Съгласно почвено-географското райониране на България (Глазовская, 1983, Нинов, 1997 г.) почвите в разглеждания Източнобеломорски район за басейново управление попадат в Балканско-Средиземноморската почвена подобласт и в 6 почвени провинции - Задбалканска провинция, Средногорската провинция, Среднотракийско-Тунджанската провинция, Източно родопско-сакарска провинция, Западнородопска провинция, Висока Витошко-Рило-Пиринско-Родопска провинция.
Същестуващи проблеми на почвите в Източнобеломорски район:
Съгласно данни от Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България за 2006 проблемите със замърсяването на почвите в Източно беломорски район са:
-
Замърсяване на повърхностния слой на почвите с олово, цинк, никел, арсен. В Община Пазарджик замърсяването е от цинк и арсен като концентрацията на замърсителите е 2 пъти над ПДК. В Община Смолян замърсяването на почвите с цинк (1 път над ПДК), никел и олово (2 пъти над ПДК). В Община Пловдив замърсяването е от никел (2 пъти над ПДК). В Община Стара Загора замърсяването е с цинк и олово (1 път над ПДК). Община Кърджали - замърсяването е с хром (1 път над ПДК) с никел и арсен (2 пъти над ПДК). В Община Хасково има замърсяване с олово (1 път над ПДК), а в Община Ямбол – с никел (1 път над ПДК).
-
Замърсяване на подповърхностния почвен слой с мед, цинк, хром, никел, арсен. В Община Пазарджик замърсяването на подповърхностния слой е от цинк (1 път над ПДК). В Община Смолян преобладава замърсяване на почвите с цинк (1 път над ПДК), никел (1 път над ПДК). В Община Пловдив замърсяването е от цинк (1 път над ПДК). В Община Стара Загора замърсяването е с цинк (1 път над ПДК). Община Кърджали - замърсяването е с хром (1 път над ПДК) с никел и арсен (2 пъти над ПДК). В Община Сливен с мед (1 път над ПДК).
-
Съгласно данни от Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България за 2005 на територията на ИБР има 146 броя ББ-кубове в които се съхраняват 75% от пестицидите в страната, 44 броя изоставени склада в които се съхраняват 20% от пестицидите в страната, 13 централни склада в които се съхраняват 5% от пестицидите.
-
Няма регистрирани почвени замърсявания с устойчиви органични замърсители, над пределно допустимите концентрации (ПДК). Измерените съдържания са в пъти по- ниски от пределно допустимите концентрации.
-
Ерозиране на почвите – в по-голямата част от разглеждания район има слаб действителен риск от ерозия. Има и територии със слаб до умерен действителен риск и много малко по площ територии с умерен риск от ерозия.
-
Нарушаване на почвите в следствие от ветрова ерозия - проявява се предимно в обезлесените райони и територии, които имат сравнително равнинен релеф. Действителния риск от ветрова ерозията в района е много слаб.
-
Водоплощна ерозия, която се проявява най-вече е земеделските земи. Един от най-силно ерозираните водосбори в България е водосбора на р. Арда.
-
Съгласно информацията в Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България за 2006 площите засегнати от свлачищни процеси могат да се разделят на към 31.12.2006 г в dka. могат да се категоризират по следния начин – Районите на Стара Загора, Сливен, Ямбол, Хасково, Кърджали и Пазарджик са най-малко засегнати от свлачища – 91 до 289 dka., Пловдив попада в териториите с 290 до 859 dka. засегнати от свлачищни процеси, района на Смолян е силно засегнат от свлачища с 2076 до 8089 dka.
-
Засоляването на почвите - не се установява солонцеватост в района на Пловдив. С най-висока степен на засоляване остават районите на с.Белозем и Стралджа. Силно намаление в съдържанието на обменния натрий и на стойностите на рН се установяват в района на гр.Кермен, но почвата се определя като солонцевата. За предотвратяване засоляването на почвите, особено от вторично засоляване, е необходимо прилагане на специализирани мероприятия, подбор на култури и земеделски практики, които да отчитат влиянието на нивото и режима на подпочвената вода, химичните промени в свойствата на почвите, солевия и воден баланс.
2.4Ландшафт
В разглеждания Източнобеломорски район се срещат ландшафти от класовете равнинни ландшафти (разпределени в 1 тип и 2 групи), междупланински равнинно-низинни ландшафти (разпределени в 1 типа и 7 групи), котловинни ландшафти (разпределени в 2 типа и 7 групи) и планински ландшафти (разпределени в 5 типа и 18 групи). Описание на типовете и групите ландшафти, които се срещат в района е дадено в Приложение 4.
Същестуващи проблеми на ландшафтите в Източнобеломорски район:
-
Проблем на ландшафтите в ИБР, както и в цялата страна е нарушаване и замърсяване на съществуващите ландшафти от итнензивната човешка дейност и създаване на нови антропогенни и промишлени ландшафтни типове. Те имат неблагоприятно визуално-естетическо въздействие, заместват естествените ландшафти и се увеличават като площи с всяка следваща година.
2.5Биологично разнообразие, флора, фауна 2.5.1Флора
Флората в разглеждания район попада в Европейската широколистна горска област - 2 провинции, 6 окръга и 16 флористични района. Подробно описание на флората в разглеждания район е дадено в Приложение 4.
Подробно описание на флората в разглеждания район е дадено в Приложение 4.
-
Илирийска (Балканска) провинция - От тази провинция в разглеждания район попадат 2 окръга:
-
Централнобалкански окръг В този окръг растат около 50 вида балкански ендемити, включително палео- и неоендемити. От тях български ендемити са общо 18. От този окръг в разглеждания Източнобеломорски район попада един район - Златишко-Тетевенски район.
-
Родопски окръг – В района се срещат 90 вида балкански ендемити (58 вида илирийски, и 32 вида македоно-тракийски флорни елементи). Тук се срещат и редица български ендемити. От всичките 27 вида 13 са илирийски, а 14 македоно-тракийски флорни елементи. Този окръг се разделя на два района - Баташки район и Чернатишки район.
-
Македоно-Тракийска провинция - От тази провинция в разглеждания район попадат 4 окръга:
-
Стралджанско-Айтоски окръг – В района се срещат някои специфични за него диагностични видове, като най-голям брой от тях са македно-тракийските флорни елементи, български и балкански ендемити. Този окръг се състои от един район - Стралджанско-Сливенски район.
-
Сакаро-Дервентски окръг - От диагностичните видове (български и балкански ендемити) преобладават македоно-тракийските флорни елементи, от които балканските ендемити са над 20 вида. Този окръг се разделя на три района- Дервентски район, Сакарски район, Свиленградски район.
-
Горнотракийски окръг - Най-многобройни в района са балканските ендемити от групата на македоно-тракийските флорни елементи (48 елемента, от които - 10 вида са български ендемити и 38 вида са балкански ендемити). Окръгът се поделя на 6 района - Чирпански район, Старозагорски район, Задбалкански район, Сърненогорски район, Пловдивски район, Родопско-предпланински район.
-
Източнородопски окръг - Окръгът е богат на флорни елементи, като най-голям е броят на македоно-тракийските (37 вида), от които 27 вида са балкански и 10 - български ендемити. Сравнително многобройни са средиземноморските видове (11 броя), а по- слабо са застъпени илирийските (3 вида), степните (3 вида) и евксинските (2 вида) флорни елементи. Окръгът се разделя на три района - Хасковски район, Крумовградски район, Кърджалийски район.
Същестуващи проблеми на флората в Източнобеломорски район:
-
Проблем на флората не само в района, а и в цяла България е че в резултат от интензифициране на човешката дейност в последните години, увеличаване на застроявнето и антропогенизирането на териториите се нарушава и променя биоразнообразието в тях и се получава фрагментитране на местообитанията, както и интрудуциране на нови не-местни видове, които са по-приспособими за живот в конкретните условия и конкурират и заместват видовете които естествено се срещат в териториите.
2.5.2Фауна
Територията на България е разположена между две зоогеографски подобласти – Евросибирска и Средиземноморска. Разнообразния релеф и климат са причина за формиране на богата и многообразна фауна, която има характерни особености. Според Георгиев (1982) в България се разграничават седем зоогеографски района, четири от които се отнасят към Средиземноморската подобласт и три към Евросибирската подобласт. Фауната в разглеждания район попада в три района – Старопланински, Рило-Родопски, Тракийски район. Пълно описание на фауната в разглеждания район е дадено в Приложение 4.
-
Старопланински район. Фауната е с преобладаващо евросибирско и европейско разпространение, средиземноморските видове са значително по-малко. Палеарктичните и евросибирските видове имат значителен превес над средиземноморските във всички височинни пояси на района. Този район е много богат на ендемити. Сред безгръбначните в Централна Стара планина те са 193 вида и подвида. В надземната фауна повече ендемити има сред охлювите, многоножките, скакалците и бръмбарите. В този район подземната фауна е най-богато представена в България. Сред тях има 11 балкански и 109 български ендемита, а по състав е в най-близко сходство с фауната на Рило-Родопския район. Във фауната на района се срещат и значителен брой карпатски елементи (напр. някои охлюви, стоножки, скакалци и др.), каквито липсват в останалата територия на България. Това се дължи на палеогеографските връзки между Старопланинската верига и Карпатите.
-
Рило-Родопски район. В района евросибирските и европейските видове преобладават значително над средиземноморските. Рило-Родопският район е с най-много реликтни безгръбначни (в Рила - 96 вида, а в Западните Родопи – 49). Значителен е броят и на редките видове безгръбначни (във Витоша са около 300, а в Западните Родопи – 25). По отношение на ендемитите сред подземната фауна районът е на второ място в България: балканските ендемити са 6, а българските - 28. Животинският свят в Рила е представен от средноевропейски видове (орли и диви кози, сърни, глигани, елени, мечки, вълци). От птиците в Рила се срещат редките видове белогръб кълвач (рядък реликтен вид), черен кълвач, а от защитените видове – осояд, черен щъркел, трипръст кълвач (застрашен реликтен подвид), орел змияр, сокол скитник, глухар. В най-високите места на Западните Родопи се срещат алпийските видове трипръст кълвач и белогуш дрозд. В останалата част на високопланинския пояс преобладават европейски видове. От горските бозайници се срещат мечка, сърна, благороден елен, дивата коза, дива свиня, дива котка, мишка, горската полевка и глухарът. В Източните Родопи преобладават средиземноморски видове. По-характерни представители са елен лопатар, дива свиня, дива коза, вълк, видра, златка, трицветен нощник, дългопръст нощник, мечка, застрашените видове, таралеж, къртица, катерица и обикновена полевка, мишевиден сънливец, кеклик, червенокръста лястовица, белоглав лешояд, египетски лешояд картал, орли змиеок гущер и вдлъбнаточелен смок,
-
Тракийски район. Ендемитите тук са малко и са концентрирани предимно в Източните Родопи. При надземната фауна такива са някои многоножки и скакалци, докато подземната фауна обхваща 3 балкански и 6 български ендемита. Типичната подземна фауна има малко сходство единствено със съседния Рило-Родопски район. Евросибирските и европейските видове тук са навлезли предимно от запад, и то през планините в Югозападна България. В орнитологично отношение важни местообитания има във водосбора на р. Марица и в Източните Родопи по р. Арда. Източно беломорският регион попада в Егейския водосборна област. Основното поречие в него е това на р.Марица, с водосборна площ площ 21840 кm². Пълно фаунистично описание на ихтиофауната и земноводните които се срещат в Източнобеломорския район е дадено в Приложение 4.
Съществуващи проблеми на фауната в Източнобеломорски район:
-
Проблем на фауната не само в района, а и в цяла България е че в резултат от интензифициране на човешката дейност в последните години, увеличаване на застроявнето и антропогенизирането на териториите се нарушава и променя биоразнообразието в тях предават се замърсителите по хранителните вериги и се получава фрагментитране на хабитатите и местобитанията, унищожаване на местата за гнездене, безпокойство и прогонване на животински видове, както и интрудуциране на нови не-местни видове, които са по-приспособими за живот в конкретните условия и конкурират и заместват видовете които естествено се срещат в териториите.
-
Основните проблеми за ихтиофауната и батрахофауната произтичат от: промяната на хабитатите вследствие на индустриално и битово замърсяване; фрагментиране на популациите поради строеж на руслови МВЕЦ и вследствие изградените язовирни стени в реките, залпово изпускане на вода от язовирите и рязката промяна на нейното ниво и температура; унищожаване на хайвера и личинките от внесените чужди за района видове риби; промяна в екологичните условия вследствие добива на инертни материали.
Сподели с приятели: |
