Екологична оценка и swot анализ Екологична оценка на проект на План за управление на речните басейни в Дунавски район за басейново управление
Изтегляне 2.16 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.2.2Подземни води
2.2Води2.2.1Повърхностни водиПовърхностните води в Дунавски Район за Басейново Управление (ДРБУ) се формират от площ 42 837 км2, която обхваща водосборните басейни на реките Ерма и Нишава; Огоста и реките западно от Огоста (Тополовец, Войнишка, Арчар, Скомля, Лом, Цибрица); Искър; Вит; Осъм; Янтра; Русенски Лом и Дунавските Добруджански реки западно от водосбора на малм-валанжския водоносен хоризонт. Съгласно РДВ 2000/60ЕС в рамките на ДРБУ са идентифицирани 160 Водни Тела (ВТ) , от които 119 – категория „реки” и 41 категория „езера”. Всички те са разположени изцяло в Екорегион 12. Носителите на повърхностните води-реките от ДР БУ (с изключение на Искър) извират от Стара планина, пресичат Дунавската равнина и се вливат в р.Дунав. Режимът на повърхностните води се определя от релефа и съответните климатичните условия, но най общо може да се престави зонално чрез 4 характеризиращи го пояса: І-ви пояс с най-висок модул на оттока над 20 l/s.km2 обхваща горното течение на реките и е разположен в най–високите и най-водообилните части на Стара планина. (р.Берковска над Берковица – 32,5 l/s.km2, Бели Осъм 26,2 l/s.km2, Бели Вит – Тетевен 26,8 l/s.km2, Острешка над с.Острец 30,4 l/s.km2). Пролетно пълноводие през V-VІ и маловодие през юли-септември. Често се наблюдава продължение на маловодието до ІІІ-ІV следващата година (в сухи есени)т.е от порядъка на 8-9 месеца. Втората зона обхаваща тази част от водосборите разположени по склоновете и предпланинските вериги на Стара планина. Модулът на оттока е под 20 l/s.km2 до 10 l/s.km2 пълноводието настъпва по-късно с седмица-две и маловодието започва също по-рано. В третата зона, която обхваща равнинната част модулът е под 10 l/s.km2 и намалява към устията на реките. Пълноводието обикновено е през V-VІ месец, а маловодието може да продължи и до октомври, но оттокът значимо спада и много притоци пресъхват. При този режим, водният ресурс от повърхностни води, който се формира на водосбора на ДРБУ е 6080.84 х106m3 определен въз основа на информация 1961-1998 г получена в резултат на регулярни наблюдения, измервания и изчисления в НИМХ-БАН. Трябва да се отбележи, че в раздел 6 «Икономически анализ на водоползуването» се използува Годишната норма за естествения отток в Дунавския басейн е 5688 х106m3, отчетена въз основа на средната стойност за периода 1930/31-2000/01. В случая разликата е 393 х106m3 водна маса. При положение, че началото на организираните измервания на водните количества са започнали 1936 г. и в Дунавския водосбор тогава са правени измервания в прибизително 15 ХМС, а по-голямата част хидро-метрични станции (ХМС) са открити в периода 1949-1956 г от една страна, и от друга периодът 1936-2006 е със същата дължина (70 години), но стъпил на реални данни, би трябвало да се прецени коя стойност на водните ресурси ще бъде база за управление до 2015 г - дали от моделираният отток 1930/31-2000/01 или този, изчислен с данни от реални измервания, макар не съвсем актуален. ПУРБ заключава, че „ За 2003 г. ресурсите от повърхностни води са 4392.9 х 106m3. Като цяло този отток е достатъчен за обезпечаване на питейно-битовото водоснабдяване, но се появява сезонен недостиг в случаите на водоподаване от течащи и изворни води.” В най-дългия сух период определен за България 1982- 1994 г , който се приема че е проява на изменението на климата, водния ресурс е 4089 х106 m3. (Дакова, 1996). От ДРБУ (басейна на р.Искър) се прехвърлят 11,1 х106 m3 води в ЗБР, от ИБР (от басейна на р.Тунджа) се прехвърлят 126 144 m3/y води в ДРБУ. Използваната повърхностна вода от притоците е 655 325х103/m3 от която за питейно битово водоснабдяване са иззети 128415.4х103/м3, за промишлено водоснабдяване 232647.7х103/m3 , за селското стопанство и за животновъдство 2254 х103/m3 и по-малки обеми за туризъм, и други стопански отрасли. За охлаждане се използуват 3551х106 m3 води от р.Дунав. Водният ресурс ще е достатъчен за задоволяване на нуждите от вода в ДРБУ. Развиваната в ДРБУ активна водостопанска дейност, е подложила ВТ на различен натиск както в посока влошаване качеството на водите, така и по отношение на изменеие на режима на отток и на морфологията на речните легла. Водоснабдяване в ДРБУ е свързано с осигуряване на вода за нуждите на населението от 111 общини в 15 области, обслужвани от 25 ВиК дружества. Както за страната като цяло, така и за района, тенденцията в динамиката на населението е към намаление, поради което и нуждите от вода не ще се увеличават. Около 98.9% от населението в ДРБУ е свързано към обществената водоснабдителна система. Общият проблем на водоснабдяването е възрастта на изградените мрежи – над 35 години и в по-голямата част етернитови, поради което загубите са над 70%. Водоснабдяването на населението се осигурява от повърхностни води (яз. Искър, яз. Среченска бара, яз.Христо Смирненски и яз. Йовковци), но също се използуват води от каптирани извори, дренажи и шахтови кладенци предимно в селата в планинските райони и Добруджа. Средноденонощната консумация на вода (общо) изчислена на база население за 2003 г. е 132 l/person/d, както само за битовият сектор тя е 108 l/person/d, но съществува значителна диференциация между отделните поречия на Дунавския басейн. При засушаване някои от селищата са на частичен режим на ограничено водопотреблепие. В селата на собствени водоизточници редовно страдат от режим на водата когато водоизточниците им пресъхнат или са с изключително нисък дебит поради засушаване. Често, въпреки намаляването на естествените водни ресурси през лятото все още в голям брой села се използува питейна вода за поливане на градините. В Източните части на ДРБУ особено във водосборите на добруджанските реки водоснабдяването се осъществява от подземни води чрез сондажни и шахтови кладенци и помпени станции. Всички селища са водоснабдени, но през летните месеци има недостиг на питейна вода, поради използването й за поливане макар, и скъпа. Има няколко ПСПВ за водите на големите градове -София, Ботевград и др. Канализация е дейност която едновременно влияе както на количеството вода в реката (увеличава), така при определени условия е и точков замърсител по отношение на качеството. Средното количеството на заустените отпадъчни води във водните тела е 366 890 х 103 m3, от които пречистени 275 694х103 m3 и непречистени 91 196 х 103 m3 отпадъчни води. Канализационната мрежа не е изградена напълно, като степента на изграденост в градовете е от порядъка на 80-98%, а в селата тя е 50-60%. 66 ВТ приемат отпадъчните води на селища без канализационна мрежа. Частично изградените колектори не се стопанисват и често се затлачват. Отпадъчните им води се заустват в малки водоприемници или дерета. Селските домакинствата в по-голямата си част ползват септични ями за отпадъчните си води. Тези примитивни съоръжения имат пречиствателен ефект около 60%, но само ако се почистват редовно. В противен случай и те допринасят за замърсяване на почвите и въздуха, основно с органични замърсители. Отпадъчните и дъждовни (повърхностни) води, които тези съоръжения поемат, се изливат в преминаващите през населените места реки, служещи като естествено “стъпало” за пречистването им. Тази схема причинява и допълнителна ерозия на почвата; Липсата на ПСОВ и ниската канализираност са потенциален риск за качествата на подземните и повърхностни води. В ПУРБ в Приложение 2-1-1- в табличен вид са представени значимите точкови източници на замърсяване. В ДРБУ има изградени 39 ПСОВ за третиране водите на градовете и по-големите селища и още 92 ЛПСОВ изградени или имат разрешително, които обслужват ваканционни селища, хотелски комплекси (Чифлици), квартали, малки производствени предприятия и пр. Освен това функционират още 7 ПСХЗПОВ за производства със силно замърсени отпадъчни води с химически опасни вещества. В Приложението са посочени 43 значими обекти и фирми, заустващи директно във водни обекти за които не е указано дали имат някакво локално пречистване. На територията на ДРБУ са посочени 4 ВТ, в които се заустват отпадъчни води от добив и обогатяване на метал и уранови руди, но не е указано дали те се пречистени и до какво ниво. Замърсяването от дифузни източници на територията на БД Дунавски район е от населени места без изградена канализационна система или не добре работеща такава, от земеделски площи третирани с торове и препарати за растителна защита, дейности по отглеждането на животни и употреба на полученият органичен тор, автомобилният и железопътен транспорт, обезлесителните мероприятия по железопътните линии и пътищата, когато се правят посредством пестициди, площите повлияни от минна дейност, нерегламетирани сметища за битови отпадъци, включително и в границите на заливаемите тераси на реките и др., което се изразява в количество замърсител, съответно азот, фосфор и по БПК5 на определена площ – източник на дифузно замърсяване. Като цяло въздействието на източниците на дифузно замърсяване може да бъде отнесено най-вече към ВТ разположени във водосборите на долното течение на главните реки и на реките от първи порядък. Няма достоверни данни за това, как попадащите на дадена площ замърсители се натрупват, мигрират или преобразуват, като и как и при какви условия същите попадат във ВТ. Към момента количествата и начина на ползване на препарати за растителна защита (ПРЗ) в земеделието нямат значимо въздействие върху водните екосистеми на територията на БД Дунавски район, тъй като концентрациите им във водите са минимални или въобще не се откриват. Въпреки това, използваните в селското стопанство ПРЗ са потенциален източник на дифузно замърсяване за повърхностните и подземните ВТ с значителен негативен ефект върху водните екосистеми. Третирането на земеделските земи с препарати за растителна защита (ПРЗ) е предимно с хербициди (около 80% от обработваемите земи) и по-рядко с инсектициди и фунгициди (по около 15 – 20 % от обработваемите площи). Счита се, че транспорта е основен източник на замърсяване на почвите и водите с нефтопродукти и въглеводороди, както и с продукти от разпадането им. Повечето от площите, повлияни от минна дейност, хвостохранилища и пр. обикновено с приключил добив или площи, използвани за депониране на хвост от минна или друга, свързана с минната индустриална дейност, са рекултивирани и по технологична схема екранират тялото на депото, като събират повърхностните и дрениращите подземни води в една точка. На практика обаче, поради естествена амортизация на съоръженията, е възможно тези площи да се явяват източник индиректно дифузно натоварване (най-вече чрез подземните води да попаднат в реките), като това натоварване е с трудно установими параметри. Основните дейности, които водят до изменения в хидроморфологичното състояние на повърхностните водни тела са: изграждане на ХТС за производство на електро- и топлоенергия, ВЕЦ, язовири, кариери, водохващания и др. директно свързани с речната мрежа. В този регион има възможности за изграждане на ВЕЦ и МВЕЦ. Разпределението на общият брой ВЕЦ, включително и тези, получили разрешителни по водосбори (съгласно Приложение - таблица ВЕЦ в ПУРБ) е следното: р.Ерма 3 бр от които 1 бр. в строеж, р.Нишава 1 бр., р. Тополовц 2 бр. подязовирни ВЕЦ, р.Лом . 45 бр., от които 5 бр. се изграждат, р.Огоста общо 60 бр., от които 15 бр. на изравнители и на яз.Огоста и 7 бр. в процес на изграждане, р. Искър – 114 бр., на р.Осъм- 7 бр., на р.Вит 24 бр. ВЕЦ от които 4 бр. строеж, 5 бр. а язовири и 1 бр. на магистрален канал, р.Янтра -53 бр. ВЕЦ като 6 бр. от тях са в строеж, 5 бр. са на язовири и 1 бр. на главен силов канал. Към този регион спада и АЕЦ „Козлодуй”, който използува водите на р. Дунав за охлаждане. Независимо от големия брой изградени ВЕЦ и баластриери, в проекто плана не са залегнали забрани за изграждане на ВЕЦ. Залегнали са мерки за „Контрол на изземваните количества и предотвратяване на ерозията” за 12 броя водни тела и за „Ограничаване нов добив на инертни материали” за 3 броя водни тела. Русловите ВЕЦ водят до промени както върху морфологията, така и върху хидроложкия режим. Малките напорни ВЕЦ могат да предизвикат осушаване на речните корита, когато не са изградени в руслото на реката и когато рибните проходи не са изградени съгласно проектните изисквания. ВЕЦ-овете към деривации и язовири ползват води и от речни водохващания, от язовири и от магистралните канали на работещите в момента НС което води до промени в хидроложкия режим и в частност на морфологията. Язовирите и водохващанията са отнесени към източници на натоварване на повърхностните води- отнемане на водни количества и регулиране на оттока . Водата за напояване се отнема чрез водохващания и се преразпределя. На територията на Дунавския речен басейн има 797 бр. язовири, от които 16 бр. големи комплексни и значими язовири, 83 бр. язовири – държавна собственост и 698 бр. язовири – общинска собственост. Водите на четири от 16 – те комплексни и значими язовира се ползват за питейно – битово водоснабдяване – яз. Искър, яз. Среченска бара, яз.Христо Смирненски и яз. Йовковци. Построените язовири в повечето случаи имат характер на сезонни и многогодишни изравнители и са предпоставка за сравнително равномерно водоснабдяване през сезоните на годината. Под язовирите и водохващанията водите в повърхностните ВТ намаляват и на много места пресъхват. Язовирите и водохващанията са отнесени към източници на натоварване на повърхностните води- отнемане на водни количества и регулиране на оттока. Във връзка със сериозните наводнения през 2005-2006 голяма дължина от дигите, включително и тези на Дунав, са реновирани и са коригирани участъците от реките, засегнати от наводненията. В миналото е имало изградени няколко много модерни система за напояване, но сега голяма част от каналите са разрушени, помпените станции и трафопостовете и мрежите към тях са ограбени. Не функционират и системите за отводняване – реверсивните напоителни системи, разпложени по дължина на брега на Дунав не функцинират ефективно. Все още има малки селски язовири с неподдържани земно-насипни язовирни стени в риск , които при тази лоша поддръжка и неправилна експлоатация от полезни съоръжения за намаляване на върха на високата вълна и сезонно преразпределение на оттока могат да се превърнат в опасни. Язовирите и водохващанията са отнесени към източници на натоварване на повърхностните води - отнемане на водни количества и регулиране на оттока. Язовирите като част от повърхностните водни тела- стоящи води „ категория езера”- се характеризират с изключително големи интервали на вариране на стойностите на параметрите на състоянието, което затруднява оценката на техния потенциал. В действителност голямото вариране на количествените и качествените характеристики на тези водни обекти е обвързано и зависи изцяло от стопанските цели, за чиито нужди се използват тези обекти – питейно водоснабдяване, напояване, хидроенергетика, комплексно използване и др. Доста често при провеждане на конкретни и специфични стопански дейности в тези водни тела се стига до тяхното пълно изпразване или източване, което от своя страна внася рязка и необратима промяна във всички техни параметри на състоянието. Изземането на инертни материали предизвиква изменение на параметрите на речното корито, изменение на динамиката на водното течение, увеличаване на утайките и наносите и унищожаване на местообитанията на речните екосистеми. Особено засегнати са басейните на р. Искър и р. Янтра. В ПУРБ са залегнали мерки за „Контрол на изземваните количества и предотвратяване на ерозията” за 12 броя водни тела и за „Ограничаване нов добив на инертни материали” за 3 броя водни тела. Химично състояние Химичното състояние е оценено от база данни за качеството на водите, в частност концентрация на нитрати, за периода от 2004 – 2007 г. в наблюдаваните мониторингови станции за повърхностни, подземни и питейни води, данните от собствен мониторинг на ВиК дружествата, както и данните от протоколите за собствен мониторинг на промишлени и земеделски водоползватели. От мониторинга на повърхностни води в 54 пункта през период 2004 – 2007. е констатирано:
Химичен статус на повърхностните водни тела на територията на Дунавски басейн е представен в табличен вид в Приложение 4.1.1 на ПУРБ. При идентифицирани 119 ВТ категория „реки” и 41 ВТ категория „езера” , в Приложението е определен статуса на 109 ВТ. Състоянието на повърхностните ВТ от категория „езера” е добро за 22 ВТ и лошо за 19 ВТ. Състоянието на повърхностните ВТ от категория „реки” е добро за 49 ВТ и лошо за 60 ВТ. Биологичен статус - добър за 28 повърхностни ВТ категория „езера” и лош за 13 ВТ категория „езера”. Биологичният статус за повърхностните ВТ категория „реки” е: добър за 53 ВТ, умерен 25 ВТ и лош за 31 ВТ. Екологичен статус на повърхностните ВТ категория „езера” е добро за 16 ВТ, умерен –за 8 ВТ , лош за 5 ВТ и много лош –за 2 ВТ, а на повърхностните ВТ категория „реки” е добър за 55 ВТ , умерен за 27 ВТ, лош за 19 ВТ и много лош за 8 ВТ. Хидроморфологичен статус на повърхностните ВТ категория „езера” е умерен за 12 ВТ, лош- за 4 ВТ и много лош за 25 ВТ, а на повърхностните ВТ категория „реки” е добър за 19 ВТ, умерен- за 19 ВТ, лош за 22 ВТ и много лош за 49 ВТ. Непостигането на добро състояние и риска за тези тела е свързан най-често с превишенията на стойностите за различни замърсители, които са ключови параметри на използваната класификационна система - това са показателите БПК 5, амониев азот, нитратен азот, нитритен азот, фосфор като РО4 (фосфати) и общ фосфор. Оценката на риска на Водните тела от Дунавския речен басейн е определила 49бр. водни тела в риск, 20бр. водни тела евентуално в риск и 51бр. водни тела в добро състояние. 2.2.2Подземни водиТериторията на Басейнова дирекция Дунавски район, обхващащ водосборните области на реките Искър, Ерма, Нишава, Огоста и западно от Огоста, Вит, Осъм, Янтра, Русенски Лом и Дунавски Добруджански реки, включва Дунавска хълмиста равнина, Преходна ивица и част от Старопланинска верижна система, които в хидрогеоложки аспект принадлежат на Мизийския и Балканидния хидрогеоложки регион. Голямото разнообразие на скали с различен литоложки състав, физическо състояние и структурно положение, които участват в строежа на хидрогеоложките региони, е способствувало формирането на различни типове подземни води – порови, карстови (карстово-пукнатинни) и пукнатинни, напорни и безнапорни. ● В Мизийския хидрогеоложки регион:
В горноюрско-долнокредния карбонатен комплекс е формиран известният малм-валанжски водоносен хоризонт, характеризиращ се с голяма дебелина (532÷1240 m) и широко площно разпространение на наша и Румънска територия в района източно от р. Янтра. Пукнатинните води, циркулиращи в напуканите седиментни и вулканогенни скали, имат широко разпространение както като по площ така и по дълбочина. ● Балканидният хидрогеоложки регион включва четири части, от които в района на Басейнова дирекция Дунавски район попадат Предбалкана, Балкана и част от Средногорието със Софийската котловина. Поровите води в Предбалкана са акумулирани в алувиалните речни тераси, в пролувиалните образувания и в пясъците на миоцена. По съществени безнапорни водни обекти са формирани във Врачанския пороен конус и в алувиалните образувания на Севлиевската котловина в района след сливането на р. Видима с р. Росица. Карстови води в Предбалкана формират по няколко безнапорни басейна в карбонатните седименти на горната и долната креда, горната юра и средния триас. Пукнатинните води в Предбалкана са формирани в масивни и метаморфни скали от пясъчниково-варовиков тип с аптска, ургонска, валанжка и лиаска възраст. Порови води в Балкана формират подземен поток с безнапорен до напорен характер в Ботевградската котловина, представляваща сложен плитък грабен.
Колектори на пукнатинни и карстови подземни води в подложката на Софийската котловина са горнокредните андезити, туфи и туфити, пясъчници, мергели и мергелни варовици, горноюрските варовици, песъчливи шисти и кварцити, среднотриаски варовици и доломити и долнотриаски пясъчници. Скалната серия се разкрива на повърхността в обсега на оградните масиви. В неогенските седименти се съдържат порови подземни води, формиращи два хоризонта – долен напорен и горен напорен и безнапорен. Колектори на порови безнапорни подземни води в кватернерните образувания на Софийската котловина са и алувиалните и пролувиалните чакълесто-песъчливи наслаги на р. Искър и нейните притоци. Карстови води в Средногорието са разпространени в карбонатните скали на триаса и на горната юра в Искърския и отчасти Нишавския карстов басейн, Пукнатинни води в Средногорието са обособени в силно напуканите пясъчници, кварцити и песъчливи варовици на лиас – догера, мергелните варовици и варовити мергели на сенона, долно триаските и кредни пясъчници. Въз основа на комплексния анализ от всички фактори и параметри (стратиграфска, геолого-литоложка, хидрогеоложка характеристика на водоносния колектор, повърхностните отложения и подхранващия водосбор, взаимодействие с повърхностни води и сухоземни екосистеми и пр.) на територията на БДДР, без да се следва строга стратиграфска последователност, са определени 48 броя подземни водни тела разположени на пет слоя: Слой 1 – Неоген-Кватернер - 32 водни тела; Слой 2 – Неоген - 3 водни тела Слой 3 –Карстови и пукнатинни води - 11 водни тела; Слой 4 – Горна креда - 1 водно тяло; Слой 6 – Долна креда-малм-валанж - 1 водно тяло. Наименованията на подземните водни тела, присвоеният им код, площта на разпространение, типът и средните стойности за дебелината, естествените, привлекаемите и експлоатационните им ресурси са отразени в Приложение 2.2.2.1 на ПУРБ, а границите им, заедно с местоположението на водовземните системи и съоръжения, изградените и предстоящи за изграждане ПСОВ, кариерите за добив на инертни материали и пр., са илюстрирани на картата на подземните водни тела в Дунавския район за басейново управление на водите (Приложение 2.2.2.2). На територията на Дунавския район са установени 31 находища на минерална вода, които са изключителна държавна собственост, включени в Приложение № 2 към чл. 14 на Закона за водите, както и чл. 83 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води
Оценката на химичното състояние на подземните водни тела в Дунавския район е направена по отношение на дифузни внасяния от повърхността на земята и по замърсяването от точкови източници. По отношение на дифузни внасяния от повърхността на земята са използвани данни за земеползването върху повърхността на разкритието. Когато делът на орната земя и урбанизираните територии надвиши 75% от разкритата повърхнина на ПВТ, тялото се счита “в риск”. При оценка площта на населените места без канализация като емисионен източник е приета неговата територия, увеличена с ивица. равна на радиус от 1 км около населеното място). Съдържанието на нитрати служи като водещ параметър за дифузни внасяния. Допълнителното характеризиране е извършено само за подземни водни тела, които при първоначалното характеризиране са определени като подземни водни тела “в риск”. Оценката на значимите точкови източници на замърсяване е извършена чрез изчисление на товарите на замърсяващите вещества и по експертана оценка. Емитерите на отпадъчните води са изследвани в съответсвие с национално приети критерии за оценка, относно целите на прегледа на антропогенното въздействие и натиск и Наръчника за Прилагане на Рамкова директива за водите. На всеки точков източник е съпоставена общо потенциално натоварена повърхнина от подземното водно тяло в размер равен на радиус на въздействие от около 1 km. Приема се, че съществува риск за достигане на целите, когато сумата от действащата повърхнина надвишава 30% от разкритата повърхнината на съответното подземно водно тяло. При оценката за химичното състояние на подземните водни в табл. 4.2.4 на ПУРП е установено, че осем подземни водни тела са в лошо химично състояние (BG1G0000Qal001, BG1G0000Qal009, BG1G0000Qal011, BG1G0000Qal022, BG1G00000NQ031, BG1G000000Nl033, BG1G00000N2034 и BG1G00000N1035).
Резултатите от анализа и оценката на съотношението на водоотнемането към естествените ресурси в табл. 4.2.3 ПУРП показват, че осем подземни водни тела са в лошо състояние (BG1G0000Qal002, BG1G0000Qal003, BG1G0000Qal005, BG1G0000Qal006, BG1G0000Qal008, BG1G0000Qal009, BG1G0000Qal010 и BG1G0000Qal012). Съгласно направената обобщена оценка на територията на Дунавски район са определени по-малко строги мерки за пет подземни водни тела за количествено състояние и 17 броя за химично състояние (Приложение 2.5.2 на ПУРП). По-малко строги мерки са определени за подземните водни тела, за които съществува риск да не постигнат целите си, оконтурени по Дунавските низини, които разчитат на привлекаеми ресурси и са в пряка хидравлична връзка с водите на река Дунав. Същото се отнася и за ПВТ в речните тераси на десните притоци на р. Дунав и за поровите води в Софийската и Севлиевската котловина.
Каталог: uploads -> content -> files -> konsultacii-s-obshtestvenostta -> izgotviane-na-PURB -> SWOT SWOT -> Екологична оценка и swot анализ Екологична оценка на проект на План за управление на речните басейни в Дунавски район за басейново управление SWOT -> Екологична оценка и swot анализ – Оценка за съвместимостта на План за управление на речните басейни в Дунавски район за басейново управление izgotviane-na-PURB -> Гр. Русе, зала риосв, 03 май 2007 г. Списък на поканените за участие в срещата izgotviane-na-PURB -> Консултация с обществеността в Дунавски район среща с обществеността на SWOT -> Екологична оценка и swot анализ на проект на План за управление на речните басейни в Дунавски район за басейново управление izgotviane-na-PURB -> Гр. Велико търново, 20 април 2007 г. Списък на поканените за участие в срещата izgotviane-na-PURB -> Консултация с обществеността в Дунавски район среща с обществеността на Изтегляне 2.16 Mb. Сподели с приятели:
|