Основни цели на проект на План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район

1.2Основни цели на проект на План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район

Постигането на основната цел за всеки речен басейн ще се осъществи посредством определяне и прилагане на необходимите мерки в интегрирани програми от мерки, като вземат предвид съществуващите изисквания в Европейската Общност. Там където състоянието на водите е вече добро, следва то да бъде поддържано.

За всеки речен басейн следва да се преследва целта за достигане на добро състояние, и то така, че да се координират мерките, касаещи повърхностни и подземни водни обекти, принадлежащи на една и съща екологична, хидроложка или хидрогеоложка система. Тази цел е предварително обвързана с качеството на разглежданите води. Контролът за количеството е допълнителен елемент в осигуряването на добро качество на водите и поради това следва да бъдат установени мерки за количествата, обслужващи целите за добро качество.

Екологични цели за повърхностните води в Източнобеломорски район:

За постигане на „добро състояние” на повърхностните води е необходимо постигане на Главните цели: „добро химично състояние” и „добро екологично състояние” или „добър екологичен потенциал” за силномодифицираните и изкуствени водни тела (ВТ).

Целта за повърхностните води (ПВ) не е само постигането на добро състояние, но също и недопускането на влошаване качеството на водите. При положение че екологичното състояние на водното тяло в момента се оценява като “високо”, то не трябва да се влошава до “добро” в бъдеще.

Екологичното състояние и екологичният потенциал съдържат три елемента: биологични, химични и физични (или физикохимични) и хидроморфоложки. Цялостното екологично състояние се определя от по-ниската стойност от биологичните и химичните елементи.

За Източнобеломорски район постигането на целите за „добро химично състояние” за повърхностните ВТ е свързано главно с намаляване на замърсяването с олово и кадмий. Специфично за басейна на р. Арда също и ограничаване замърсяването с никел, а за басейна на р. Марица и живак във водосбора на р.Тополница. Замърсяването е свързано с рудодобивната и рудопреработвателна дейност, включително и стари замърсявания от дейности в миналото, както и някои индустриални дейности.

За Източнобеломорски район постигането на „добро екологично състояние” на повърхностните води е свързано с:

• 
  Намаляване на биогенното замърсяване (от градски отпадъчни води, индустрия и др.);
  
• 
  Ограничаване дифузното замърсяване от горско-стопански дейности, селско-стопански дейности, замърсявания от стари руднични дейности и отпадъци;
  
• 
  В определени горещи точки - ограничаване на замърсяването със специфични замърсители като: цинк, мед, цианиди, нефтопродукти;
  
• 
  Подобряване на хидроморфологичните условия;
  
• 
  Осигуряване на нормална миграция на рибната фауна;
  
• 
  Намаляване на ерозионните процеси;
  
• 
  Намаляване на цъфтежа на водата;
  
• 
  Подобряване на състоянието на горите във водосбора;
  
• 
  Ограничаване нарушението на оттока;
  
• 
  Намаляване екологичният натиск от инвазивни видове;
  
• 
  Необходимост от допълнителни проучвания и мониторинг;
  

Целта за подземните води е постигане на „добро състояние”, което се обуславя от „доброто химично” и „доброто количествено” състояние на водните тела (ВТ).

За Източнобеломорски район постигането на целите за „добро химично състояние” за подземните ВТ е свързано главно с намаляване на замърсяването с нитрати. В отделни ВТ е необходимо също и ограничаване съдържанието на манган и желязо. Замърсяването е свързано със селскостопанска дейност, както и с биогенно замърсяване от населените места, дължащо се на липсата на изградени канализационни мрежи в малките населени места и течове от амортизирани тръби на изградените в миналото канализации. При биогенното замърсяване фактор са също и отпадъците – от съществуващите депа и нерегламентираните сметища.

Постигане на целите за „добро количествено състояние” в Източнобеломорски район е свързано с ограничаване на водовземането, оптимизиране на водоползването, намаляване на загубите и проучвания.

В зависимост от определеното химично и екологично състояние /потенциал на повърхностните водни тела, в ПУРБ са разработени мерки по водни тела за подобряване на състоянието им и постигане на определените цели за съответните речни басейни – Арда, Тунджа, Марица.

Мерките са два типа: основни и допълнителни мерки (разгледани са в т.7 от ЕО). Те включват дейности, свързано главно с: намаляване на замърсяването с олово и кадмий (в някои отделни случаи никел и живак); намаляване на биогенното замърсяване; ограничаване дифузното замърсяване от горско-стопански дейности, селско-стопански дейности; замърсявания от стари руднични дейности и отпадъци; в определени горещи точки - ограничаване на замърсяването със специфични замърсители като цинк, мед, цианиди, нефтопродукти; подобряване на хидроморфологичните условия; осигуряване на нормална миграция на рибната фауна; намаляване на ерозионните процеси; намаляване на цъфтежа на водата; подобряване на състоянието на горите във водосбора; ограничаване нарушението на оттока; намаляване екологичния натиск от инвазивни видове.

Основните мерки задължително трябва да осигурят минималните изисквания на всички действуващи нормативни документи, а допълнителните мерки са допълващи основните за редуциране влиянието на различни натоварвания върху водните тела и са за подобряване на ВиК мрежите и напоителните системи, и превенция на риска от наводненията (мерки за управление на високата вълна). Мерките за намаляване риска от наводнения са основно свързани с проучвателни дейности, след изпълнението на които могат да бъдат набелязани мерки, насочени към превенция на наводненията.

В зависимост от оценката на химичното състояние на подземните водни тела и факторите, които влияят върху състоянието им са разработени предложения от мерки по басейни за подобряване на състоянието и постигане на набелязаните цели. Мерките са два типа: основни и допълнителни мерки.

Основните мерки включват: добри земеделски практики в изпълнение на изискванията на Директива за нитратите (91/676/EEC), изграждане на регионални депа, закриване на съществуващите депа и рекултивация на терена, привеждане на депата в съответствие с европейските нормативи изисквания в изпълнение на Директива за сметищата (99/31/ЕЕС), изграждане на канализации и пречиствателни станции за пречистване на отпадъчните води от населени места в изпълнение на изискванията на Директива 91/271бЕС, изменена с Директива 98/15/ЕЕС, управление на отпадъците от рудодобивната промишленост в изпълнение на изискванията Директива за управление на отпадъците от добивната промишленост 2006/21, контрол на замърсяване от IPPC за превенция и контрол на интегрираното замърсяване (IPPC) съгласно Директива (96/61/ЕС), контрол от разлив на петролни продукти на база експертна оценка, допълнително пречистване на питейни вода в изпълнение на изискванията на Директива за питейната вода (98/83/ЕС).

Допълнителните мерки са насочени към подобряване на химичното и екологично състояние. Те са следните: мерки за намаляване влиянието на дифузното замърсяване от селско стопански източници, мерки за намаляване влиянието на отпадъчните води от населени места, мерки за намаляване влиянието на отпадъците –картиране на нерегламентирани сметища и рекултивация на терена, рекултивация на закритите депа, мерки за намаляване на влиянието на индустриални източници – преди всичко на отпадъците от рудодобивната промишленост, изтичания от стари минни дейности, наблюдение на резултати от локална мониторингова мрежа в уранови находища и контрол от разлив на петролни продукти, допълнителни проучвания за: оценка на влиянието на рудодобивната дейност върху подземните води и за доизграждане на мониторинговата мрежа.

За определените в лошо състояние по отношение на количеството подземни водни тела по басейни се прилага списък от мерки за подобряване на състоянието им.

В ПУРБ са разгледани и Общи мерки за района за басейново управление, които са обединени в няколко групи: проучвания, мониторинг, информация и образование, предложения за законодателни мерки, административни и институционални мерки.

В ПУРБ на Източнобеломорски район са посочени голям брой мерки, които са конкретни за съответните ВТ в табличен вид за всеки водосбор. Те във всички случаи ще спомогнат за постигането на поставените цели. Акцентира се върху реконструкция и модернизация на водоснабдителните и канализационни мрежи, както и на изграждането на ПСОВ за населени места за 2000 и 10000 ж. Особено внимание е обърнато на "Контролираното изпускане на води от язовирите" ( особено във водните тела на р.Арда и Върбица) с цел предотвратяване на хидроморфологични изменения и бедствени ситуации, както и на изграждане на рибни проходи. Посочената мярка "възстановяване на естествения режим" е технически невъзможна поради вече настъпилите морфологични изменения във ВТ. Освен това, в резултат на обществените обсъждания, обществеността е посочила редица мерки, които се отнасят за конкретни случаи. Необходимо е прецизирането им с оглед тяхната изпълнимост от технологична гледна точка преди да бъдат добавени към окончателния вариант на ПУРБ.

Поради пренасищане на водните тела с МВЕЦ и баластриери, или поради принадлежността на други ВТ към защитени зони по Натура 2000, е направена препоръка за водните тела, посочени в таблици в Приложение 8, да бъдат въведени забранителни мерки за изграждането на МВЕЦ и на баластриери.