Електронно издание бюлетин съдебна практика по
Изтегляне 453.04 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ПРАВО НА СПРАВЕДЛИВ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- ПРАВО НА ЗАЧИТАНЕ НА ЛИЧНИЯ И СЕМЕЕН ЖИВОТ, НА ДОМА И КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА
- СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ, НА СЪВЕСТТА И РЕЛИГИЯТА, НА СЪБРАНИЯТА И НА СДРУЖАВАНЕ
- ЗАБРАНА ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
Задържането на лица с ментални проблеми е законно само ако се осъществява в клиника или друга подходяща институция, какъвто не е бил случая с жалбоподателя, задържан в килия в общите затворнически помещения. Решение на Съда по делото De Donder and De Clippel v. Belgium (no. 8595/06) – виж раздел 1
За да може като цяло наказателният процес да се приеме за справедлив когато се допуска като доказателство показанията на отсъстващ свидетел, се изискват много съществени фактори, които да противостоят на невъзможността на защитата да разпита такъв свидетел, включително съществени процедурни гаранции. Решение на Голямото отделение на Съда по делата Al-Khawaja and Tahery v. the United Kingdom (nos. 26766/05 и 22228/06) Фактите: По първото дело жалбоподателят, г-н Al-Khawaja, лекар по професия, бил обвинен в блудствени действия с две свои пациентки, докато били под хипноза. Пациентката S.T. починала преди началото на процеса, но направила изявление пред полицията преди смъртта си. Показанията й били прочетени на журито/съдебните заседатели (което е съдебния орган, постановяващ присъдата) по време на процеса, тъй като било прието, че съдържанието им е от решаващо значение за наказателното производство, тъй като няма други преки доказателства за случилото се. Защитата приела четенето на показанията, при положение че тя ще може да ги оборва чрез кръстосан разпит на други свидетели. По време на процеса журито изслушало различни свидетелски показания, включително на другата жертва и на две приятелки на починалата S.T., на които тя била разказала веднага след инцидента за случилото се. Защитата имала възможност да подложи на кръстосан разпит всички свидетели, дали показания пред съда. Преди да се произнесат с решение, съдията напомнил на журито/ съдебните заседатели преди постановяване на присъдата, че при преценката на доказателствата те трябва да отчетат, че не са разпитали лично S.T., нито тя е била подложена на кръстосан разпит, както и че нейните показания са били отречени от подсъдимия. Г-н Al-Khawaja бил осъден за блудствени действия по отношение на двете пациентки. Той обжалвал, като националните съдилища приели, че не е нарушено правото на справедлив процес на г-н Al-Khawaja, тъй като дадените предупреждения на съдията към журито са били адекватни. По второто дело жалбоподателят, г-н Tahery, бил обвинен за нападение с нож над друго лице. Никой от разпитаните на мястото на инцидента не твърдял, че е видял г-н Tahery да наръгва жертвата, но два дни по-късно един от присъстващите, T., дал обяснения пред полицията, че е видял именно г-н Tahery да напада с нож жертвата. По искане на прокуратурата по време на процеса съдията дал разрешение да се прочетат показанията на Т., на основание, че той се страхува да се яви в съда. Съдията направил преценка на обстоятелствата около твърдението, че Т. се страхува, като заключил, че стахът на T. е оправдан (въпреки че този страх не бил по причини, свързани с подсъдимия) и че дори предприемането на други мерки, като например свидетелстване зад екран, няма да успокоят страховете му. Показанията на T. били прочетени на журито/съдебните заседатели. Жалбоподателят също дал обяснения. Съдията предупредил журито за опасността да разчитат на показанията на T., тъй като не са дадени пред тях и не са били подложени на кръстосан разпит. Жалбоподателят бил осъден по повдигнатото обвинение и присъдата му била потвърдена при обжалването. Апелативният съд признал, че ако не е било допуснато четенето на показанията на Т., то вероятността за осъждането на жалбоподателя е щяла да бъде по-малка, но въпреки това г-н Tahery е имал възможност да подложи на кръстосан разпит другите свидетели на прокуратурата, да представя сам доказателства и да разпита други очевидци. Заедно с това, журито е получило ясна инструкция как да третира показанията на Т. при постановяване на присъдата. Двамата жалбоподатели се оплакват пред ЕСПЧ, че техните осъждания са били основани в решаваща степен на показанията на свидетел, който не са могли да подложат на кръстосан разпит в съда и че така е нарушено правото им на справедлив процес. Отделението на Съда, в свое решение от 20 януари 2009 г., е намерило единодушно, че и в двата случая е имало нарушение на чл. 6 § 1 във връзка с чл. 6, § 3 (d). Решението: ЕСПЧ най-напред припомня, че член чл. 6, § 3 (d) от Конвенцията изисква, преди обвиняемият да бъде осъден, всички доказателства срещу него да се съберат в негово присъствие в открито заседание заради състезателността на производството. Изключения от този принцип са възможни, но те не трябва да нарушават правото на защита. На обвиняемия трябва да бъде дадена адекватна и подходяща възможност да разпита свидетел срещу него или когато този свидетел прави своето изявление, или на по-късен етап от производството. Съдът по-нататък отбелязва, че трябва да има основателна причина за допускане на четенето на показанията на отсъстващ свидетел – например когато свидетелят е починал или има основателен страх да свидетелства пред съда по вина на обвиняемия или неговия представител. Когато причината е общ страх за даване на показания пред съд, несвързан със заплахи от страна на обвиняемия или неговите представители, тогава съдът следва надлежно да провери дали са налице обективни причини за този страх. Преди да се вземе решение свидетелят да не бъде разпитан пред съда поради страх, съдията трябва да прецени дали всякакви други налични алтернативи (например анонимност на свидетеля или други специални мерки) не биха били подходящи или възможни. Освен това Съдът отбелязва, че осъждане, основано единствено или в решаваща степен на показанията на отсъстващ свидетел, когото защитата не е имала възможност да разпита, дали по време на разследването или в процеса, обикновено ще бъде несъвместимо с изискванията за справедлив процес. Това обаче не е абсолютно правило и трябва да се прилага гъвкаво, за да се вземе предвид цялостната справедливост на процеса и да се държи сметка за баланса на конкуриращи се интереси - на защитата, на пострадалия, на свидетелите, на обществения интерес от ефективно правосъдие. Когато осъждането се основава единствено или в решаваща степен на отсъстващ свидетел ЕСПЧ подлага производството на най-строга преценка. Заради опасността от допускане на такова доказателство се изискват много съществени фактори, които да противостоят на невъзможността да се разпита отсъстващия свидетел, включително съществени процесуални гаранции. Въпросът във всеки отделен случай, който трябва да се преценява, е дали са налице достатъчно такива фактори, които да противостоят на допускането на такова доказателство, включително мерки, които позволяват справедлива и правилна преценка на надеждността на това доказателство. В конкретния случай Съдът преценява първо дали законодателството на Великобритания съдържа достатъчно значими процесуални гаранции, за да гарантират справедлив процес в тези случаи, като заключава, че такива са налице (например изискване за допускане на четенето на показанията на отсъстващ свидетел след като съдията е направил преценка дали други алтернативи не могат да дадат решение, даване на инстукции на журито как да преценява такива доказателства и др.). Съдът преценява по-нататък и как тези гаранции са приложени на практика, като за целта преценява: 1) необходимо ли е било да се допуснат показанията на отсъстващ свидетел, 2) неговите показания били ли са единствено или решаващо основание за осъждането на лицето, 3) налице ли са били достатъчно фактори, които противостоят на невъзможността да се разпита такъв свидетел, включително силни процедурни гаранции за справедливост на процеса. По делото на г-н Al-Khawaja Съдът намира, че горните условия са били спазени и не е налице нарушение на чл. 6, § 3 (d) от Конвенцията: 1) необходимо е било допускането на показанията на починалата S.T., тъй като други преки доказателства е нямало, 2) и 3) показанията на S.T. са били подкрепени от показанията на другата жертва и не са съществували съществени различия между тях, както и показанията на приятелите на жертвата. Предупрежденията към журито как да третира показанията на S.T. са били ясни и те са могли да извършат справедлива и правилна преценка на надеждността на това доказателство. По делото на г-н Tahery обаче е било налице нарушение на чл. 6, § 3 (d). 1) налице е била надлежна преценка от съдията дали е бил основателен страха от даване на показания от свидетеля и дали са били налице алтернативи за даване на показания, след която преценка съдията е намерил, че такъв страх е налице и няма алтернативи, но 2) T. е единственият свидетел, който твърди, че е видял жалбоподателя да намушква жертвата с нож и неговите неподкрепени от друг показания са ако не единственото, то решаващото доказателство за осъждането на г-н Tahery, и 3) Жалбоподателят не е могъл да оспори достоверността на показанията на Т. в кръстосан разпит и тъй като никой друг от очевидците не е поискал или не е можел да каже какво е видял, той не е могъл да призове други свидетели, които да оспорят свидетелските показания на Т. Това са останали единствените директни доказателства и инструкциите към журито как да преценяват тези доказателства не може да се счетат, че са били достатъчен фактор, които да противостои, за да гарантират справедлив процес като цяло и компенсират трудностите, пред които е била изправена защитата следствие допускането на прочитането на показанията на отсъстващия свидетел. Безапелационни изявления по медиите на прокурори и на министъра на вътрешните работи относно вината на жалбоподателя, направени преди повдигането на обвинението и по време на наказателното производство, са в нарушение на презумпцията за невиновност по чл. 6, § 2 от Конвенцията. Решение на Съда по делото G.C.P. v. Romania (no. 20899/03) Фактите: Жалбоподателят е известен бизнесмен, участвал в приватизацията на банки. На 10.04.1997 г. срещу него било повдигнато обвинение за измама, фалшифициране на документи и обсебване и бил осъден с окончателна присъда от декември 2002 г. Прокурорът по делото, Главният прокурор и министърът на вътрешните работи направили изказвания, че жалбоподателят със сигурност е извършил престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. Решението: Съдът е намерил, че оплакването за нарушение на презумпцията за невиновност във връзка с яростната кампания срещу жалбоподателя по медиите, което жалбоподателят твърди, че било повлияло върху съдебния състав, е недопустимо като явно необосновано. Съдът приема че яростната медийна кампания е приключила 2000 г., а присъдата срещу него е постановена през 2002 г., т.е. две години по-късно, което е съществен период от време, изтекъл след медийната кампания. Освен това присъдата е постановена от професионални съдии, които по-малко вероятно биха се повлияли от съдебните заседатели от изнесеното в медиите благодарение на своя опит и професионално обучение, които им позволяват да се абстрахират от външно влияние. Видно е и от подробните мотиви на присъдата, потвърдена на три инстанции, че осъждането на жалбоподателя не е повлияно от изнесеното по вестниците – т.е. страхът на жалбоподателя, че съдиите са били предубедени, не е обективно оправдано. Съдът обаче е приел, че оплакването на жалбоподателя относно изказванията на прокурор по делото, на Главния прокурор и на министъра на вътрешните работи, че със сигурност е извършил престъпленията, за които му е повдиганото обвинение, са допустими и основателни. Съдът признава, че жалбоподателят е бил известен бизнесмен и че тежестта на престъпленията, в извършването на които е бил заподозрян, може би са налагали обществото да бъде информирано за повдигнатите му обвинения. Тези обстоятелства обаче не могат да оправдаят липсата на прецизност при избора на думи в изявленията на официални лица по отношение на жалбоподателя. Съдът подчертава, че чл. 6, § 2 не забранява на властите да информират обществеността за хода на наказателни разследвания, но изисква да го правят с необходимата предпазливост, така че да зачитат презумпцията за невиновност. Трябва да се прави също разлика между изявления, че някой просто е заподозрян в престъпление и ясна декларация, при липсата на окончателна присъда, че дадено лице е извършило въпросното престъпление. Съдът последователно е подчертавал значението на избора на думи от държавните служители в изявленията им преди едно лице да е съдено и признато за виновно за конкретно престъпление. Съдът счита, че в настоящия случай лицата, направили изявления по отношение вината на жалбоподателя, е следвало много внимателно да подбират думите, с които са описвали висящото наказателно производство. Съдът не може да се съгласи с правителството, че тези изявления са били фокусирани единствено и само върху развитието на производството и намира, че им липсва нужната прецизност или уговорки и съдържат изрази, представляващи недвусмислена декларация, че жалбоподателят е извършил престъпление. Като такива, те са предрешавали делото и не са имали никакъв друг ефект, освен да убедят обществото във виновността на жалбоподателя преди да е била доказана вината му с влязла в сила присъда. ЕСПЧ намира нарушение на правото на справедлив процес в неговия наказателен аспект и по-специално на принципа in dubio pro reo (при съмнение да се решава в полза на обвиняемия), поради осъждането на жалбоподателя единствено на базата на противоречивите показания на свидетел с личностно разстройство. Решение на Съда по делото Ajdaric v. Croatia (no. 20883/09) Фактите: През 2005 г. жалбоподателят – г-н Ajdaric, бил задържан и настанен в затвор в Загреб поради повдигнато обвинение в извършването на автомобилна кражба. Впоследствие той бил преместен в затворническата болница, където споделял една стая с обвиняем по дело кражба в големи размери, придружена с тройно убийство (М.G.) и бивш полицай, обвинен в опит за убийство (S.Š.). Пред съдия-следовател S.Š. дал показания, в които твърдял, че при престоя си в болницата дочул разговори между M.G. и г-н Ajdaric, от които заключил, че жалбоподателят е бил съучастник на M.G. в убийствата. Така през 2006 г. срещу г-н Ajdaric било повдигнато обвинение по случая и делото му било обединено с това на M.G. При процеса двама свидетели, които пребивавали в същата стая в болницата, дали показания, които не подкрепяли твърденията на S.Š. Въпреки това и наличието на психиатрична експертиза за състоянието на S.Š., според която той бил емоционално нестабилен, страдал от хистерия и се нуждаел от психиатрично лечение, жалбоподателят и M.G. били признати за виновни, като жалбоподателят бил осъден единствено на базата на показанията на S.Š. Присъдата била потвърдена от апелативния и Върховния съд. По депозираната от г-н Ajdaric индивидуална конституционна жалба Хърватският конституционен съд не намерил нарушение на правото на справедлив процес. Пред ЕСПЧ г-н Ajdaric се оплаква по чл. 6, параграфи 1, 2 и 3 на Конвенцията за това, че е бил осъден на 40 години лишаване от свобода в противовес с гаранциите за справедлив процес, презумпцията за невиновност и равенството на средствата - на базата единствено на дочуто от свидетел с личностно разстройство. Решението: ЕСПЧ намира нарушение на правото на справедлив процес по чл. 6, § 1 от Конвенцията и смята, че по делото, в противоречие с основни изисквания на наказателния процес, прокуратурата не е успяла да докаже обвинението по несъмнен начин и така в процеса не е бил спазен основен принцип - in dubio pro reo (при съмнение да се решава в полза на обвиняемия). Съдът посочва, че жалбоподателят е отправял многократно възражения към националните съдилища относно надеждността на показанията на S.Š., както и спрямо годността му изобщо да бъде свидетел поради душевното му заболяване, констатирано с психиатрична експертиза. Освен това заключенията на хърватските съдии се базират на показания, които се състоят от собствените заключения на свидетеля, а не толкова на конкретни факти. Съдът отбелязва и наличието на сериозни фактически противоречия в показанията, например относно месторазположението на леглото на S.Š. и тези на M.G. и г-н Ajdaric, което е от значение за възможността му да чуе техните разговори. Съдилищата обаче не са мотивирали достатъчно своите решения по отношение на тия противоречия. Според ЕСПЧ хърватските съдилища не са отговорили адекватно на повдигнатите възражения на жалбоподателя и са приели твърденията на свидетеля за достоверни, без да направят усилия да установят факти в тяхна подкрепа.
Липсата на достатъчно задълбочена преценка на всички релевантни обстоятелства при взимане на решение за връщане на дете от Латвия към Австралия по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца е нарушение на правото на личен и семеен живот по чл. 8. Решение на Съда по делото X v. Latvia (no. 27853/09) Делото касае преценката на властите при взимане на решение за връщане на дете по искане на бащата по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Съдът критикува подхода на латвийските съдилища, които не са разгледали задълбочено семейната ситуация на детето и фактори от емоционално и психологическо естество – не е бил взет предвид психологическия доклад, представен от майката, че ще бъде увреждащо за детето, ако то бъде отделено от нея и върнато в Австралия. Така те не са отчели „най-добрия интерес на детето”, както изисква Хагската конвенция, както и не са спазили изискването за процедурна справедливост, съдържащ се в чл. 8 и изискващ от националните съдилища да обръщат нужното внимание на аргументите на страните, така че да гарантират, че връщането на детето ще бъде в негов интерес, а няма да бъде просто процедурна мярка. Съдилищата не са изследвали и какви биха били условията на живот на детето в Австралия или възможността на майката да поддържа контакти с детето там. Като не са предложили разрешение, нито дори временна помощ, на проблема на жалбоподателката, която е следвало да освободи добросъвестно закупения от нея апартамент, властите са нарушили правото й по чл. 8 на зачитане на дома. Решение на Съда по делото Gladysheva v. Russia (no.7097/10) – виж раздел 8
Нарушена е свободата на изразяване на адвокатка, която е намерена за виновна за нарушаване тайната на разследването заради това, че е коментирала в пресата заключенията от експертния доклад по наказателното дело. Решение на Съда по делото Mor v. France (no. 28198/09) Фактите: Жалбоподателката е адвокатка, която била представителка по наказателно производство на родителите на дете, което следствие на ваксинация за хепатит Б развило заболяване и починало. По време на разследването по наказателното производство бил депозиран експертен доклад относно ваксинациите. Части от доклада станали публични в пресата, която ги коментирала, а по-късно журналист взел интервю от адвокатката, която коментирала изводите от доклада. Адвокатката впоследствие била съдена заради коментиране в пресата на експертния доклад, като по този начин нарушила тайната на разследването и своите професионални задължения като адвокат. Съдилищата я намерили за виновна, но я освободили от наказателна отговорност, тъй като намерили, че засягането на обществения ред от нейните действия е било минимално и че други лица също са нарушили тайната на разследването, но не са били съдени. Жалбоподателката била осъдена да плати символичната сума от едно евро на фармацевтичната компания, която претендирала обезщетение в наказателното производство срещу нея. Решението: ЕСПЧ подчертава важната роля, която адвокатите играят в защитаването на интересите на гражданите и за доверието в справедливостта, въздавана от съдилищата. Адвокатите имат свобода на изразяване да коментират как функционира съдебната система, стига да не пристъпят определени граници. Тяхната свобода на изразяване трябва да бъде ограничавана само в изключителни случаи. В конкретния случай Съдът отбелязва, че части от доклада вече са били в публичното пространство, а жалбоподателката се е ограничила да коментира това, което вече е било изнесено в пресата. Съдът подчертава, че самият факт, че информацията вече е била публична, не освобождава адвокатите от задължението им да пазят тайната на разследването, което тече в момента. Същевременно обаче Съдът заключава, че намирането на жалбоподателката за виновна за нарушаване на служебна тайна не е било оправдано, тъй като не е представлявало в случая „достатъчна причина” за намесата й в свободата на изразяване. Той подчертава важността на коментираното за обществения дебат и факта, че ограниченията на свободата на изразяване по теми, които са важни за обществеността, трябва да се тълкуват ограничително. Съдът подчертава и факта, че информацията е била вече широко коментирана в пресата заради значимостта й за общественото здраве и заради сериозността на изнесените факти. Според Съда националните съдилища е следвало да мотивират с относими и достатъчни причини засягането на свободата на изразяване на един адвокат, отчитайки и изключенията, при които тайната на разследването може да се наложи да бъде нарушена.
Законодателно установени различия в режима и условията спрямо задържаните и вече осъдените лица в местата за лишаване от свобода в Словакия представляват дискриминация при упражняване правото на личен живот. Решение на Съда по делото Laduna v. Slovakia (no. 31827/02) Фактите: Жалбоподателят понастоящем излежава присъда доживотен затвор в Словакия. През периода 2001-2006 г. в качеството си на обвиняем той бил задържан в местата за лишаване от свобода. По това време заради лошите условия на живот там и режима, на който бил подложен, г-н Laduna подавал оплаквания до затворническата администрация, но те били отхвърляни. Жалбоподателят твърдял, че е имал по-ограничени права от тези на вече осъдените що се отнася до режима на свижданията, както и до контактите с другите лишени от свобода. Той бил настанен сам в килия, без топла вода и без право да гледа телевизия, за разлика от осъдените лица. Освен това, по силата на законодателно задължение той бил длъжен да участва във финансирането на издръжката си в затвора, като трябвало да заделя половината от парите, които получавал от семейството си, за да плаща дълговете си към държавата. Към март 2008 г. дължал на държавата около 750 евро. Решението: ЕСПЧ припомня, че член 14 от Конвенцията защитава лицата, които се намират в сходна ситуация, от това да бъдат третирани различно без оправдание при упражняването на правата и свободите, гарантирани им от Конвенцията. В конкретния случай Съдът стига до заключението, че е налице дискриминация във връзка с упражняването на правото на личен живот на жалбоподателя по чл. 8 от Конвенцията. В тази връзка ЕСПЧ посочва, че липсата на достъп до телевизия се отразява на правото на лицето да поддържа връзка с външния свят, с правото му на личностно развитие, както и с менталното му състояние като предпоставка за упражняване на правото му по чл. 8. По съшия начин, лишаването му от контакти с близките му представлява намеса в това право, без да води автоматично до нарушаване на чл. 8. Като прилага теста за дискриминация, Съдът намира, че положението на жалбоподателя е сходно с това на осъдените лица по отношение на режима на посещенията и достъпа до телевизия. Налице е обаче непропорционална разлика в третирането им – жалбоподателят като задържан е имал право на 30-минутни посещения веднъж месечно, а осъдените – на двучасови визити с по-голяма честота в зависимост от конкретния режим. Не е оправдана и разликата във възможността да се гледа телевизия (законът на Словакия не предвижда такава възможност за задържаните, за разлика от лишените от свобода с присъда). Затова има нарушение на чл. 14 във вр. с чл. 8. Що се отнася до оплакването за намесата в правото на собственост на г-н Laduna поради дълга му към държавата, Съдът отчита, че тази намеса не го лишава напълно да използва парите си в затвора за допълнителна храна, лекарства и други продукти. Съдът взема под внимание и широката дискреция на държавата при определяне на общия интерес от връщане на дългове към държавата и не намира мярката за непропорционална на преследваната с нея цел, поради което няма нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 на Конвенцията. Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 453.04 Kb. Сподели с приятели:
|