Екологична оценка и swot анализ Екологична оценка на проект на План за управление на речните басейни в Дунавски район за басейново управление

2.3Почви

Съгласно данни от Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България за 2006 проблемите със замърсяването на почвите в Дунавски район са:

• 
  Замърсяване на повърхностния слой на почвите с олово, цинк, никел, арсен. В Общини Георги Дамяново и Монтана замърсяването е от арсен, като концентрацията на замърсителите е 1 път над ПДК. В Община Роман замърсяването на почвите е с никел (1 път над ПДК). В Община Априлци замърсяването е от цинк (2 пъти над ПДК). В Община Габрово замърсяването е с цинк и олово (1 път над ПДК).
  
• 
  Замърсяване на подповърхностния почвен слой е с арсен, цинк и никел. В Общини Георги Дамяново и Монтана замърсяването е от арсен като концентрацията на замърсителите е 1 път над ПДК. В Община Враца замърсяването на подповърхностния слой е от цинк и никел (1 път над ПДК). В Община Роман замърсяването на почвите е с никел (1 път над ПДК). В Община Плевен замърсяването е от цинк (2 пъти над ПДК). В Общини Габрово и Велико Търново замърсяването е с цинк, като концентрацията на замърсителите е 1 път над ПДК.
  
• 
  Замърсяване на почвите в района с тежки метали:
  
• 
  във Видинска област замърсяването на почвите има трансграничен характер и е в тясна връзка с поречието на река Тимок. Средното съдържание на мед е особено високо в района на селата Ракитници и Брегово, като най-замърсени са обикновените черноземи. Силно замърсени почви има в района на селата Балей-Куделин, където най-замърсени са карбонатно блатните почви. Известно замърсяване с олово има и на входната магистрала на град Видин. Общо в района земите с концентрации на замърсители главно тежки метали са 8 хиляди дка, от тях около 6 хиляди дка с мед, а 2 хиляди дка с олово. По данни към 31.12.2006 година тази област е и една от най-силно засегнатите от свлачищни процеси – в границите от 22290 – 59860 dka.
  
• 
  основен източник на замърсяване с тежки метали в област Монтана са отпадъчните води от рудодобива и флотацията, както и от някои други индустриални производства. Тези води се заустват изключително в р. Огоста и нейните притоци. Замърсяването в различна степен обхваща всички заливни и поливни площи край р. Огоста. Основно замърсяванията са с олово – над 22,5 хиляди дка, мед – над 8 хиляди дка и цинк – 3 хиляди дка. Още 8.5 хиляди дка са с концентрации, близки до ПДК за оловото и 7.5 хиляди дка – за медта. Данните показват, че към 31.12.2006 година тази област е и една от най-силно засегнатите от свлачищни процеси – в границите от 22290 – 59860 dka.
  
• 
  във Врачанска област няма данни за сериозни замърсявания с тежки метали. По данни от Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България за 2004 година във Врачанска област се намират едни от териториите с най-голяма площта на ерозираните земи в хълмистата и полупланинската зона. По данни от 2004 година обработваемите земи засегнати от ветрова ерозия във Врачанска област са ~ 365536 ha. По данни от 2004 година тази област е и една от най-силно засегнатите от свлачищни процеси – от 8090-22290 dka.
  
• 
  в Плевенска област проучванията показват, че неутралната и слабоалкалната реакция на почвите ограничава миграцията на тежките метали, но за площите, замърсени с мед (на тях се отглеждат главно лозя) трябва да се ограничи ползването на медни препарати. Замърсените площи, главно с, олово, мед и цинк с концентрации над ПДК са 0.45 хиляди дка, площите с концентрации близки до ПДК са 7 хиляди дка. Отчетени са локални стари замърсявания на земите и почвите с нефтопродукти. След 2000-та година площта на засолените почви в тази област се увеличава в резултат на неблагоприятни и трайни промени на климатичните и хидроложките условия, напояване с високо минерализирани подпочвени води, и влошена на структурата на обработваемите площи. По данни от 2004 година обработваемите земи засегнати от ветрова ерозия Плевенска област са 442150 ha. Тази област е и една от най-силно засегнатите от свлачищни процеси – от 8090-22290 dka.
  
• 
  По данни на ИАОС от 1998 година в Ловешка Област се намират част от обработваемите земи които са най-силно засегнати от водна ерозия и се нуждаят от комплексна противоерозионна защита. По данни от Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България за 2004 година в Ловешка област се намират едни от териториите с най-голяма площ на ерозираните земи в хълмистата и полупланинската зона в страната.
  
• 
  в Русенска, Разградска и Търговищка области е регистрирано незначително замърсяване на почвите с тежки метали. Почвите в района са неутрални и слабо алкални, което ги определя като относително устойчиви на вкисляване и съответно на замърсяване с тежки метали. Констатирано е ограничено замърсяване, дължащо се на химизация в селското стопанство, автотранспорта и напояването, като замърсителите са мед, олово, цинк, кобалт, и арсен.
  
• 
  Няма регистрирани почвени замърсявания в района с устойчиви органични замърсители, над ПДК. Измерените съдържания са в пъти по- ниски от пределно допустимите концентрации.
  
• 
  в области Велико Търново и Габрово се отчита замърсяване на земите и почвите с нефтопродукти
  
• 
  увреждане на почвата и земите от добивната промишленост и недостатъчно прилагане на ерозионни и други мероприятия в разглеждания района
  
• 
  вкисляване на почвата в области Велико Търново и Севлиево.
  
• 
  засоляване на почвите се наблюдава в района на област Велико Търново. След 2000 година площта на засолените почви в областта се увеличава в резултат на неблагоприятни и трайни промени на климатичните и хидроложките условия, напояване с високо минерализирани подпочвени води, и влошена на структурата на обработваемите площи.
  
• 
  увреждане на хумусния слой и повърхностния слой на почвите от опожаряването на стърнищата в сезона по прибиране на реколтата или на растителността в горски фонд.
  
• 
  нарушени и унищожени почви от депониране на отпадъци от инфилтрат от нерегламентирани сметища за битови и производствени отпадъци.
  
• 
  Ветровата ерозия, най-вече в равнинните, незалесените части и на много места по Дунавската бреговата линия причинява брегова ерозия и активни свлачищни процеси. По данни от 2004 година във Велико Търновска област се намират едни от териториите с най-голяма площ на ерозираните земи в хълмистата и полупланинската зона в страната (във Велико Търновска област обработваемите земи засегнати от ветрова ерозия са 456974ha, а в Разградска област - 240302 ha). По данни към 31.12.2004 година област Велико Търново е една от най-силно засегнатите от свлачищни процеси – от 8090-22290 dka.
  
• 
  нарушаване на почвите във връзка незаконен добив на инертни материали за които няма указан терен и начин на депониране.
  
• 
  с най-висок относителен риск за прояви на ветрова ерозия са територията на област Плевен (60- 70 % от площите), следвани от Русе, Силистра, Разград, Ямбол, Враца (50- 60 % от площите) и Видин, Монтана, Велико Търново (40- 50 % от площите). За територията на област Ямбол съществува риск от дефлация с интензитет от 3 до 5 t/ha.
  
• 
  най-голяма е площта на действително ерозираните земи в областите – Ловеч (40- 50 %), Габрово (24 %), София и (15 - 20 %). Продължава да бъдат силно ерозиран водосбора на река Искър.
  
• 
  съгласно данни от Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България за 2005 на територията на Дунавски район има 72 броя ББ-кубове в които се съхраняват 40% от пестицидите в страната, 59 броя изоставени склада в които се съхраняват 20% от пестицидите в страната, 39 централни склада в които се съхраняват 15% от пестицидите.