Екологична оценка и swot анализ Екологична оценка на проект на План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за басейново управление
Изтегляне 2.44 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.2.2Подземни води
2.2Води2.2.1Повърхностни водиПовърхностните води в ИБР се формират в четири основни реки – Тунджа, Марица, Арда и Бяла. Река Тунджа тече към Турция, а реките Арда и Бяла – към Гърция. Река Марица тече към границата между Турция и Гърция. Всички реки се сливат в една река, която протича по границата между Турция и Гърция и се влива в Бяло море. Общата водосборна площ, от която се формират повърхностните води на ИБР е 35 230 км2. На Българска територия водите на Река Марица се събират от 21 928 km2 водосборна площ. Река Марица има около 100 по-значителни притока, които са разположени приблизително симетрично спрямо главната река. Най–големите от тях са реките Тунджа (с водосборна област F=7884 km2) и Арда (F= 5273 km2). Тъй като тези реки текат като самостоятелни до границата и се вливат в Марица на Турска територия, в ПУРБ са разглеждани като отделни водосбори. Река Фишера фактически е част от международния водосбор на река Тунджа. Река Фишера (има самостоятелен водосбор от 145 km2 в рамките на ИБР и България разположен между река Марица, река Тунджа и границата), пресича границата и се влива в река Тунджа на територията на Турция. В ПУРБ басейна на р.Тунджа е разгледан заедно с р.Фишера. Река Атеринска (F=59.3km2) е също транс-гранична река. Тя извира в България, но се влива в река Арда на турска територия. За целите на анализа и изготвянето на ПУРБ, към басейна на р. Арда е причислен и басейна на р. Атеринска. Друг трансграничен приток на р.Марица е р.Луда наречена така, след събирането на двата й притока водищи началото си на гръцка територия южно от Микрон Дерион. Тече на север, пресеча Българо-Гръцката граница и тангира по нея от към българска територия. Приема водите на река Бяла (ляв приток), чийто водосбор е изцяло на българска територия, отново пресича границата и се влива в р.Марица под Димотика. Водосбърът на р. Бяла (593.8 km2) е разгледан като самостоятелен водосбор в рамките на ИБР. За района на БДИБР са идентифицирани са 307 повърхностни водни тела (ПВТ), от които 246 категория “реки” и 61 – в категория “езера”. От тях силно модифицирани (СМВТ) са 103 бр.- 45 от категория “реки”, което е 32.25% от общата дължина на ВТ “реки” (3720.83 km) и 58 от категория “езера”. Почти всички повърхностни водни тела от котегория “езера” са СМВТ. Вътрешногодишното разпределение на оттока на реките в ИБР е обусловено от сезонните изменения на съответните оттокообразуващи фактори, характерни с дъждове или неустойчива и краткотрайна снежна покривка през зимния период за ниските зони и задържане на сравнително устойчива снежна покривка през зимата в планинските части на басейна, масови дъждове през пролетта и засушлив период с малко валежи през лятото и есента и високи температури. Пълноводието се измества постепенно към зимните месеци с понижението на надморските височини на басейните, като в най-източните и югоизточни райони максимумът е през февруари, когато се формира до 20% от годишния отток, докато в по-високите части той е през май- юни. Сериозни наводнения по Марица имаше през август 2005, предизвикани от един от най-разрушителните циклони “Ихтиман” с относително неподвижен фронт и интензивни валежи, и през ноември 2007 преди границата с Турция. Маловодието за високопланинските части започва след юли, но продължава чак до зимата, когато през февруари е неговия минимум (до 1-2% от годишния воден обем). За по-ниските планински райони маловодието започва през юли, а за най-източните и югоизточни още през май-юни, като достига своя месечен минимум през септември. Характерно за маловодието за южните притоци е, че през летните месеци то намалява до нула т.е. те пресъхват. В ПУРБ на ИБР са посочени две ресурсни оценки, направени въз основа на информация от различни периоди: ИВП за периода 1961-1998 г. за реките Марица и Арда и 1961-2004г. за р. Тунджа и в проект JAICA - въз основа на 5 годишна информация 2000-2004 г. Според ИВП ресурсът е 7166.58 х 106 m3 вода, а според JAICA водният ресурс е 6997 х 106 m3. Разликата от приблизително 170 х 106 m3 воден обем е достатъчна за водоснабдяването на град като Пловдив. Не е указано кой от двата ресурса е приет за меродавен и съответно ще бъде управляван до 2015 г. С цел обезпечаване нуждите от вода в ИБР значими водни маси се прехвърлят от един басейнов район в друг или от един водосбор в друг в рамките на басейна, а именно:
От ИБР към съседен басейнов район: Общо се прехвърлят 186.126 х 106 m3, които се разпределят както следва:
Вътрешно-басейнови прехвърляния на води в ИБР:
Като се изключи стопанско икономическата полза, прехвърлянето на водни маси е довело до силно модифициране на реките от ИБР от гледна точка на “състоянието на количеството води” (намаляване на фактическия отток в Тунджа с почти половината от естествения отток, но пък е увеличило оттока на р. Марица). Използваните води в ИБР са 1651.7 х 106 m3, чието разпределение по басейни е: 1304 х106 m3 в басейна на река Марица, 307.51 х 106 m3 в басейна на Тунджа и 40.114 х 106 m3 в басейна на река Арда. За оценка на възможностите на региона по отношение на Водния ресурс са използувани резултати от проекта "Джайка". В него ресурсът е определен въз основа на хидрологична информация 2001-2005 г., оценен е като достатъчен за обезпечаване на нуждите в ИБР въз основа на информация за валежите и оттока за периода 2001-2005 г. Съществува сезонен недостиг, който се компенсира посредством регулиране на оттока чрез 1086 язовира с общ завирен обем 3521.5 х 106 м3, като в басейна на р. Марица те са 722 бр., на река Тунджа – 259 бр., на река Арда – 100 бр. и на река Фишера - 5бр. Предназначението им е различно – за добив на електроенергия и напояване, за питейно битово и промишлено водоснабдяване, а по-голямата част от тях са за напояване. В басейна на р. Марица са изградени трите най-големи каскади в Република България – Баташки водносилов път (БВП), каскада “Въча” и каскада “Белмекен-Сестримо”. По-голямата част от малките язовири, строени през 50-те и 60-те години на двадесети век, които сега са общинска собственост, не се експлоатират правилно, не са поддържат и съществува сериозна опасност от разрушаване на стените им. При неправилна експлоатация, те от полезни съоръжения за намаляване на върха на високата вълна и сезонно преразпределение на оттока могат да се превърнат в опасни. Питейно-битовото и промишлено водоснабдяване е свързано с водоснабдяването на общо 92 общини (изцяло и частично) и 1 772 населени места, разпределени както следва:басейн на р. Марица – 793 бр.; басейн на р. Тунджа – 252 бр.; басейн на р. Арда – 680 бр., р. Бяла – 41 бр., р. Атеринска – 2 бр., р. Фишера – 4 бр. Както за страната, така и за района, тенденцията в динамиката на населението е към намаление. Прогнозата за ръста на населението направена 2003 г. предвижда намаление на населението с 10m5% спрямо това през 2003г. И в четирите поречия темпът на изменение на населението е отрицателен. Най-неблагоприятни са измененията в басейна на река Бяла и река Атеринска, за които според изготвената прогноза населението през 2015 г. ще представлява 54m3% от това през 2003 г. Това рефлектира в необходимото количество води за водоснабдяване, което не се предвижда да нараства. Основните повърхностни водоизточници са: язовири, водохващания в горното течение на реките, каптирани изворни води. 97.58 % от населението е свързано с водопроводна мрежа, като 3.98 % е на целогодишен режим на водоползване, а 7.41 % - на сезонен. Водопроводната мрежа в по-голямата си част е остаряла и се отчитат значими загуби в нея от 60.72% до 74.92%. В ИБР има 20 ПСПВ основно в басейна на река Марица и се предвижда изграждането на още 4 ПСПВ. (в Хасково, на язовир и ПСПВ "Луда Яна" за водоснабдяване на гр. Панагюрище, ПСПВ "Сливен" за гр. Сливен и хидровъзел "Пловдивци" за водонабдяване на гр. Мадан, гр. Рудозем и 35 села).
Основните водоизточници са язовири и речни водохващания. Като цяло наличният ресурс е достатъчен за обезпечаване на питейно-битовите нужди, но се появява сезонен недостиг в случаите на водоподаване от течащи и изворни води. През 2003 г. 7.4% от населението на ИБР, живущи в 53 селища, са били на целогодишен режим на водоползване.
В големите градове канализационната мрежа обхваща 95-100% от отпадъчните води, но на много места тя е амортизирана и пропуска. При мониторинг са установени случаи със завишени стойности на фосфати и нитрати. В селищата с население 10 000 ж и по-малко канализационната мрежа е частично изградена, като за басейна на р. Марица е 78%, за басейна на р. Тунджа - 75%, за басейна на река Арда - 48%. В басейна на Бяла и Атеринска няма изградена канализационна мрежа. Без канализационна мрежа са 1504 селища. Населени места с канализация, но без изградена ГПСОВ са 26 селища. Изградени ГПСОВ има в 8 населени места. Тези ПСОВ са били изградени основно през 70-те и 80-те години на миналия век и в много от тях все още не е направена пълна смяна на оборудването, понякога не работят или не пречистват достатъчно, поради което се налага разширение, реконструкция и модернизация (РРМ) за отстраняване на азот и фосфор. Доизграждане на ПСОВ е необходимо само за Хисаря, където е изградено само механично стъпало. В Карлово в момента се изгражда пречиствателна станция. В Сливен има изградена ГПСОВ, за която се налага разширение, реконструкция и модернизация (РРМ) за отстраняване на азот и фосфор. В процес на изграждане са 4 ПСОВ - в Димитровград, Смолян, Стара Загора и Хасково. Индустриални емитери: Приоритетните вещества, открити в района на ИБР, са кадмий, олово, живак, никел, цинк, мед, хром (6 валентен), хром (3 валентен), арсен. Те се изпускат от предприятията – замърсители от следните отрасли и производства:
Значимо е и натоварването от специфични органични и други замърсители, които се изпускат от предприятия-замърсители от: Текстилно производство; Фармация и лекарствени средства; Добив и обогатяване на метални руди; Производство на химични продукти и др. Риборазвъждане - от общо 28 броя водовземания с цел риборъзвъждане, 19 броя са определени като значими и посочени. Възможни са замърсявания на речните води в процеса на експлоатацията на рибарниците. Замърсяването от дифузни източници на територията на ИБР е от населени места без изградена канализационна система или не добре работеща такава, от земеделски площи третирани с торове и препарати за растителна защита (ПРЗ), дейности по отглеждането на животни и употреба на полученият органичен тор, автомобилният и железопътен транспорт, обезлесителните мероприятия по железопътните линии и пътищата, когато се правят посредством пестициди, площите повлияни от минна дейност, нерегламетирани сметища за битови отпадъци, включително и в границите на заливаемите тераси на реките и др., което се изразява в количество замърсител, съответно азот, фосфор и по БПК5 на определена площ – източник на дифузно замърсяване. Като цяло въздействието на източниците на дифузно замърсяване може да бъде отнесено най-вече към ВТ, разположени във водосборите на долното течение на главните реки и на реките от първи порядък. Няма достоверни данни за това, как попадащите на дадена площ замърсители се натрупват, мигрират или преобразуват, като и как и при какви условия същите попадат във ВТ. Към момента количествата и начина на ползване на ПРЗ в земеделието нямат значимо въздействие върху водните екосистеми на територията на БД ИБР, тъй като концентрациите им във водите са минимални или въобще не се откриват. Въпреки това, използваните в селското стопанство ПРЗ са потенциален източник на дифузно замърсяване за повърхностните и подземните ВТ с значителен негативен ефект върху водните екосистеми. Третирането на земеделските земи с препарати за растителна защита е предимно с хербициди (около 80% от обработваемите земи) и по-рядко с инсектициди и фунгициди (по около 15 – 20 % от обработваемите площи). Счита се, че транспорта е основен източник на замърсяване на почвите и водите с нефтопродукти и въглеводороди, както и с продукти от разпадането им. Характерно за ИБР и особоно за басейна на р. Марица е, че са разположени едни от най-плодородните земи на България, затова и тук са изградени най-големите напоителни ситеми. В ИБР за напояване годишно се използват води от порядъка на 1503.78 х106 m3. Напоителните системи са стари, на много места занемарени, поради което се отчитат високи загуби до 75%. Селските напоителни язовири са стари, не навсякъде подържани и се нуждаят от ремонти на стените. Мониторинговото изследване за натоварвания от Селското стопанство с някои пестициди, включени в листата на Приоритетните вещества не показва наличие на такива в повърхностните води. Следователно отпадъчните води са в нормите за Стандартите за качество на околната среда на приоритетни вещества. Повечето от площите, повлияни от минна дейност - рудници (24 бр.), бивши уранодобивни участъци (17 бр.), петролни бази (12 бр.), хвостохранилища (17 бр.) и др. обикновено с приключил добив или площи, използвани за депониране на хвост от минна или друга, свързана с минната индустриална дейност са рекултивирани и по технологична схема екранират тялото на депото, като събират повърхностните и дрениращите подземни води в една точка. На практика обаче, поради естествена амортизация на съоръженията, е възможно тези площи да се явяват източник на индиректно дифузно натоварване (най-вече чрез подземните води да попаднат и в реките), като това натоварване е с трудно установими параметри. Дейности, които водят до изменения в хидроморфологичното състояние на повърхностните водни тела, са: производство на електро- и топлоенергия. В ИБР са изградени 43 броя ВЕЦ и МВЕЦ, които са руслови и деривационни. Русловите ВЕЦ са разположени основно в средните и долни течения на големите реки – Марица, Арда, Тунджа. При тях не се отклонява от речното корито разрешеното застроено водно количество, а само преминава през МВЕЦ. За осигуряване на необходимия пад се изгражда подприщителен яз. Поради сравнително малкия наклон на речното течение над него се завиряват значителни площи. Русловите ВЕЦ водят до промени, както върху морфологията на водното тяло, така и върху хидроложкия режим. Най-натоварени водни тела (ВТ) с руслови МВЕЦ са:
Деривационните МВЕЦ са разположени основно в горните течения на поречията. При тях разрешеното застроено водно количество се отклонява от речното корито и чрез напорни тръбопроводи се отвежда до МВЕЦ. След водохващането за МВЕЦ в речното корито през периода на маловодие се пропуска само определеното екологично водно количество (Qек). Малките напорни ВЕЦ могат да предизвикат осушаване на речните корита, когато не са изградени в руслото на реката и когато рибните проходи не са изградени съгласно проектните изисквания. ВЕЦ-овете към деривации и язовири ползват води и от речни водохващания и от язовири, което води до промени в хидроложкия режим и в частност на морфологията Най-натоварените от деривационни МВЕЦ повърхностни водни тела по поречия са:
Поради пренасищане на водните тела с МВЕЦ и баластриери, или поради принадлежността на други ВТ към защитени зони по Натура 2000, е направена препоръка за водните тела, посочени в таблици в Приложение 8, да бъдат въведени забранителни мерки за изграждането на МВЕЦ и на баластриери. Дължината на коригираните участъци от реките в ИБР е 3669 km, а общата дължина на речната мрежа е 11550 km, като само в басейна на р. Марица са 2721.131 km, като общата дължина на реките възлиза на 2318 km. Все още съществуват обаче терени, застрашени от заливане, също заливане на инфраструктурата (връщане на вода в колекторите при високи води над орозмерителните) в следните населени места: Белово, Злокучене, Пазарджик, Мирянци, Огняново, Калугерово, Драгор, Лесичово, Триводици, Оризаре, Пловдив, Първомай, Добри дол, Димитровград, Черноконево, Гълъбово, Симеоновград, Харманли, Свиленград, Генералово, Капитан Андреево. Изземането на инертни материали предизвиква изменение на параметрите на речното корито, изменение на динамиката на водното течение, увеличаване на утайките и наносите и унищожаване на местообитанията на речните екосистеми. Иззетите инертни материали са 5592 х 103 m3. Най-натоварените от баластриери повърхностни водни тела по поречия са:
Язовирите и водохващанията са отнесени към източници на натоварване на повърхностните води - отнемане на водни количества и регулиране на оттока. Състояние на водите Химичното състояние (статус 2008 год.) на определените 307 повърхностните ВТ в ИБР е оценено като добро за 293 ВТ (233 от категория „реки” и 60 от категория „езера”) и лошо за 14 ВТ, от които 13 ВТ - категория „реки” и 1 ВТ категория „езера” и е представено в ПУРБ в табличен вид по водосбори както селедва: за р.Марица -Таблица М4-4, за Тунджа - таблица Т4-4 и за р.Арда Таблица А4-4. Съществува известна връзка между местоположението на мините и замърсяването с тежки метали при р. Тополница (ляв приток на р. Марица), р. Арда, средната част на р. Тунджа. Поради това замърсяването с тежки метали е не само проблем за качеството на водите в реката, но съдържа и риск от предизвикване на проблем със замърсяване на почвите около напоителните канали и здравето на хората, е необходимо да бъдат предприети допълнителни мерки. ВТ в риск поради заустване на индустриални отпадъчни води са: За р. Арда: BG3AR500R020 - р. Арда между яз. "Кърджали" и яз. "Студен кладенец"; BG3AR100R008 - р. Арда между яз. Студен кладенец и вливането на р. Крумовица; BG3AR900R024 - р. Маданска;BG3AR100l004 - яз. "Ивайловград", BG3AR350l010 - яз. " Студен кладенец"; BG3AR400R017 - р. Върбица от изворите до Златоград (това водно тяло попада в защитена зона по Натура 2000 BG0000372), ВТ BG3AR400R014 р. Върбица и притоците й от Златоград до устието попадащо в чувствителна зона BG3SAAR05, e в лошо физико-химическо, но също и по общо екологично състояние. За р. Марица.това са водни тела: BG3MA100R001 - р. Съзлийка при Гълъбово, BG3MA100R011 - р. Харманлийска и притоци до устието, BG3MA350R039 р. Марица от р. Чепеларска до р. Съзлийка и BG3MA500R103 р. Чепеларска от Асеновград до Крумовски канал. ВТ в риск за р.Тунджа са само 2 броя: BG3TU900R042 на р.Тунджа след яз."Купринка" и BG3TU570R021 на р.Тунджа от вливане на р.Асеновска до вливане на р.Симеоновска поради промишлени източници на замърсяване съответно с кадмий и олово. Екологичното състояние на Водните тела (ВТ) в ИБР е оценено като много добро за 22 ВТ, добро за 71 ВТ, умерено за 90 ВТ, лошо за 77 ВТ и в много лошо състояние са 47 ВТ. По водосбори, броят на ВТ, които са в лошо и много лошо състояние и за които ще се предприемат мерки за подобряване на статуса им са: за Марица – 78 ВТ, за Тунджа 27 ВТ и за Арда 19 ВТ. Екологичното състояние по водни тела и по басейни е дадено в табличен вид: за Арда Таблица А-4.11, за Марица М4-10 и за р.Тунджа Т4-10 на ПУРБ. За р.Арда в най тежко състояние с много лоши показатели - биологични и физико-химични са ВТ: BG3AR500R020-р.Арда между яз."Кърджали" и яз"сСтуден кладенец";BG3AR900R034- р.Маданска; BG3AR400R017-р.Върбица до Златоград и BG3AR100R002 - р.Арда от яз."Ивайловград" до границата. За р.Мрица в най тежко състояние с много лоши показатели -биологични и физико-химични и изискват конкретни мерки според съответния случай с:а р.Бедечка от Стара Загора до устието - ВТ BG3MA200R035; р.Съзлийка с ВТ: BG3MA200R028, BG3MA200R029 и BG3MA200R030, BG3MA700R143 - р.Марица от р.Тополница до р.Въча и BG3MA700R144 - р.Стара река от Пещера до устието. За р.Тунджа в най тежко състояние с много лоши показатели - биологични и физико-химични са: ВТ BG3TU570R021 на р.Тунджа от вливане на р.Асеновска до вливане на р.Симеоновска и BG3TU570R021 р. Асеновска от гр. Сливен до устието. Силно модифицирани водни тела (СМВТ) поради изграждане на язовири и каскади заедно със съпътстващите ги за експлоатацията им съоръжения, микроязовири и МВЕЦ са: за р.Арда 12 ВТ (от които 6 са язовири) дадени в табл. А1-10 на ПУРБ, за Марица са 74 и са дадени в табл. М1-8, от които 43 ВТ са модифицирани поради трансформация на ВТ от линеен във площен обект (язовири), наличието на открити рудници са причина за 30 СМ на ВТ и 15 ВТ са модифицирани поради изградени ВЕЦ, за р. Тунджа СМВТ са 19 и причините за това са дадени в табл.Т1-9 на ПУРБ, от които влиянието на МВЕЦ е посочено за 7 ВТ-реки. По степента на ерозия на повърхностните водни тела в ИБР са с много силна ерозия 80 ВТ, със силна 44 ВТ и със слаба податливост на ерозия са 124 ВТ Водните тела, за които съществува риск да не постигнат поставените цели за опазване на околната среда (съгласно Раздел ІV, чл. 156"к" на ПУРБ) са 53 ВТ, от които 48 от категория „реки” и 5 от категория „езера”.
Геолого-тектонският строеж, разнообразният литолого-петрографски и зърнометричен състав, степен на напуканост и кавернозност на седиментите, вулканските и метаморфните скали в състава на макротектонските структури са обусловили формирането на територията на Източнобеломорския район на всички основни типове подземни води - порови, пукнатинни и карстови (карстово-пукнатинни), напорни и безнапорни. Порови подземни води са формирани в кватернерните алувиални и пролувиални образувания и в неогенските седименти, изпълващи най-голямата в района Горнотракийска депресия, подбалканските грабенови понижения - Пирдопския и Карловския грабени, Казанлък-Шейновския, Ветренския, Твърдишкия и Сливенския участъци на съответните грабени, Стралджанско-Карнобатския грабен по река Мочурица, Ямбол-Елховското понижение, Хасковската депресия и др. Основните акумулатори на пукнатинните подземни води са напуканите скални формации в планинските участъци - Стара планина, Средна гора, Сакар, Странджа, Родопите и Рила, както и в по-слабо издигнати участъци - Св. Илийски възвишения, Манастирски възвишения и др. Като цяло носителите на пукнатинни води са с ниска водоносност. Модулът на подземен отток в повечето случаи е под 0,1 l/s.km2. В понижени релефни зони, обикновено в дерета, спускащи се по склоновете, маломощни делувиални и пролувиални материали интегрират водите от приповърхностната пукнатинна (изветрителна) зона и дават възможност за изграждане на каптажи или дренажи. Ниските и относително непостоянни дебити на водоизточниците, силно зависещи от колебанието на валежите, обуславят използването на тези води само за местни локални водоснабдявания на ограничено по брой население. В зони с по-голяма надморска височина, поради по-големия валеж, нараства и модулът на подземния отток на пукнатинните води, достигайки до 0,2÷0,3 l/s.km2. Такива са водите най-вече във високите части на Стара планина, Същинска Средна гора, Рила и Западните Родопи. В тази категория попадат и някои седиментни (седиментно-вулканогенни) скални формации, съдържащи окарстени карбонатни прослойки, каквато е Старозагорската ивица, изградена предимно от горнокредни отложения. Тя обхваща района източно от Брезово в посока към Стара Загора - Змейово и оттам към Каменово-Злати войвода, достигайки на изток до с. Николаево. Изградена е основно от флишки и седиментно - вулканогенни скали. Водите в слабо водоносните напукани скали се използват за водоснабдяване чрез каптиране на извори и изграждане на дренажи. Пукнатинните води се срещат и в подложката на младите формации, запълващи депресиите (пониженията) и грабеновите структури, където поради по-голямата дълбочина на залягане на напукания масив, водите нерядко са термални (с температура над 200 С). Карстовите подземни води са акумулирани в окарстени формации с различна възраст, основни сред които са: мраморите на докамбрийската Добростанска свита и мраморни прослойки или по-значителни мраморни литотела всред докамбрийските метаморфити, триаски карбонатни седименти на Искърската и Тополовградската група и палеогенските карбонатните седименти. Порови подземни води са формирани в кватернерните алувиални и пролувиални образувания и в неогенските седименти, изпълващи най-голямата в района Горнотракийска депресия, подбалканските грабенови понижения - Пирдопския и Карловския грабени, Казанлък-Шейновския, Ветренския, Твърдишкия и Сливенския участъци на съответните грабени, Стралджанско-Карнобатския грабен по река Мочурица, Ямбол-Елховското понижение, Хасковската депресия и др. Въз основа на комплексния анализ от всички фактори и параметри (стратиграфска, геолого-литоложка, хидрогеоложка характеристика на водоносния колектор, повърхностните отложения и подхранващия водосбор, взаимодействие с повърхностни води и сухоземни екосистеми и пр.) на територията на Източнобеломорския район, следвайки геохронологията от по-млади към по-стари формации, са определени 48 броя подземни водни тела разположени в шест слоя: Слой 1 – Порови води в Неоген-Кватернер – 16 водни тела; Слой 2 – Порови води в Неоген – 3 водни тела; Слой 3 – Пукнатинни и карстови води в Палеоген-Неоген – 10 водни тела; Слой 4 – Пукнатинни води в Креда – 3 водни тела; Слой 5 – Карстови води в Триас – 5 водни тела; Слой 6 – Пукнатинни и карстови води в Протерозой – 11 водни тела. Наименованията на подземните водни тела, присвоеният им код, площта на разпространение, типът и средните стойности за дебелината, естествените, привлекаемите и експлоатационните им ресурси са показани в Приложение 2.2.2.1 в ПУРБ, а границите им, заедно с местоположението на водовземните системи и съоръжения, изградените и предстоящи за изграждане ПСОВ, кариерите за добив на инертни материали и пр., са илюстрирани на картата на подземните водни тела в Източнобеломолския район за басейново управление на водите (Прил. 2.2.2.2). На територията на Източнобеломорския район са установени 37 находища на минерална вода, които са изключителна държавна собственост, включени в Приложение № 2 към чл. 14, т.2 на Закона за водите, както и чл. 83 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. Химично състояние Оценката на химичното състояние на подземните водни тела в Източнобеломорския район е направена по отношение на замърсяването от точкови източници и дифузни внасяния от повърхността на земята. Количествено състояние За оценка въздействието на водоползването върху количеството на водите е използван балансов метод – съпоставяне на водовземанията с разполагаемия ресурс (от който са отделени необходимите за повърхностните води и екосистеми екологични водни количества, там където е установена връзка). От направената оценка и анализ на химичното и количественото състоянието на подземните водни тела произтичат следните по-съществени изводи:
Изтегляне 2.44 Mb. Сподели с приятели:
|