Връзка на План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район с други релевантни планове и програми

1.3Връзка на План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район с други релевантни планове и програми

Релевантните планове и програми, които имат връзка с плана са: Национален план за развитие на Р. България за периода 2007-2013 г., Национална стратегия за регионално развитие на Р. България за периода 2005-2015 г., Национална стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата на Р. България и оперативен план за изпълнение за периода 2006-2015 (инфраструктура, свързана с опазването на околната среда), Оперативна програма “Околна среда” 2007-2013 г., Национален план за действие и опазване на биологичното разнообразие 2005-2010 г., Национална стратегия за Опазване на Биологичното разнообразие 2005-2010 г., Национален Стратегически План за Рибарство и Аквакултури 2007-2013 г., Оперативна програма за рибарство и аквакултури 2007-2013 г., Национална стратегия и план за действие за развитие на екотуризъм в Р България, Национален план за развитие на биологичното земеделие в България в периода 2006 - 2013 г., Стратегия за изграждане на екологична мрежа НАТУРА 2000 в Р България, Национална програма за необходимите мерки в условията на тенденция към засушаване, Национална програма за действие за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването в България (2007-2013), Национална стратегия за развитие и управление на водния сектор 2004 - 2015 г., Стратегия за управление и развитие на водоснабдяването и канализацията в Р. България, Национална програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води (ГПСОВ) за населените места с над 10 хил.еквивалент жители в Р България, Национална програма за изграждане на мрежи за отпадъчни води и колектори в селища над 10 000 жители, Регионалните планове за развитие на 3 района за планиране за периода 2007-2013 г. (Южен централен район, Югоизточен район и Югозападен район), Областните стратегии за развитие за 10-те Области в Източнобеломорски район (Пловдив, Стара Загора, Ямбол, Хасково, Кърджали, София, Пазарджик, Смолян, Сливен и Бургас), Общинските планове за развитие на 92 Общини в Източнобеломорски район.

За целите на ЕО е направена връзката към основните стратегии, планове и програми, определящи посоката на развитие, както и тези, които имат пряко отношение към управление на дейностите по околната среда и водите. Обобщение на прегледа на другите релевантни планове, политики и стратегии и техните цели за защита на околната среда е дадено в Таблица в Приложение 1 на настоящата ЕО.

От направения преглед е видно, че като цяло се очаква изпълнението на ПУРБ да способства всички мерки за интегрирано управление на природните ресурси и устойчиво развитие на икономиката, заложени в различните стратегически документи на национално и местно ниво.

От основно значение е изграждането на пречиствателни станции за населените места в Източнобеломорския район, което е заложено в ПУРБ, както и в стратегическите документи на местно и регионално ниво.

Целите на тези документи съответстват с целите на ПУРБ с някои изключения – основно свързани с развитието на градските райони и изграждането на нови енергийни мощности и индустриални инсталации, което може да засегне речите басейни.

В тази връзка е необходимо при извършването на оценки на въздействието на околната среда и оценки на съвместимост при разработването на инвестиционни проекти, както и при извършването на екологични оценки на нови стратегически документи, да бъдат взети в предвид целите и мерките, заложени в ПУРБ.

2Релевантни аспекти на текущото състояние на околната среда и евентуално развитие без прилагането на План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район

Процесът за планиране на речния басейн включва събирането на съществена информация, относно съществуващото състояние на водната среда, поради което информация относно сегашното и бъдещото състояние на водната среда е представена в основния текст на проектоплана и приложенията към него. В екологичната оценка се включва обобщение на най-релевантните аспекти на околната среда в момента, като е идентифицирана информацията за околната среда, релевантна по отношение на целите и мерките на проектоплана.

Основните тенденции, които описват вероятното бъдещо състояние на околната среда ако проектопланът няма да се изпълнява, са представени в края на тази точка.

2.1Въздух, климатични фактори

За проектоплана не се счита, че той притежава потенциал да доведе до значителни въздействия върху качеството на въздуха в рамките на района на речния басейн. Независимо от това в екологичния доклад е включена базисна информация за климатичните фактори и качеството на въздуха.

2.1.1Климатични фактори

Източнобеломорският район на басейновото управление попада в границите на 2 континентални климатични области – Преходно-континенталната и Континентално-средиземноморската климатични области.

Към Преходно-континенталната климатична подобласт се отнасят 4 климатични района - Климатичен район на Източна Средна България, Задбалкански нископланински климатичен район, Северородопски климатичен район, Планински климатичен район.

Тази подобласт изцяло лежи южно от Стара планина, поради което зимата тук е по-мека. Стара планина, която в средната си част е по-висока, играе роля на преграда за студените континентални маси. При по-слабите североизточни нахлувания студените въздушни маси се задържат на север от планината, а пореминаването на по-силните се забавя и е по-слабо изразено. Затова средната януарска температура е около 1-1,5 С под нулата. Лятото е горещо със средни юлски температури около 20-22С, като при силни горещини температурите достигат и надхвърлят 40С.

Режимът на валежите все още запазва континенталния си характер – с летен максимум и зимен минимум. Характерна особеност, обаче е рязкото намаляване на разликата между минималния и максимален сезонен валеж, която тук е около 5-6%. Това изравняване на валежите е следствие на известно увеличаването на зимните валежи и намаляване на летните. Това се обуславя от относителната близост до Средиземноморието. В южните части на тази подобласт на много места минимумът на валежите преминава от зимата към август-септември.

Към Южнобългарската Климатична подобласт на Континентално-Средиземноморската климатична област в Източно-беломорския басейн попадат 3 климатични района: Климатичен район на източно родопските речни долини, Източнородопски нископланински климатичен район, Браннишко-Дервенски климатичен район.

Най-типичните черти на континентално-средиземноморският климат са топлата и много валежна, но безснежна зима и слънчевото, горещо и много сухо лято. Нашата Континентално-Средиземноморска област фактически представлява най-северната част от областта на средиземноморския климат. Зимните условия, макар и по-благоприятни от тези в континенталната климатична област на страната, все още се задържат сурови. Наистина средните януарски температури в най-ниските части на областта са около 2С , но средните от абсолютните минимални температури са под -10С През топлата част на годината температурите на въздуха са доста високи (средните юлски температури са около 25С).

В сезонното разпределение на валежите тай-голям дял имат зимните валежи. Зимата е и сезонът с най-обилните валежи. През зимния сезон валежите са около 150-200mm. Зимата е не само периодът с най-голямата сума на валежите, но в началото на зимата и края на есента в този район валежите са най-обилните през годината. в района са измервани и денонощни валежи надвишаващи 100mm. Летните валежи в зависимост от района са в граници 110-130mm. През втората половина на лятото и първата половина на есента се проявява рязко засушаване.

Подробно климатичните особености на Източнобеломорския район са дадени в Приложение 4 на ЕО.

Някои особености на климата, описващи годишния ход на основните метеорологични елементи могат да се проследят на фигури (Фиг. 1 ÷ Фиг. 11), дадени в Приложение 4 на ЕО.

2.1.2Качество на атмосферния въздух

Според бюлетините на Изпълнителната агенция по околна среда за 2008г. в Източнобеломорския речен басейн се оформят няколко зони с повишено замърсяване.

Установени са превишения както на средночасовите, така и на средноденонощните пределно допустими концентрации на серен диоксид през цялата година в Автоматично иизмервателна станция (АИС) „Гълъбово”, АИС „Раковски” и в отделни месеци в Стара Загора и Пловдив. Измерени са максимални средни часови стойности превишаващи нормата до 5.8 пъти. Максималните средноденонощни концентрации достигат до 950 g/m³ в Гълъбово.

В Пазарджик, Пловдив и Смолян са наблюдавани еднократни превишения на на средночасовата норма за азотен диоксид до 3.4 пъти.

Най-високи стойности с превишаване на ПДК за ФПЧ₁₀ са регистрирани през цялата година в Гълъбово, Раднево, Стара Загора, Хасково, Пловдив, Пазарджик, Смолян и Асеновград. Максимумът е през първото тримесечие в Пловдив – 7.6 пъти над нормата.

По отношение на общия суспендиран прах има епизодични нарушения на ПДК (0.25mg/m³) основно в Пловдив и Гълъбово до 0.43mg/m³.

По-подробна информация за Качеството на атмосферния въздух (КАВ) е дадена в Приложение 4.

Изтегляне 2.44 Mb.

Сподели с приятели: