Екологична оценка и swot анализ Екологична оценка на проект на План за управление на речните басейни в Западнобеломорски район за басейново управление
Води - изясняване на настоящето състояние на повърхностните и подземните води
Изтегляне 2.14 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.2.2Подземни води
2.2Води - изясняване на настоящето състояние на повърхностните и подземните води;2.2.1Повърхностни водиПовърхностните води в ЗБР се формират от площ 11965 km2, която обхваща водосборните басейни на реките Струма, Места и Доспат. И трите реки са трансграничи. Реките Струма и Места се вливат в Егейско море на територията на Република Гърция, а р.Доспат се влива в река Места също на територията на Република Гърция. Повърхностните води на р.Струма се формират от водосборна площ 10797 km2, която включва и част от водосборна площ (общо 2269,4 km2) на притоците й Драговищица, Лебница и Струмешница извън пределите на страната - на територията на западните ни съседи. Средната надморска височина на водосборния басейн е 898 m. Р.Струма има 42 притока от първи и втори порядък. Левите притоци водят началото си от 44 бр. Рилски и 35 бр. Пирински ледниковите езера, поради което водите им са чисти и буйни, с относително стабилен режим в сравнение с десните притоци. Последните водят началото си от Оградните планини. Текат в дълбоки долини със стръмни склонове. Водосборът на р.Места до границата е 2785 km2 и със средна надморска височина на басейна 1318 m. Има 25 притока, които водят началото си от 25 Рилски и 83 Пирински ледникови езера и от западните Родопи. Водите им са чисти и буйни. Р. Доспатска води началото си от Западни Родопи.Водосборната й площ на територията на България е 635 км2 и средна надморска височина на басейна 1375 m. Пълноводието е през пролетните и есенни месеци, а маловодието е през лятото. Сериозни наводнения не са регистрирани след изграждането на язовирите и водохващанията по притоците (след петдесетте години на ХХ век). Реките са непресъхващи, но под язовирите и водохващанията тече отток от порядъка на десетина-двадесет литра. Водният ресурс, който се формира от водосбора/територията на ЗБР (от водосборите на Струма, Места и Доспат) е средно многогодишно 4102х106m3. Тази стойност се влияе от изменението на климата, например през сухия период 1982 - 1994 се е формирал воден обем 2631х106 m3. (Дакова, 1996) . Повърхностните води в ЗБР представляват основната част от водните количества - 75 % от водите за питейно-битови нужди, 100% от доставяните води за напояване и около 80 % от водите за промишлени цели, поради което и трите реки са подложени на активно антропогенно въздействие директно (развивано в речната мрежа) и индиректно (на водосбора им), което от своя страна е повлияло както на количеството така и на качеството им. Въздействията върху количеството на повърхностните водни тела, включително водовземанията, се реализират чрез следните видове дейности: промишлено и питейно битово водоснабдяване на населени места; напояване в селското стопанство; производство на електроенергия (хидроцентрали); дейности в открити мини и кариери и др. Следните сумарни водни обеми годишно се използуват за: питейно-битово водоснабдяване – 89 962 000 m3/y.; напояване – 96 066 000 m3/y; промишленост – 59 199 000 m3/y; и за енергетика – 435 095 000 m3/y води; От ЗБР към водосбора на р.Марица се прехвърлят 421,7 m3х106 водни маси, а в ЗБР от водосбора на р. Искър (Дунавски район за басейново управление - ДРБУ) се прехвърлят към 11,1 m3х106 водни маси. В Западнобеломорски район са изградени около 75 язовира със среден сумарен завирен обем 148 х 106 m3 с различно предназначение, като за питейно битово и промишлено водоснабдяване са 3 бр, а останалите са за напояване и за енергодобив. По-голямата част от изградените язовири за напояване на територията на ЗБР в момента не се използват или са дадени на концесия за рибарници. Поради тази причина, част от тях са годни, но изоставени, а друга част са с разрушени съоръжения.
Канализационната мрежа не е изградена напълно, като степента на изграденост в градовете е от порядъка на 80-98% предимно във водосбора на Места, а в селата тя е 50-60% особено във водосбора на р.Струма. Общо в ЗБР има изградени 6 ГПСОВ, а аГПСОВ Гоце Делчев е на етап проектиране. Водите се пречистват до ІІ-ра категория водоприемник и се изпускат в съответните прилежащи във водни тела -реките: Струма, Банщица, Джерман и Санданска Бистрица. В проекта на ПУРБ са посочени значими обекти и фирми, заустващи директно във водни обекти, за които не е указано дали имат някакво локално пречистване. 17 фирми и предприятия заустват отпадъчни води, съдържащи приоритетни и опасни вещества, на територията на Западнобеломорски район. Средни годишни товари на приоритетни и на опасни вещества, зауствани в поречията на Западнобеломорски район (по данни от провеждан мониторинг от страна на БД ЗБР) са: Кадмий и неговите съединения (Cd) – 0,110 t/y; Олово и неговите съединения (Pb) – 0,018 t/y; Живак и неговите съединения (Hg) – 0,110 t/y; Никел и неговите съединения (Ni) – 0,158 t/y; Цинк и неговите съединения (Zn) – 0,385 t/y; Мед и неговите съединения (Cu) – 0,795 t/y; Хром и неговите съединения (Cr) – 0,052 t/y; Арсен и неговите съединения (As )– 0,025 t/y. На територията на ЗБР са посочени 6 обекта с ликвидиран уранодобив. Изследванията на водите от реките протичащи в райони на тези обекти (р. Златарица, р. Мелнишка, Луда река, Брежанска река и р. Лебница) са с показатели под допустимите норми. Показателите на водите от сондажите на самоизлив в района на обект “Струма”, също са под допустимите норми. Руднични води с установени повишени показатели има в щолната на "Сенокос", “Брежани”, „Грудин дол”, „Вълче дере” и на обект „Елешница”. В процес на проектиране е комбинирано пречиствателно съоръжение - минерален филтър и йонообмен със смоли за очистване на рудничните води. Замърсяването от дифузни източници на територията на БД ЗБР е от населени места без изградена канализационна система или не добре работеща такава, от земеделски площи третирани с торове и препарати за растителна защита, дейности по отглеждането на животни и употреба на полученият органичен тор, автомобилният и железопътен транспорт, обезлесителните мероприятия по железопътните линии и пътищата, когато се правят посредством пестициди, площите повлияни от минна дейност, нерегламетирани сметища за битови отпадъци, включително и в границите на заливаемите тераси на реките и др., което се изразява в количество замърсител, съответно азот, фосфор и по БПК5 на определена площ – източник на дифузно замърсяване. Като цяло въздействието на източниците на дифузно замърсяване може да бъде отнесено най-вече към ВТ, разположени във водосборите на долното течение на главните реки и на реките от първи порядък. Няма достоверни данни за това, как попадащите на дадена площ замърсители се натрупват, мигрират или преобразуват, като и как и при какви условия същите попадат във ВТ. Към момента количествата и начина на ползване на препарати за растителна защита (ПРЗ) в земеделието нямат значимо въздействие върху водните екосистеми на територията на БД ЗБР, тъй като концентрациите им във водите са минимални или въобще не се откриват. Въпреки това, използваните в селското стопанство ПРЗ са потенциален източник на дифузно замърсяване за повърхностните и подземните ВТ със значителен негативен ефект върху водните екосистеми. Третирането на земеделските земи с препарати за растителна защита (ПРЗ) е предимно с хербициди (около 80% от обработваемите земи) и по-рядко с инсектициди и фунгициди (по около 15 – 20 % от обработваемите площи). Счита се, че транспорта е основен източник на замърсяване на почвите и водите с нефтопродукти и въглеводороди, както и с продукти от разпадането им. Повечето от площите, повлияни от минна дейност, хвостохранилища и пр. обикновено с приключил добив или площи, използвани за депониране на хвост от минна или друга, свързана с минната индустриална дейност, са рекултивирани и по технологична схема екранират тялото на депото, като събират повърхностните и дрениращите подземни води в една точка. На практика обаче, поради естествена амортизация на съоръженията, е възможно тези площи да се явяват източник на индиректно дифузно натоварване (най-вече чрез подземните води да попаднат в реките), като това натоварване е с трудно установими параметри. Състояние на водите Химичното състояние на идентифицираните 116 повърхностни водни тела – категория “реки” намиращи се под въздействията от точкови и дифузни източници на замърсяване е: в добро химично състояние са 37 бр. водни тела; в умерено химично състояние са 12 броя водни тела; в незадоволително химично състояние са 14 броя водни тела; Не постигането на добро състояние и риска за тези тела е свързан най-често с превишенията на стойностите за различни замърсители, както от промишлен така и от битов характер, които са включват параметрите на използваната класификационна система - показателите БПК5, амониев азот, нитратен азот, фосфор като РО4 (фосфати) и общ фосфор. За 47 броя повърхностни водни тела категория “реки” в БД ЗБР – Благоевград няма данни от провеждан мониторинг на химичното състояние. Липсват данни за химичното им състояние или за тях липсват данни от провеждан мониторинг – собствен и на контролните институции – БД ЗБР – Благоевград, РИОСВ, МЗ и МЗГ. За оценка на въздействията върху тях и определяне на тяхното състояние са използвани останалите компоненти – въздействия върху количественото състояние, хидроморфологични въздействия, и преди всичко оценка на екологичното състояние по биотичен индекс – който съгласно ЕРДВ е водещ при определяне на състоянието на водните тела. Екологично състояние: От идентифицираните 116 ВТ, в много добро състояние са 19, в добро - 32, в умерено 23, в незадоволително 7 и в лошо 11. За 25 броя повърхностни водни тела категория “реки” липсват данни за екологичното им състояние – няма данни за провеждан хидробиологичен мониторинг. За оценка на въздействията върху тях и определяне на тяхното състояние са използвани останалите компоненти – въздействия върху химичното състояние, количественото състояние и хидроморфологични въздействия По отношение на водоотнемания, регулиране на оттока и морфологични изменения, влияещи върху количественото състояние от идентифицираните 116 повърхностни водни тела – категория “реки" в добро количествено състояние са 84 повърхностни водни тела; в умерено количествено състояние са 29 повърхностни водни тела; в незадоволително количествено състояние – 1 повърхностно водно тяло; в лошо количествено състояние са 2 водни тела. Определени са 14 ВТ с недостатъчни водни количества поради водоотнемания за производство на електроенергия чрез съществуващи ВЕЦ или за други цели. В резултат на Антропогенното въздействие върху идентифицираните 116 бр. водни тела (ВТ) на територията на БД ЗБР са определени:
За повечето от ВТ е идентифициран антропогенен натиск по отношение два или три от трите показателя - химично състояние, биологично състояние и хидроморфологично състояние. След прилагането на основните мерки, които са насочени главно към подобряване на качеството на повърхностните води, ще бъде постигнато подобряване на състоянието им по физикохимични показатели – и, респективно – на екологичния им статус. Обобщена оценка на състоянието на повърхностните водни тела "реки”: в добро състояние са 42 броя повърхностни водни тела; в умерено състояние са 45 броя повърхностни водни тела; в незадоволително състояние - 16 броя повърхностни водни тела; в лошо състояние са 13 броя повърхностни водни тела. Освен това на територията на БДЗБР са идентифицирани 25 бр. водни тела, от които - 15 бр. в поречието на р. Струма, 9 бр. в поречието на р. Места и едно –участък от р. Доспат, които са определени в риск да не постигнат добро състояние поради съществуващи проблеми в морфологията т.е със отложен срок за постигане на целите Състоянието на повърхностните водни тела - стоящи води „категория езера”- 16 бр. , от които 4 броя са високопланински езера в планините Рила и Пирин и 12 броя са язовирите: основните превишения на нормите за категориите шаранови и пъстървови води са по показателите разтворен кислород, БПК5, цинк, мед и олово. Предполага се, че завишеното съдържание на металите мед, цинк и олово е резултат от високо естествено фоново ниво на тези метали във водите и водосборите на тези тела, а не е в резултат на съществуващ антопогенен натиск. От друга страна не са регистрирани превишения по азот- и фосфор- съдържащите показатели. Всички идентифицирани повърхностни СМВТ категория “езера” са с добър екологичен потенциал. Язовирите, като част от повърхностните водни тела - стоящи води „категория езера”, се характеризират с изключително големи интервали на вариране на стойностите на параметрите на състоянието, което затруднява оценката на техния потенциал. В действителност голямото вариране на количествените и качествените характеристики на тези водни обекти е обвързано и зависи изцяло от стопанските цели, за чиито нужди се използват тези обекти – питейно водоснабдяване, напояване, хидроенергетика, комплексно използване и др. Доста често при провеждане на конкретни и специфични стопански дейности в тези водни тела се стига до тяхното пълно изпразване или източване, което от своя страна внася рязка и необратима промяна във всички техни параметри на състоянието. 2.2.2Подземни водиЗападнобеломорският район за басейново управление на водите, обхващащ водосборните области на основните реки Струма, Места и Доспат в Югозападна България, се характеризира с дълбоко разчленена хидрографската мрежа и ледникова денудация, многообразие на скалните формации и сложно устроени планински блокови масиви и котловинни грабенови структури, респективно хидрогеоложки структури, с разнородни типове подземни води - пукнатинни, карстови (карстово-пукнатинни) и порови, напорни и безнапорни, студени, термоминерални и горещи. В зависимост от литоложкия състав на скалите, тяхната порестост, напуканост и окарстеност са формирани следните главни типове хидрогеоложки структури и водоносни формации:
На територията на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград са определени 39 броя подземни водни тела. Всяко от тях е с уникален код в зависимост от мястото му в определена геоложка формация. Предвид етажното разположение на водоносните формации и разчленения релеф, както и пъстрата мозайка от геоложки формации, контурите на подземните водни тела са разположени на пет слоя, без да се следи строга стратиграфска последователност: Слой 1 – Кватернер - 10 водни тела; Слой 2 – Неоген - 7 водни тела; Слой 3 – Палеоген - 3 водни; Слой 4 – Пукнатинни води - 9 водни тела; Слой 6 – Карстови води - 10 водни тела. Наименованията на подземните водни тела, присвоеният им код, площта на разпространение, типът и средните стойности за дебелината, естествените, привлекаемите и експлоатационните им ресурси са отразени в Приложение 2.2.2.1 на ПУРБ, а границите им, заедно с местоположението на водовземните системи и съоръжения, изградените и предстоящи за изграждане ПСОВ, кариерите за добив на инертни материали и пр., са илюстрирани на картата на подземните водни тела в Западнобеломорския район за басейново управление на водите (Приложение 2.2.2.2 на ПУРБ). В дълбоките зони на кристалинния фундамент на територията на Западнобеломорския район са установени 42 находища и проявления на минерална вода, от които 19 броя са изключителна държавна собственост, включени в Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 на Закона за водите, както и Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води и 23 броя - публична общинска собственост.
Оценката на химичното състояние на подземните водни тела в Западнобеломорския район е направена на базата на сравняване на измерените концентрации за различните замърсители в пунктове за мониторинг за всяко подземно водно тяло със стандартите за качество за тези замърсители в Приложение № 1 към чл. 10, ал. 2, т. 1 Наредба № 1/2007 г за проучване, опазване и ползване на подземните води. От тази оценка за химичното състояние на подземните водни произтичат следните по-съществени изводи:
Количествено състояние Резултатите от анализа и оценката на съотношението на водоотнемането към естествените ресурси показват, че няма нито едно подземно водно тяло за което да съществува риск да не бъде достигнато добро количествено състояние, тъй като общото водоотнемане, не превишава естествените ресурси на подземните води. Съгласно направената обобщена оценка на територията на Западнобеломорски район всички подземни водни тела са в добро състояние и няма нито едно подземно водно тяло в риск. Водоползването от 12 броя подземни водни тела, намиращи се в изключително трудно достъпни високопланински райони, е съвсем незначително или изобщо няма такова. Повечето от тях по произход са пукнатинни, слабоводообилни, с малки естествени ресурси. Върху тяхната площ почти липсват населени места и антропогенна дейност (водоползване, земеделие и животновъдство), която да повлияе върху количественото и химичното им състояние. Изтегляне 2.14 Mb. Сподели с приятели:
|