Съгласно класификационната схема на ландшафтите в България (Петров. П, География на България, 1997 г.), изготвена съгласно класифицирането на природно-териториалните комплекси в България ландшафтната система включва 4 класа (равнинни, междупланински равнинно-низинни, котловинни и планински ландшафти) и техните 13 типа, 30 подтипа и 77 групи ландшафти.
В разглеждания Дунавски район се срещат ландшафти от класовете равнинни ландшафти (разпределени в 4 типа и 16 група), котловинни ландшафти (разпределени в 2 типа и 7 група)и планински ландшафти (разпределени в 5 типа и 15 групи). Описание на типовете и групите ландшафти, които се срещат в района е дадено в Приложение 4 на ЕО.
Съществуващо състояние и проблеми
-
Проблем с опазване на ландшафтите в района е замърсяването на почвите, растителността, местообитанията с тежки метали, изкуствен торове и препарати за растителна защита, миграция на замърсителите по хранителните вериги, увреждане на компонентите на ландшафтите при пожари, наводнения, от инфилтрата на нерегламентирани сметища.
-
Проблем за опазване на ландшафтите в Дунавския район е нарушаване и замърсяване на съществуващите ландшафти при антропогенизацията и създаване на нови типове антропогенни, техногенни, промишлени, селищни и комуникационни ландшафти. Те имат неблагоприятно визуално-естетическо въздействие, заместват естествените ландшафти и се увеличават като площи с всяка следваща година.
-
Проблемите за опазване на ландшафтите в района са свързани с наличието на ерозионни процеси и необходимостта от минимизиране на мътността на реките и количеството на твърдия отток. Укрепването и залесяването на еродираните склонове ще предпази почвите и ще подобри състоянието на екосистемите. Напояването и изкуственото наторяване на земеделските земи в района трябва да бъдат съобразени с изискванията за опазване на почвите от ерозия, химично замърсяване и предотвратяване на миграцията на замърсителите по хранителните вериги.
-
Проблемите с опазване на ландшафтите в района и изискванията и увеличаване на техния потенциал са свързани не само с необходимостта да бъдат рекултивирани нарушените площи при експлоатацията на сметищата, кариерите и миннодобивните дейности, но и да се разшири залесителната дейност и провеждането на противоерозионни мероприятия в районите които са ерозирани или застрашени от ерозия. Разностранното хидроенергийно, пътно и курортно строителство следва да бъдат съобразени с опазване на визуално-естетическото въздействие и запазването на екологично равновесие в екосистемите в района.
-
Не се очакват съществени промени на ландшафтните компоненти от прилагането на ПУБР.
2.5Биологично разнообразие, флора, фауна
Флора
Съгласно геоботаническото райониране (по Бондев, 1997 г) България се поделя на три области (Европейска широколистна горска област, Евроазиатска степна и лесостепна област и Средиземноморска склерофилна горска област) с 5 провинции, 28 окръга и 80 района. Може да се направи следната класификация на флората в разглеждания район. Подробно описание на флората в разглеждания район е дадено в Приложение 4 на ЕО.
-
Илирийска (Балканска) провинция - От тази провинция в разглеждания район попадат следните 7 окръга:
-
Лудогорски окръг - Обхваща територията от средното течение на р. Янтра до западните покрайнини на Добрич, включвайки Поповските, Разградските и Самуиловите височини и Лудогорското плато. Преобладават ксеротемни церови и смесени благуново-церови гори. От този окръг в Дунавския район попадат 2 геоботанически района - Поповско-Разградски район и Лудогорски район.
-
Дунавски хълмисто-равнинен окръг - Заема големи пространства в южната част на Дунавската равнина - от средното течение на р. Янтра до границата със Сърбия. По-голямата част от територията е заета от селскостопански земи, но около 30% от площта са ксеротермни церово-благунови и благуново-церови гори, като те са предимно издънкови и нискостъблени. . От този окръг в Дунавския район попадат 3 геоботанически района – Плевенски район, Монтански район и Видински район.
-
Предбалкански окръг - Заема пространството от горната част на водосбора на р. Янтра до западната ни граница. Характеризира се с изключително голямо видово и растително разнообразие, и с добре застъпени реликтни и ендемични (български и балкански) видове. От този окръг в Дунавския район попадат 3 геоботанически района - Троянско-Търновски район, Мездренски район и Белоградчишки район.
-
Централнобалкански окръг - характеризира се с изключително разнообразна флора и растителност. Най-високите части на планината се отличават с алпийска и аркто-алпийска флора. От този окръг в Дунавския район попадат 3 геоботанически района - Тетевенско-Твьрдишки район, Троянско-Калоферски район и Златишко-Тетевенски район.
-
Западнобалкански окръг - Обхваща територията от горното течение на р. Малки Искър до Белоградчишкия проход на западната ни граница. В този окръг е налице и алпийска растителност. В изграждането на растителната покривка в този окръг участват и редица балкански (около 35 вида) и български ендемити. От този окръг в Дунавския район попадат 5 геоботанически района - Етрополски район, Ржано-Мургашки район, Врачански район, Козницко-Комски район и Миджурски район.
-
Средногорски окръг - Заема Същинска и Ихтиманска Средна гора. Растителната покривка е изградена от мезофитни горски екосистеми на обикновения и мизийския бук и ксеромезофитни горски екосистеми на обикновения габър и обикновения горун. От този окръг в Дунавския район попадат 2 геоботанически района - Сьщинскосредногорски район и Ихтиманско-Средногорски район.
-
Софийски окръг - Обхваща Софийското поле, южните подножия на Западна Стара планина до границата със Сърбия, Вискяр, района Граово, хълмовете Голо бърдо и Черна гора, Земенска и Конявска планина. Окръгът се характеризира с изключително разнообразна флора и растителност, което се дължи най-вече на разнообразните едафични условия - силикатен и варовит терен, разнообразен мезоклимат под влияние на различни изложения. От този окръг в Дунавския район попадат 2 геоботанически района - Софийски район и Чепънско-Завалски район.
-
Витошки окръг - Обхваща планините Витоша, Лозенска, Плана, Верила и Люлин. Растителната покривка е твърде разнообразна. В най-високата част (Черни връх, 2290 т) са налице алпийски и аркто-алпийски елементи. От този окръг в Дунавския район попадат 5 геоботанически района – Витошки район, Лозенски район, Плански район, Верилски район и Люлински район.
2. Долнодунавска провинция
-
Крайдунавски окръг - Заема територията от Тутракан до границата със Сърбия, прекъсване преди Видин. Характеризира се с почти безлесно пространство, използвано за земеделски житни култури и лозя. Нарядко се срещат остатъци от бивши гори с главно участие в тях на цер и виргилиев дъб, по-рядко от космат дъб. Този окръг в Дунавския район обхваща 3 геоботанически района – Новоселски район, Златийски район, Никополски район и Русенски район.
-
Добруджански окръг - Заема крайграничната зона от Тутракан почти до брега на Черно море. В окръга се срещат български и балкански ендемити, най-вече македоно-тракийските флорни елементи (17 вида) и 2 вида илирийски балкански ендемити. . От този окръг в Дунавския район попада Силистренски район.
Съществуващо състояние и проблеми
-
Проблем за опазване на флората в Дунавски район, е че в резултат от усилената антропогенизация в последните години, увеличаване на застрояването и свързаното с това създаване на нови нерегламентирани сметища се нарушава и променя биоразнообразието в териториите. Унищожават се отделни растения или се променя числеността на популациите. Получава се фрагментитране на местообитанията, и интрудуциране на нови не-местни видове, които са по-приспособими за живот в конкретните условия и конкурират и заместват видовете които естествено се срещат в териториите.
-
Значителното разпространение на плевели и рудерални растения и групировки в района също е в резултат от отрицателната въздействие на човека върху естествената растителност.
-
Върху растителните съобщества и биоразнообразието оказват влияние хидростроителството, пътното строителство, урбанизацията. Влияние имат и прехвърлянето на земи от горския фонд към селскостопанския, и обратно, замърсяване на екосистемите с вещества от промишлеността, транспорта, селското стопанство, туризма, курортното строителство.
Фауна
Територията на България е разположена в две зоогеографски подобласти – Евросибирска и Средиземноморска. Разнообразния релеф и климат са причина за формиране на богата и многообразна фауна, която има характерни особености. Според Георгиев (1982) в България се разграничават седем зоогеографски района, четири от които се отнасят към Средиземноморската подобласт и три към Евросибирската подобласт. Фауната в разглеждания район попада в три района – Дунавски, Старопланински и Рило-Родопски район.
Дунавски район. Повечето видове във фауната тук са евросибирски и европейски елементи. Сред останалите преобладават видове с холарктично и палеарктично разпространение. Ендемити сред надземната фауна почти липсват, докато при подземната са установени 2 балкански и 4 български ендемита. Добруджанската фауна може да бъде отнесена главно към степния фаунистичен комплекс, който тук се характеризира с цяла серия от типични степни елементи (многоножки, скакалци, бозайници).
Старопланински район. Тук фауната е също с преобладаващо евросибирско и европейско разпространение, докато средиземноморските видове са много по-малко. Палеарктичните и евросибирските видове имат значителен превес над средиземноморските във всички височинни пояси на района.
Във високите части на Централна Стара планина са установени досега 33 вида реликтни безгръбначни, повечето от които имат глациален произход. Като цяло този район е много богат на ендемити. Техният брой сред безгръбначните в Западна Стара планина е 197, а в Централна Стара планина - 193 вида и подвида. В този район подземната фауна е най-богато представена в България. Сред тях има 11 балкански и 109 български ендемита, а по състав е в най-близко сходство с фауната на Рило-Родопския район.
Във фауната на района се срещат и значителен брой карпатски елементи (напр. някои охлюви, стоножки, скакалци и др.), каквито липсват в останалата територия на България. Това се дължи на палеогеографските връзки между Старопланинската верига и Карпатите.
Рило-Родопски район. В този район евросибирските и европейските видове преобладават значително над средиземноморските. В по-северните планини (Витоша, Люлин) видовете от северен тип на разпространение са повече от видовете с южен тип.
Рило-Родопският район е с най-много реликтни безгръбначни (в Рила те са 96 вида, a във Витоша – 85). Повечето от тях са глациални реликти, като всички са типични аркто-алпийски елементи. Значителен е броят и на редките видове безгръбначни: във Витоша са около 300, а в Западните Родопи - 25. Характерна отличителна черта на района е неговият висок ендемизъм. По отношение на ендемитите сред подземната фауна районът е на второ място в България: балканските ендемити са 6, а българските - 28. В отделните планини броят на ендемитите е различен, като те са най-много в Западните Родопи, следвани от Рила и Пирин.
Пълно фаунистично описание на ихтиофауната и земноводните в Дунавски район е дадено в Приложение 4 на ЕО.
Съществуващо състояние
-
Проблем на фауната в района, е че в резултат от интензиивната урбанизация на териториите се нарушава и променя биоразнообразието, променя се екологичното равновесие в екосистемите. Получава се фрагментитране на хабитатите и местобитанията, унищожават се места за гнездене, укритие, хранене, нощуване на видовете, налице е безпокойство и прогонване на животински видове, както и интрудуциране на нови не-местни видове, които са по-приспособими за живот в конкретните условия и конкурират и заместват видовете които естествено се срещат в териториите.
-
Усилената антропогенизация на планинските територии влияе отрицателно върху числеността и пространствената структура на популациите на влечугите и земноводните, срещащи се в тях.
-
Провеждането на голи сечи и неправомерния добив на дървесина в някои райони са причина за намаляване на биоразнообразието, безпокоене на животните, унищожаване на гнездови местообитания, територии за храна и почивка на животински видове.
-
Интродукцията на нови видове риби води до хранителна конкуренция и намаляване на запасите на видове от местната ихтиофауна.
-
В резултат на андигирането на р.Дунав и на нейните притоци се унищожават местата за размножаване и отхранване на много фитофилни видове риби.
-
В резултат на пресушаване на крайдунавските блата и андигиране на река Дунав се променя съотношението на видовете в полза на реофилните.
-
Прекомерният улов на риба е довел до драстичен спад в запасите на много дунавски и понтико-каспийски видове, особено на тези от сем. Есетрови.
-
В следствие на занижен контрол и нерегламентиран риболов с взривни материали се променя бреговата ивица на р.Дунав. Брегът се вкопава и се унищожават подходящите за размножаване на много видове крайбрежни плитчини и разливи на реката.
-
Съоръженията в прохода “Железни врата” и баражите Джердап І и Джердап ІІ, са прична за прекъсване на мигрцията на много стопански ценни видове риби.
-
Изграждането на руслови МВЕЦ фрагментира рибните популации, поради липса на байпаси и рибни проходи и поради шума от турбините.
-
Залповото изпускане на дънни наслаги от ВЕЦ-овете и от станциите за пречистване на битово-фекални води често е последвано от задушаване и изтравяне на рибата в протежение на километри от водното течение.
-
Замърсяването на реките с промишлени и индустриални води в някои случаи до отравяне на или я прави негодна за консумация.
-
Водохващанията за питейни и битови нужди снижават силно дебита на реките от пъстървовата и в част от мряновата зони, през есента и лятото и почти ги обезрибяват.
Сподели с приятели: |
