Електронно издание
ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
Изтегляне 428.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Виж по-горе в раздел „Допустимост на жалбите пред Съда“ . ЗАБРАНА НА ИЗТЕЗАНИЯТА И НЕЧОВЕШКОТО ИЛИ УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ
- ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- Виж по-долу в раздел
- ПРАВО НА СВОБОДА И СИГУРНОСТ ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- Виж по-долу раздел
ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
Фактите: Жалбоподателите били обвинени за извършването на няколко престъпления. По време на процеса, в съдебната зала те били държани на пейка, обградена от метални пръчки с диаметър 10 мм и разстояние от 19 см между тях, представля-ващи клетка с размери 1,50 м на 2,55 м и височина 2,25 м, с таван от стоманена мре-жа. До клетката стояли по двама въоръжени полицаи на подсъдим. Решението: 119-121. В практиката си Съдът е разглеждал оплаквания срещу използването на метални клетки в съдебна зала в светлината на чл. 3 и е приемал това отношение за „сурово“ и „унизително“. За да прецени дали такова отнасяне може да бъде оправдано с изискванията на сигурността в конкретните случаи, Съдът е отчитал личността на жалбоподателя, характера на престъплението, в което е обвинен (макар че този фактор сам по себе си не е бил приеман за достатъчно оправдание), съдебното минало на жалбоподателя, неговото поведение или други доказателства за риска за сигурността в съдебната зала или за риска жалбопо-дателят да избяга. Отчитал е и допъл-нителни фактори като присъствието на публика и медийното отразяване на процеса. Неоправданото или „прекалено“ използване на такава ограничителна мярка при конкретните обстоятелства по делата е довело Съда до заключение, че е налице унизително отнасяне, но в едно от тях (Titarenko v. Ukraine, no. 31720/02) той е приел с мнозинство, че не е извършено нарушение на чл. 3. Следвайки подхода по тези дела, отделението е намерило, че в настоящия случай мярката не е била оправ-дана и съставлява унизително отнасяне. 122-126. Съдът отбелязва, че става въпрос за стандартна практика в бившите съветски републики, която е до голяма степен изоставена, и дори малкото запазили я страни са в процес на премахване на клетките. В днешна Русия обаче тя се прилага към всички подсъдими и държавата не е поела ангажимент да я изостави, като при това е уредена от непубликувана министерска заповед, което само по себе си е проблематично от гледна точка на върхо-венството на закона. Правителството под-държа, че с оглед на елемента на насилие в престъпленията, за които са били обвинени жалбоподателите, съдебното им минало и страха на жертвите и свидетелите по дело-то, използването на метална клетка е било оправдано с цел гарантиране на нормални условия за провеждане на процеса. 127-128. Съдът е съгласен с правителст-вото, че редът и сигурността в съдебната зала са задължителни за доброто правораз-даване. Използваните за тази цел средства обаче не трябва да включват ограничителни мерки, които поради суровостта си или поради самото си естество попадат в обхвата на чл. 3, тъй като забраната на изтезанията, нечовешкото или унизително отнасяне или наказване е абсолютна. Следователно Съдът трябва да прецени дали в случая е достигнато минималното ниво на суровост, изисквано за прилагането на чл. 3, с оглед на ефекта на спорната мярка върху жалбоподателите. 129-130. Съдебните заседания по делото са били публични. То е продължило повече от година, като заседания е имало почти всеки месец. В залата са присъствали съдията, 12 основни и двама резервни съдебни заседа-тели, останалите участници в процеса, сред които и около 70 разпитани свидетели, а са били призовавани и кандидати за съдебни заседатели. При тези обстоятелства излага-нето на жалбоподателите в клетка трябва да се е отразило отрицателно на публичния им образ и да ги е карало да се чувстват унизени, безпомощни и уплашени. 133-134. Жалбоподателите напълно основа-телно са могли да се страхуват, че държането им в клетка е в състояние да създаде у съдиите впечатление, че са много опасни, и така да бъде накърнена презумп-цията за невиновност. Като се има предвид сериозността на повдигнатото им обвине-ние, това също трябва да е породило у тях чувство на безпокойство и безизходност. Подобни физически ограничения могат да засегнат и други елементи на справедливия процес – възможността на подсъдимия да участва ефективно в производството и да получава практическа и ефективна адвокат-ска помощ, макар случаят да не е такъв. 135-136. На последно място, не същест-вуват убедителни аргументи, че в съвремен-ните условия поставянето на подсъдимия в клетка в съдебната зала е необходима мярка за физическото му ограничаване, за предот-вратяване на бягството му, за справяне с буйното му или агресивно поведение или за защитата му от външна агресия. Следова-телно поддържането на подобна практика е средство за унизяване на човека в клетката. Съответно отношението към жалбоподате-лите е достигнало минималното ниво на суровост, за да попадне в приложното поле на чл. 3. 137-138. Според Съда използването на метална клетка в този контекст никога не може да бъде оправдано по чл. 3, както поддържа правителството, основавайки се на съображения за сигурност. Във всеки случай, тези съображения не намират подкрепа във фактите по делото. „Независимо от конкретните обстоятелства в настоящия случай, Съдът припомня, че самата същност на Конвенцията е зачитането на човешкото достойнство и че разпоредбите й следва да се тълкуват и прилагат по начин, който да предоставя практическа и ефективна защита. Ето защо той е на мнение, че държането на човек в метална клетка по време на съдебно заседание само по себе си представлява обида за човешкото достойнство в наруше-ние на чл. 3, с оглед на обективно унизи-телния му характер, несъвместим със стан-дартите за цивилизовано поведение, които са отличителен белег на демократичното общество.“ 139. Следователно е налице забранено от чл. 3 унизително отношение и разпоредбата е нарушена.
Фактите: Г-жа Пхам е виетнамска гражданка. Тя влязла в Германия без документи за самоличност и без разре-шение за пребиваване. На 29 март 2012 г. било постановено решение за задържането ѝ до 28 юни 2012 г., с цел извеждане от страната. С писмена декларация от 30 март 2012 г. тя дала съгласието си да бъде настанена в затвор заедно с обикновени затворници, тъй като желаела да има кон-такти със сънародници, които се намират в този затвор. Със заповед от 25 юни 2012 г. съдът продължил срока на задържането й до 10 юли с.г. Жалбата й срещу заповедта била оставена без уважение. След като на 10 юли 2012 г. г-жа Пхам действително била експулсирана във Виетнам, тя поис-кала от Федералния съд да установи, че с продължаването на срока на задържането ѝ в затвора нейните права са били нарушени. Решението: 14. С въпроса си запитващата юрисдикция иска да се установи дали чл. 16, § 1, изречение второ от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността държава членка да настани гражданин на трета страна, който е задържан с цел извеждане, в затвор заедно с обикновени затворници, ако този гражда-нин изрази съгласие за такова настаняване. 17. СЕС отбелязва, що се отнася до тълкуването на разпоредбата на чл. 16, § 1, изречение второ от Директива 2008/115/ЕО, че видно от формулировката ѝ, с нея се въвежда безусловно задължение за отде-ляне на незаконно пребиваващите граждани на трети страни от обикновените затвор-ници, когато дадена държава членка не може да настани тези граждани в специа-лизирани центрове за задържане. 19-20. СЕС обръща внимание, че не е предвидено никакво изключение от задъл-жението за отделяне на незаконно пребива-ващите граждани на трети страни от обикновените затворници. То е гаранция за зачитане на изрично признатите им от законодателя на Съюза права във връзка с условията за задържане в затвори с цел извеждане от страната, при спазването на общи стандарти, които гарантират, че връщането им ще бъде осъществено по хуманен начин и при пълно зачитане на техните основни права и достойнство. 21-22. Задължението за отделяне на неза-конно пребиваващите граждани на трети страни от обикновените затворници, пред-видено в чл. 16, § 1, изречение второ от тази директива, не е просто специфично процедурно правило за настаняване на задържани граждани на трети страни в затвори, а е материалноправна предпос-тавка за това настаняване, без спазването на която по принцип последното не би било в съответствие с директивата. В този кон-текст държавите членки не могат да вземат предвид желанието на заинтересувания гражданин на трета страна. 23. Следователно чл. 16, § 1, изречение второ от Директива 2008/115/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да настани задържан с цел извеждане гражданин на трета страна в затвор заедно с обикновени затворници, дори и ако този гражданин изрази съгласие за такова настаняване.
Фактите: Г-жа Беро, за която запитващата юрисдикция предполага, че е сирийска гражданка, подала молба за убежище в Германия. След като молбата й била отхвърлена, службата за чужденците поискала от компетентния съд да разпореди нейното извеждане от територията на Гер-мания. На 6 януари 2011 г. съдът разпоредил да бъде задържана до 17 февруари 2011 г. за целите на извеждането. Жалбата на г-жа Беро срещу това решение била отхвърлена от горестоящия съд. На 2 февруари 2011 г. г-жа Беро била освободена по искане на Комисията на провинция Хесен за разглеждане на изключителни случаи. Г-жа Беро е поискала от запитващата юрисдикция да установи, че с постановяването на съдебното решение за нейното задържане и с отхвърлянето от горестоящия съд на последващата й жалба, нейните права са били нарушени. Г-н Бузалмате е марокански гражданин, който влязъл незаконно в Германия на 24 септември 2010 г. На 8 октомври 2010 г. той поискал да му бъде предоставен статут на бежанец. С решение от 12 януари 2012 г., Федералната служба за миграцията и бе-жанците отхвърлила искането и разпоре-дила той да напусне територията на Германия, като в противен случай щял бъде отведен принудително в страната му по произход. След опит за самоубийство, на 12 септември 2013 г. г-н Бузалмате бил наста-нен в психиатрична клиника. Предвид създалото се положение, службата за чужденците отменила предвидената дата за извеждане на г-н Бузалмате, а именно 16 септември 2013 г. След като психиат-ричното му лечение приключило на 20 септември 2013 г., службата за чужденците сезирала съда с ново искане и с решение от същия ден той разпоредил задържането на г-н Бузалмате да продължи в специално отделение на мюнхенския затвор, предназ-начено за лица в неговото положение, докато извеждането му бъде осъществено, но не по-късно от 19 октомври 2013 г. Решението: 24. С въпросите си запитващите юрис-дикции искат да се установи дали чл. 16, § 1 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, трябва да се тълкува в смисъл, че когато държава членка задържа незаконно пребиваващи граждани на трети страни с цел извеждане, по правило тя е длъжна да ги настани в специализиран център за задържане на същата държава, дори и ако устройството на тази държава членка е федерално, а федералната адми-нистративно-териториална единица, от чия-то компетентност е решаването и извърш-ването на това настаняване съгласно нацио-налното право, не разполага с такъв център за задържане. 25. СЕС отбелязва, че първото изречение на чл. 16, § 1 от Директива 2008/115/ЕО уста-новява принципа, че задържането с цел извеждане на незаконно пребиваващи граж-дани на трети страни се извършва в специа-лизирани центрове за задържане. Второто изречение на същата разпоредба предвижда изключение от този принцип и като такова, то трябва да се тълкува стриктно. 26-27. Германското правителство обръща внимание, че според немския превод на чл. 16, § 1, изречение второ от директивата, незаконно пребиваващите следва да бъдат държани отделно от обикновените затвор-ници, ако държавата членка използва затвор, защото няма специализирани центрове за задържане. Според други езикови версии обаче условието било не липса на специализирани центрове, а държавата да „не може“ да настани лицата в такъв център, което давало на национал-ните власти по-широка дискреция, като допускало невъзможността за настаняване в специализиран център да произтича от липсата в съответната федерална админис-тративно-териториална единица на такъв център за задържане. 28-29. СЕС отбелязва, че предвиденото в чл. 16, § 1, изречение първо от Директива 2008/115/ЕО задължение, а именно задър-жането по правило да се извършва в специализирани центрове, тежи върху държавите членки като такива, независимо от съответното им административно или конституционно устройство. Поради това националните органи, отговарящи за прилагането на националното законода-телство, с което се транспонира чл. 16 от Директива 2008/115/ЕО, трябва да могат да извършат задържането в специализирани центрове за задържане. 30-31. Фактът, че в някои федерални административно-териториални единици компетентните органи имат възможността да извършват такова настаняване, не може да се счита за достатъчен за транспо-нирането на Директива 2008/115 от съот-ветната държава членка, ако компетентните органи на други федерални админис-тративно-териториални единици в същата държава членка нямат такава възможност. Това не означава, че държава членка, която подобно на Федерална република Германия има федерално устройство, е длъжна да създаде специализирани центрове за задържане във всяка федерална админис-тративно-териториална единица. Трябва да се осигури обаче, включително чрез споразумения за административно сътруд-ничество, възможност компетентните орга-ни на федерална административно-терито-риална единица, които не разполагат с такива центрове, да настаняват гражданите на трети страни, по отношение на които е образувана процедура за извеждане, в специализирани центрове за задържане, разположени в други федерални админис-тративно-териториални единици. 32. Ето защо чл. 16, § 1 от Директива 2008/115/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че когато държава членка задържа неза-конно пребиваващи граждани на трети страни с цел извеждане, по правило тя е длъжна да ги настани в специализиран център за задържане, дори и ако устройст-вото й е федерално, а федералната админис-тративно-териториална единица, от чиято компетентност е решаването и извърш-ването на това настаняване съгласно нацио-налното право, не разполага с такъв център за задържане.
Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 428.5 Kb. Сподели с приятели:
|