Екологична оценка и swot анализ Екологична оценка на проект на План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за басейново управление

2.7Отпадъци

В етап на изграждане са 6 регионални депа за битови отпадъци (Ямбол, Елхово, Смолян, Кърджали, Пловдив-Шишманци и Златица), които ще обслужват 42 общини. Докато бъдат пуснати в експлоатация тези общини ще се обслужват от общински депа.

По мярка по програма ИСПА за 6 регионални депа в подготовка за строителство е регионално депо Пазарджик, което ще обслужва 9 общини.

При реализация на мярка по програма ИСПА за 7 регионални депа се предвижда изграждането на депа в Костенец и Стара Загора, които ще обслужват съответно 3 и 10 общини.

Регионални депа за неопасни отпадъци, които отговарят на нормативните изисквания има в Пловдив-Цалапица и Карлово.

Независимо от големия брой депа за неопасни отпадъци, които съществуват на територията на Басейновата Дирекция има и голям брой нерегламентирани сметища, много от които разположени в близост до реките и язовирите, което създава потенциална опасност за тези водни обекти.

Липсата на достатъчно специализирани депа за строителни отпадъци води до неконтролирано изхвърляне на строителни отпадъци от граждани и фирми и формиране на незаконни сметища главно на входовете и изходите на населените места, в поречията на реките и язовирите, както и замърсяване на зелените площи в самите населени места.

Голяма част от производствените и строителни отпадъци се депонират на депа за неопасни отпадъци, което от своя страна води до изчерпване капацитета на тези депа.

Депата и съоръженията за опасни отпадъци също са недостатъчно. Опасните и производствени отпадъци се депонират на депа, собственост на фирмите, които ги генерират или се транспортират и депонират от фирми, имащи разрешителни по чл. 37 от Закона за управление на отпадъците.

На територията на община Хасково има изградени 2 инсинератора за болнични отпадъци, които събират и изгарят тези отпадъци от района.

Системата за сметосъбиране и сметоизвозване е сравнително добре развита, но на места все още има необходимост от изграждане на подобни системи. Непрекъснато расте и броя на населените места с организирани системи за разделно събиране на отпадъците но все още тези системи не са повсеместно разпространени особено в малките населени места.

2.8Население и човешко здраве

Населените места в Източнобеломорски район са доста разнообразни по своите характеристики - големина, население, промишленост, миграция, здравни индикатори.

Демографските тенденции при населението от Източнобеломорски район следват характерните процеси за страната като цяло – до 2006 г. те са негативни, но след това се установяват и благоприятните тенденции, характерни за страната като цяло - повишаване на раждаемостта, намаляване на детската смъртност.

По показателите за здравното състояние в района („заболеваемост” и „болестност”) се оформят две групи населени места - със заболеваемост, значително над средната за страната и с такава под средната за страната, което определя разглеждания район като рисков по отношение на човешкото здраве – за голяма част от района здравните показатели на населението са по-лоши от средните за страната.

Разглежданият район е определен като рисков по отношение на човешкото здраве – за голяма част от района здравните показатели на населението са по-лоши от средните за страната. Състоянието на околната среда, в т.ч. на водите е от съществено значение за здравния статус на населението. Затова устойчивите решения по отношение качествата на водите в района, предотвратяване на необратимите щети върху околната среда и населението са съществен елемент в общата стратегия за подобряване на демографията и здравето на населението.

2.9Развитие на околната среда без прилагането на План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район

Основните тенденции, които описват вероятното бъдещо състояние на околната среда ако проектопланът няма да се изпълнява, са показани в Таблица 2:

Тъй като проблемите със замърсяването на водите в Източнобеломорски район са съществени, ако не се приложи ПУРБ качествата на водите няма да се приведат в съответствие с европейските изисквания, при което няма да се създадат условия за подобряване на околната среда и здравното състояние на населението.

Недобрите качества на водите са неблагоприятен фактор по отношение потреблението им за битови нужди; повишен е рискът от заболеваемост на населението, свързана със състава на водите; създават се пречки за осигуряване на добро качество на живот на населението и за здравословни условия на живот, което от своя страна ще бъде предпоставка за повишен здравен риск при населението.

Неприлагането на ПУРБ ще затрудни осъществяването на мерки за намаляване на замърсяването на водите от различни източници (промишленост, селско стопанство, битови дейности и пр.), което ще се отрази неблагоприятно върху околната среда и здравното състояние на населението.

Без прилагането на ПУРБ няма да се подобри качеството и безопасността на отпадъчните води (като резултат от неизграждането на нови пречиствателни съоръжения).

Отпадъчните води в района като цяло са замърсени с тежки метали, които са рисков фактор за злокачествени заболявания сред населението, особено децата; за вродени аномалии при новородените, за сърдечно-съдови заболявания. Без прилагане на ПУРБ негативните процеси по отношение здравното състояние на населението ще се задълбочат.

Близостта и достъпът до много водни ресурси в Източнобеломорския район допринасят съществено за градската регенерация, създават условия за отдих и рекреация, съдействат за по-здравословен начин на живот. Прилагането на ПУРБ е необходимо за реализиране на тези условия.