Електронно издание бюлетин съдебна практика по
Изтегляне 453.04 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 9. ДРУГИ ПРАВА ДЕЛА НА СЕС
- Правото на ЕС не допуска прилагането на необорима презумпция, че държавата членка, която е компетентна да се произнесе по молби за убежище, спазва основните права в Европейския съюз.
- N. S.
- Фондация „Български адвокати за правата на човека“ Гр. София 1000 Ул. „Гурко” № 49, вх. А, ет. 3 Тел.: 02/980 39 67
Спиране изплащанията на пенсии, само поради промяна в законодателната уредба представлява непропорционална и неоправдано груба намеса в мирното ползване на притежанията. Решение на Съда по делото Lakicevic and others v. Montenegro and Serbia (nos. 27458/06, 37205/06, 37207/06 and 33604/07) Фактите: Жалбоподателите са четирима граждани на Черна гора, които се пенсионирали в периода 1989-2002 г. Поради промяна в законодателството от 01.01.2004 г. плащането на пенсиите им било спряно, защото те подновили своята юридическа практика, като работили почасово в своите кантори, което предишната уредба позволявала. Жалбоподателите обжалвали решенията на пенсионния фонд в този смисъл, но ресорното министерство и административният съд ги потвърдили с мотиви, че жалбоподателите не били лишени от техните пенсии, а само тяхното изплащане било спряно в съответствие с действието на вътрешното законодателство. Този мотив бил водещ и за Върховния съд, когато отхвърлил исканията на втория, третия и четвъртия жалбоподател за преразглеждане на делото. След законодателни изменения от 2009 г., с които предишната уредба била отменена, плащането на пенсиите на втория, третия и четвъртия жалбоподател било възобновено. Преди това обаче пенсионният фонд спечелил граждански дела за обезщетение срещу първите трима жалбоподатели за недължимо получени пенсии за съответните периоди покрай законодателната промяна. Решението: Съдът счита правото на пенсия за притежание по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 на Конвенцията и посочва, че намалението или спирането на пенсията представлява намеса в мирното ползване на притежанията, която следва да бъде оправдана, законна и да преследва легитимна цел в обществен интерес. В тази връзка Съдът подчертава широката дискреция на държавата в тази сфера и широкото тълкуване на понятието за „обществен интерес”, но и необходимостта от намиране на справедлив баланс между него и индивидуалните права. Именно поради липсата на такъв баланс и явната непропорционалност на мярката в случая, ЕСПЧ намира нарушение на правото на собственост. Съдът изтъква, че жалбоподателите са отговаряли на условията за пенсиониране и докато са получавали своите пенсии, те възобновили почасово своята практика. Това било допустимо според пенсионната система, към която те допринасяли с години и когато изплащането на пенсиите им било спряно, това се дължало не на промяна в тяхното положение, а на ново законодателно решение. Така жалбоподателите са били подложени на крайна и непропорционална мярка, което не би било така например при едно разумно намаление вместо цялостно спиране на пенсиите им, или пък ако законодателството допускаше някакъв преходен период, в който те да имат възможност да се адаптират към новото положение. Освен това те трябвало да върнат получените суми, считано от 01.01.2004 г. Затова ЕСПЧ намира нарушение на правото им на собственост, гарантирано от чл. 1 от Протокол № 1. Държавата е тази, която определя условията и процедурата за прехвърляне на собственост и която следи за спазването на тези изисквания. Последиците от грешки, допуснати в нарочно предвидената процедура по продажба на имот следва да бъдат носени от държавата, а не да се поправят на сметка на засегнатите трети лица. Решение на Съда по делото Gladysheva v. Russia (no.7097/10) Фактите: Жалбоподателката, г-жа Gladysheva, живеела с непълнолетния си син в апартамент в Москва, който била закупила през 2005 г. от г-н V., който преди това го бил купил от г-жа Ye., която пък от своя страна го била придобила от общината. През 2008 г. общината завела дело срещу г-жа Gladysheva с искане за прогласяване на сделката за нищожна. В исковата молба се твърдяло, че нейната праводателка - г-жа Ye., била придобила чрез измама апартамента. С решение от 2009 г. съдилищата уважили иска, като приели, че явно представеното в процедурата за придобиване на имота удостоверение за брак на г-жа Ye. било фалшиво, тъй като в службите липсвало отбелязване на брака й. Следователно тя е нямала право да се регистрира на адреса на „съпруга си” или да го закупи от държавата след смъртта му. Съдилищата признали, че г-жа Gladysheva е била добросъвестен купувач, но в изпълнение на закона разпоредили евикцията й без да й предложат обезщетение или алтернативно настаняване. Жалбоподателката обжалвала неуспешно. Изпълнението на заповедта за евикция било спирано на два пъти и към момента на постановяване на решението на ЕСПЧ все още не е изпълнена, но г-жа Gladysheva очаква това да се случи всеки момент. Междувременно образуваното наказателно производство за измама, в което жалбоподателката била конституирана като пострадала, било прекратено, тъй като не можело да се установят виновните лица. Решението: По оплакването по чл. 1 от Протокол № 1 (право на собственост) Съдът отбелязва на първо място, че е странно, че проверката относно правото на участие на г-жа Ye. в процедурата за придобиване на имота не е била извършена още към момента на искането й за придобиване на апартамента. Държавата е тази, която определя условията и процедурата за прехвърляне на собственост и която следи за спазването на тези изисквания. Не следва трети добросъвестни лица да носят риска да им бъде отнета собствеността поради дефекти, които е следвало да не бъдат допускани в нарочно предвидената процедура по придобиване на имота. Последиците от такива грешки следва да бъдат носени от държавата, а не да се поправят на сметка на засегнатите лица. Поради това Съдът намира нарушение на чл. 1 от Протокол № 1, тъй като, като са лишили г-жа Gladysheva от собственост, властите са накърнили прекомерно индивидуалния й интерес, без това да е обосновано с обществен интерес. Освен това тя не е получила никакво обезщетение, нито има шансове да получи друг апартамент от държавата. Нещо повече, Съдът не вижда как предложението на правителството, че жалбоподателката е можела да заведе иск за обезщетение срещу г-н. V. – друг частен добросъвестен купувач – би довело до промяна в съотношението между обществения интерес и необходимостта от защита на индивидуалните права. В настоящия случай не е можело да се търси обезщетение за вреди и от онези, които наистина са били виновни за измамата, тъй като в наказателното производство не е бил идентифициран извършител и няма и шансове за идентифицирането му, тъй като главните свидетели, г-жа Ye. и съпругът й, са починали. По оплакването по чл. 8 (право на зачитане на дома) Съдът напомня, че, веднъж постановена, заповедта за евикция вече представлява намеса в правото на зачитане на дома, без значение дали все още не е изпълнена. В настоящия случай при прогласяването на договора за нищожен съдилищата са разпоредили незабавно връщане на апартамента, без допълнителна преценка на пропорционалността на тази мярка спрямо жалбоподателката. Гаранциите по Конвенцията обаче изискват освен да е легитимна намесата в правата по чл. 8, да е и пропорционална на преследваната цел, което в случая означава на правата на нуждаещите се, които евентуално биха били настанени в апартамента. Съдът намира, че е важно да отчете, че не е възможно да бъдат индивидуализирани нуждаещите се, които биха ползвали апартамента, за да бъде съпоставен техния интерес с този на г-жа Gladysheva. Във всички случаи нито един от чакащите за настаняване не би имал същото отношение към апартамента или същите законни права над него, каквито има жалбоподателката. Тя освен това няма и право на друго жилище и общината не е показала воля да й предостави макар и временно, да не говорим за постоянно, друго жилище, в което да се изнесе. Следователно Съдът намира, че в нарушение на чл. 8 властите напълно са изключили от балансирането на интереси правото на г-жа Gladysheva на зачитане на дома й при съпоставянето му с интересите на общината. Освен присъденото обезщетение за неимуществени вреди Съдът е постановил Русия напълно да възстанови правото на собственост на жалбоподателката и да обезсили заповедта за евикция. Запорирането на акциите на жалбоподателя в банка, преди да му бъде повдигнато обвинение за извършването на икономически престъпления (контрабанда на петрол, укриване на данъци и обсебване) и след като е бил задържан и обвинен за незаконно пренасяне през граница на 30 000 USD и организиране на държавен преврат, е в нарушение на националния закон и следователно в нарушение на чл. 1 от Протокол № 1. Решение на Съда по делото Rafig Aliyev v. Azerbaijan (no. 45875/06) Фактите: Жалбоподателят бил изпълнителен директор на различни поделения на една от най-големите частни компании в Азербайджан. На 19.10.2005 г. той бил задържан на летището в Баку по подозрение, че се е опитал да изнесе без да декларира 30 000 щатски долара. На следващия ден било разпоредено задържането му под стража. В последствие срещу жалбоподателя били повдигнати и други обвинения, включително за организиране на държавен преврат след парламентарните избори през 2005 г. На 8.06.2006 г. по искане на прокуратурата съдът запорирал голям брой акции, притежавани от жалбоподателя. Решението било мотивирано с твърденията на прокуратурата, че има данни г-н Aliyev да е извършил редица икономически престъпления и акциите са придобити по престъпен начин. По-късно през септември 2006 г. на жалбоподателя били повдигнати още няколко обвинения за икономически престъпления – за обсебване, укриване на данъци и контрабанда на петрол. През октомври 2007 г. жалбоподателят бил осъден по повечето от повдигнатите му обвинения. Решението: Жалбоподателят се оплаква, че запорирането на акциите му е било в нарушение на чл. 1 от Протокол № 1. През разглеждания период националния закон е позволявал запориране на активи само на „обвиняеми”, като целта е била да се гарантира изпълнението на евентуално наложеното наказание конфискация. В момента на налагането на запора обаче на жалбоподателя не е било повдигнато обвинение за конкретните престъпления, в резултат на които се е считало, че е придобил акциите. Следователно намесата в правото на собственост на жалбоподателя не е била „предвидена в закона”, тъй като е в противоречие с националното право и поради това е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1. Удържането на част от парите на задържано лице за издръжката му в местата за задържане не го е лишила напълно от възможността да използва парите си за допълнителна храна, лекарства и други продукти, поради което чл. 1 от Протокол № 1 не е нарушен. Решение на Съда по делото Laduna v. Slovakia (no. 31827/02) – виж раздел 7
Директива 2008/115 не допуска правна уредба на държава членка, която наказва незаконното пребиваване в страната с наказателноправни санкции, в случай че не е извършено друго нарушение освен незаконно пребиваване. Решение на Съда на ЕС по преюдициално запитване по дело C 329/11 Achughbabian Фактите: На 24 юни 2011 г. в Maisons-Alfort (Франция) полицията задържала г-н Achughbabian – арменски гражданин, по подозрение, че незаконно пребивава на територията на Франция. Г-н Achughbabian влязъл във Франция на 9 април 2008 г. и поискал предоставянето на разрешение за пребиваване. То му било отказано на 28 ноември 2008 г. Отказът бил потвърден на 27 януари 2009 г. Към него била издадена и заповед, предвиждаща задължение за напускане на френската територия в едномесечен срок. На 25 юни 2011 г. била издадена заповед за принудителното му отвеждане до границата на страната и заповед за административно задържане, за които г-н Achughbabian бил уведомен. Г-н Achughbabian счита, че предвиденото във френското право наказание лишаване от свобода за всеки гражданин на трета страна, който е на възраст над 18 години и пребивава незаконно във Франция след изтичането на тримесечен срок от влизането му на френска територия, е несъвместимо с правото на Съюза, като се позовава на Решение от 28 април 2011 г. по дело El Dridi C 61/11, в което Съдът постановява, че Директива 2008/115 не допуска правна уредба на държава членка, която предвижда наказание лишаване от свобода само поради това, че гражданин на трета страна, който е в незаконен престой, остава, в нарушение на заповед да напусне територията на тази държава в определен срок, на посочената територия без основателна причина. Решението: Чл. 15 от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни предвижда, че задържането е позволено само за да се подготви и извърши извеждането, и че това лишаване от свобода може да е с максимална продължителност от 6 месеца, като към него може да се добави допълнителен период на задържане от 12 месеца само в случай, че неизпълнението на решението за връщане през посочените 6 месеца се дължи на липса на съдействие от страна на лицето или на закъснения при получаването от трети страни на необходимите документи. Френското право предвижда наказание лишаване от свобода за всеки гражданин на трета страна, който е на възраст над 18 години и пребивава незаконно във Франция след изтичането на тримесечен срок от влизането му на френска територия, докато общите стандарти и процедури, закрепени в членове 6, 8, 15 и 16 от Директива 2008/115, предвиждат, че спрямо такъв гражданин на трета страна трябва приоритетно да се проведе процедура за връщане и може, що се отнася до лишаване от свобода, да бъде постановено най-много административно задържане. Съдът отбелязва, че гражданите на трети страни, които са извършили едно или няколко други правонарушения освен правонарушението незаконно пребиваване, могат при необходимост по силата на чл. 2, параграф 2, буква б) от Директива 2008/115 да бъдат изключени от приложното поле на същата. Същевременно по настоящата преписка няма елемент, който да подсказва, че г-н Achughbabian е извършил друго правонарушение освен незаконното пребиваване на френска територия. Следователно ситуацията на жалбоподателя по главното производство не би могла да се изключи от приложното поле на Директива 2008/115. Съдът приема, че Директива 2008/115 не допуска правна уредба на държава членка, която наказва незаконното пребиваване с наказателноправни санкции - лишаване от свобода на гражданин на трета страна, който пребивава незаконно на територията на посочената държава членка и не желае да я напусне доброволно. Директива 2008/115 допуска да се налагат наказателноправни санкции на граждани на трети страни, към които е приложена установената от тази директива процедура за връщане и които пребивават незаконно на територията на държава членка. При прилагането на посочените наказателнопроцесуални правила обаче налагането на санкции е обусловено от пълното спазване на основните права, и в частност на тези, гарантирани от ЕКПЧ.
През 2010 г. Гърция е била входният пункт за близо 90 % от незаконно влезлите в ЕС лица, поради това понасяната от нея тежест във връзка с навлизането на такива лица е несъразмерно голяма в сравнение с тежестта, понасяна от останалите държави членки, и гръцките власти нямат обективна възможност да се справят с положението. По повод случай, аналогичен на настоящия - прехвърлянето през юни 2009 г. на търсещо убежище лице от Белгия в Гърция - ЕСПЧ постановява, че Кралство Белгия е нарушило член 3 от ЕКПЧ, тъй като от една страна е изложило жалбоподателя на опасностите, произтичащи от установените недостатъци на процедурата за предоставяне на убежище в Гърция, доколкото белгийските власти са знаели или е трябвало да знаят, че няма никаква гаранция за внимателно разглеждане на молбата му за убежище от гръцките власти, и от друга страна, тъй като при пълно познаване на обстановката го е изпратило на място с унизителни условия на задържане и на живот (ЕСПЧ, Решение по дело M. S. S. с/у Белгия и Гърция от 21 януари 2011 г.). Решението на ЕСПЧ е знак, че към момента на прехвърлянето на жалбоподателя M. S. S. е имало системни недостатъци на процедурата за предоставяне на убежище и на условията за приемане на търсещи убежище лица в Гърция. ЕСПЧ приема, че опасностите за жалбоподателя са достатъчно доказани, вземайки предвид редовните доклади в този смисъл на международни неправителствени организации, кореспонденцията между Върховния комисариат на ООН за бежанците и компетентния белгийски министър, а също и докладите на Комисията за оценката на дъблинската система и предложенията за преработване на Регламент № 343/2003 с цел укрепване на ефикасността на тази система и ефективна защита на основните права (ЕСПЧ, Решение по дело M.S.S. с/у Белгия и Гърция, § 347—350). СЕС подчертава, че данни като цитираните от ЕСПЧ биха позволили на държавите членки да преценят как функционира системата за убежище в компетентната държава членка, а това ще им даде възможност и да оценят съответните опасности. Чл. 4 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки, включително националните юрисдикции, са длъжни да не прехвърлят търсещото убежище лице в „компетентната държава членка“ по смисъла на Регламент № 343/2003, когато не може да не им е известно, че за системните недостатъци на процедурата за предоставяне на убежище и на условията за приемане на търсещите убежище лица в тази държава членка има сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещото убежище лице би било изложено на реална опасност от нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 4 от Хартата. Само по себе си обстоятелството, че една държава е ратифицирала конвенциите, не създава необорима презумпция, че тя спазва тези конвенции. Същият принцип важи както за държавите членки, така и за третите държави.
Фондация „Български адвокати за правата на човека“ Гр. София 1000 Ул. „Гурко” № 49, вх. А, ет. 3 Тел.: 02/980 39 67 Тел./Факс: 02/980 66 33 e-mail: hrlawyer@blhr.org www.blhr.org Редактор на броя Полина Русинова. За изготвянето допринесоха адв. София Разбойникова, адв. Диляна Гитева и Милена Ванкова. Е-mail за връзка: hrlawyer@blhr.org © Всички права запазени Публикуваният текст не обвързва Европейския съд по правата на човека, Съвета на Европа или Съда на Европейския съюз. Настоящата публикация е осъществена с подкрепата на Институт „Отворено общество“ – София. Изложените в нея мнения и позиции принадлежат единствено на авторите на този материал. Те по никакъв начин не могат да се приемат за израз на мнения и позиции на Институт "Отворено общество“ – София. 
 
Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 453.04 Kb. Сподели с приятели:
|