Екологична оценка и swot анализ Екологична оценка на проект на План за управление на речните басейни в Дунавски район за басейново управление

2.6Материални активи

Сградният фонд и стопанският инвентар на Басейнова Дирекция Дунавски Район са в добро състояние. Техническото и офис оборудване също е в добро състояние, което улеснява и повишава ефективността и качеството на работата на служителите на Басейновата Дирекция.

Основната дейност на Басейновата Дирекция е свързана с издаване на разрешителни за водоползване и заустване на води във водни обекти и осъществяване на контрол върху водите и водните тела чрез използване на материалните активи (съоръжения и оборудване на язовири и реки, пътища, инфраструктура, водоснабдителни и канализационни системи, ВЕЦ–ове и др.) прилежащи към тези обекти.

2.7Отпадъци

Освен регламентирани депа съществуват и голям брой нерегламентирани сметища. По информация на РИОСВ, разположени в обхвата на БДДР, всяка година се закриват голям брой от сметищата, но се появяват нови такива на други места.

Сметосъбирането и сметоизвозването на територията на Басейновата Дирекция се организира от общините, към които принадлежат населените места. Голям процент от населението на градовете е обхванато от системата на сметосъбиране и сметоизвозване, докато за селата този процент е значително по–нисък, като на някои места такава система все още не е въведена. По подобен начин стои и въпроса със системата за разделно събиране в населените места, която съгласно изискванията за присъединяване на България към Европейския съюз трябва прогресивно да се развива.

2.8Население и човешко здраве

Площта на Дунавския район за басейново управление е 42 837 км , което е над 38% от територията на България и в него живее 44% от общото население на страната. На територията на Дунавски район са разположени 111 общини, 15 области, 25 ВиК дружества. В района се намира и столицата на страната, гр.София (в Искърски подбасейн), който е най - бързорастящият икономически център на България. Нейното население е около 1,5 милиона души, което е 45% от общото население в Дунавски район. Административен център на района е гр.Плевен. Населението в област Плевен в края на 2007 година наброява 297928 човека и е 3,9% от населението в Р. България (7640238 души). Населените маста в Дунавски район са доста разнообразни по своите характеристики – големина, население, промишленост, миграция, здравни индикатори.

Демографските тенденции при населението от Дунавски район следват характерните процеси за страната като цяло, предвид и фактът, че то е 45 % от цялото население и голяма част от него е съсредоточено в големите градове на територията на района.

Данните за община Плевен като административен център на Дунавски район за басейново управление, показват, че населението в област Плевен намалява, раждаемостта е по-ниска от средната за страната. През 2007г. броят на децата от 0 - 14г. е 39 135 и съставлява 13,14% от общия брой население. Броят на възрастните хора над 60 години е 82035 и е 27.54% от цялото население. Съотношението между броя на младите хора и възрастните през наблюдаваната година следва тенденцията на нарастване дела на хората над 60 години. Делът на децата до 14г. в градовете е 13.40%, а на възрастните хора над 60г. е 21.31%. В селата тази разлика е още по-отчетлива – 12.88% към 39.07% .През 2007 година коефициентът на смъртност е почти еднакъв с 2006 г. (16,70%о), по-нисък е от 2005 г. (16.85%о), но продължава да е по-висок от средния за страната (14.80%о).

По отношение на демографските процеси и тенденции, според информация от Националния статистически институт (НСИ) „Население и демографски процеси през 2008”се очертават и някои положителни демографски тенденции в страната – забавяне на темповете на намаляване на населението, увеличаване на раждаемостта, увеличаване на средната продължителност на предстоящия живот и ограничаване влиянието на външната миграция.Едновременно с това, коефициентът на детска смътност намалява значително - след достигнатото високо равнище през 1997 г. - 17.5‰, през 2008 г. стойността му е 8.6‰. Това е най-ниското равнище на детската смъртност за цялата история на демографската статистика в България.

Разликата между ражданията и умиранията формира естествения прираст на населението. И тъй като от 1990 г. досега умират повече хора, отколкото се раждат, тази разлика е с отрицателна стойност, в резултат на което населението на страната не се увеличава.

Продължава и процесът на остаряване на населението – увеличава се неговата средна възраст. През 2001 г. Този показател е бил 40.4, а през 2007 г. – 41.5.

През 2008 г. абсолютният брой на естествения прираст е минус 32 811 души. Това е най-малкото намаление на населението в резултат на естествения прираст след 1995 година. Стойността на коефициента на естествения прираст е минус 4.3‰. Той е с много голяма отрицателна стойност в селата - минус 11.7‰, докато в градовете е минус 1.3‰.

Детската смъртност в Дунавски район също е много различна – например Монтана е с най-високата детска смъртност в страната за 2005 г., а за същата година София-град и Русе са със най-ниските стойности. Като цяло повечето от градовете в Дунавски район са с по-висока от средната за страната - за 2008 г. тя е 8.6 ‰. Както за цялата страна, и тук тенденцията в последните години е към снижение на детската смъртност, с различна степен в различните градове.

Т.е. ако посочените положителни тенденции се запазят, намалението на населението и негативните демографски показатели в следващите години нямат да бъдат така силно изразени, както е било в периода до 2006 г.

Анализирани са двата най-информативни здравни показатели - заболеваемостта и «болестност».

Данните от НЦЗИ (за последните 5 години – 2003-2008 г.) показват, че здравните показатели на населението в Дунавския речен район се различават по своите характеристики за различните градове.

Както беше отбелязано по-горе, на територията на Дунавския речен район се намират доста разнообразни по своите характеристики населени места (градове), което определя нееднотипността в здравните показатели.

Могат да се оформят две групи населени места - със заболеваемост над средната за страната и с такава под средната за страната.

По-голямата част от градовете и районите около тях са с висока заболеваемост, значително над средната за страната – това са Русе (на второ място в страната), Враца (на трето място след Русе), Габрово, Плевен, Монтана, София-град и В.Търново.

Болестността от рак например средно за страната през 2008 г. е била около 3000 случая на 100 000 население. За същия период в Русе тя е била около 4000 случая на 100 000, във Враца – 3700 на 100 000, Габрово – 3500, Плевен, Монтана, София и В. Търново – около 3400 на 100 000.

Във Видин, Търговище, Разград, Ловеч, Силистра раковата заболеваемост е по-ниска от средната за страната – 2700-2550 на 100 000 жители.

Анализът на данните показва, с малки изключения някои общи тенденции в здравното състояние на населението от района през 2007 г. спрямо 2006 г.

Обобщението на данните за Плевенски район за басейново управление показват увеличение на коефициента на болестност през 2007 спрямо 2006 година за повечето от градовете. Най-висок е коефициентът на болестите на органите на кръвообръщението, следва този на болестите на дихателната система и на трето място - на болести на пикочно-половата система.

При децата от 0 до 17 години коефициентът на заболеваемост спрямо 2006 година бележи намаление - от 1176,81%о на 1041,2%о. Най-висока е заболеваемостта от болести на органите на дихателната система, следват травмите и отравяния и на трето място-от инфекциозни и паразитни болести.

Посочените данни определят разглеждания район като рисков по отношение на човешкото здраве – за голяма част от района здравните показатели на населението са по-лоши от средните за страната.

Основният фактор за формиране на населението е икономическото състояние на домакинствата в района, екологичната обстановка, нивото на потребление, услугите, здравето и пр. Основната движеща сила е икономическият растеж, който отново зависи от основните сектори, които са земеделие, промишленост и туризъм.

Демографската характеристика на района е свързана със сегашното и бъдещото потребление главно на питейна вода, тъй като преобладаващата част на консумацията на питейна вода се отнася за населението. Потреблението на питейна вода в определена степен следва динамиката на населението, разбира се не пряко, тъй като питейна вода се ползва за производствени нужди, туризъм, селско стопанство и други потребители, имащи непроизводствен характер (бюджетни, здравни и учебни учреждения, търговия, противопожарни нужди и т.н.).

Състоянието на околната сред, в т.ч. на водите е от съществено значение за здравния статус на населението.

Затова устойчивите решения по отношение качествата на водите в района, предотвратяване на необратимите щети върху околната среда и населението са съществен елемент в общата стратегия за подобряване на демографията и здравето на населението.