„електронното звукоизвличане и новите форми на звукова артикулация



Дата02.05.2017
Размер116.43 Kb.
ЕЛЕКТРОННА МУЗИКАЛНА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

СЕМИНАР


Автор и водещ: гл.ас.д-р Росица Бечева
На 26.3.2016г., 13.00 часа, Корпус 1, зала 505 се състоя деветото представяне на семинара „ЕЛЕКТРОННА МУЗИКАЛНА ИНТЕРПРЕПАЦИЯ“, провеждан в рамките на „МУЗИКАЛНИ СУБХОРИЗОНТИ“ - постоянен семинар на Департамент „Музика“. В своето девето представяне семинарът „Електронна музикална интерпретация“ беше на тема: „ЕЛЕКТРОННОТО ЗВУКОИЗВЛИЧАНЕ И НОВИТЕ ФОРМИ НА ЗВУКОВА АРТИКУЛАЦИЯ”

Целта на семинара бе да насочи вниманието върху различните аспекти на взаимовръзка музика-технология, върху смисловия обхват и значение на понятието „звукоизвличане” – в исторически и съвременен аспект, в контекста на акустичното и електронното музициране. Изтъква се факта, че точните научни дефиниции се различават по своя акцент.

Обект на разглеждане бяха също понятия като „фактура”, „текстура”, новите явления в музикалната стилистика и представянето на електронния звук, интерпретацията на звуковите явления в полето на различни жанрове из областта на електронната и компютърната музика, изпълнителската практика и композиторското творчество, ролята на възпроизведения звук за формиране на слухови представи и в комуникационене план.

Развитието на новите технологии довежда до създаване и развитие на ново информационно съсловие, към което се причисляват създателите на мултимедийни продукти, програмистите на Уеб-страници, общността на авторите на електронна и компютърна музика.

Вече е факт, че компютърните музикални инструменти имат широко приложение в практиката. Включването им в музикалното изпълнение всъщност означава, че в музикалната практика се въвеждат продуктите на високите технологии, а успоредно с това в областта на музикалната теория съвсем естествено навлизат нови термини и понятия, докато други - от използваните по-рано и свързани с тях, придобиват ново съдържание и значение. Тези промени пораждат изискване новите понятия да бъдат въведени в процеса на обучение, а техните значения подробно изяснени и разграничени от традиционните представи за тях.

Основна категория в музикалната теория на информационното общество се явява понятието саунд (англ. Sound). В езиковата практика в България терминът се налага постепенно в последните 10 години, паралелно с навлизането на съвременната електроника.

Музиковедът, композитор Любомир Кавалджиев проблематизира проблемите на саунда в своите изследвания. Според него:

„Саундът е характерен, постигнат с електронна техника, често "нечовешки" тембър, които се разгръща плавно в пространството и също така плавно променя своите акустични параметри. С други думи саундът е електронно създаден или преработен тембър плюс стереофония, плюс плавно движение В пространството, плюс плавно изменение на първоначалната звучност (темброва драматургия)”.„В електронната музика терминът саунд означава най-малката структурна единица в музикалния материал (оригинално създаденият музикален „инструмент“), който е изходен пункт при създаването на цялостната творба.”„Негови предходници в по- традиционната терминология са думи като"звучност", ''звучене", "музикален тембър","сонорност", а също - "пространственост", "звукова наситеност", "стереофония", "реверберация", "ехо" и други подобни названия за т.нар. "звукови ефекти" .1

Непрекъснатото обогатяване на музикалната практика с нови явления и в частност навлизането на новите компютърни технологии в музиката поставя изискването за еволюция на музикалната терминология, за осъвременяване на съдържанието на някои основни термини по отношение на съвременните музикални явления и употребата на тези термини в една нова за музикознанието област: музика и технология. Именно оттук произтича необходимостта от непрекъснато актуализиране на понятията и терминологията с цел постигане на необходимата разбираемост и уточненост. От друга страна, във връзка с електроакустичната музикална практика се явява необходимостта от въвеждане и превод на български език на много англоезични понятия, което в известна степен е свързано с определени проблеми.

Във връзка с горепосочените проблеми цитирам проведен от мен разговор с проф. д-р Симо Лазаров, който сподели (уточни): „Когато беше необходимо да се даде българския точен превод на думата synthesizer в инициираните от мен през 1973 г. комисии, съставени от лингвисти българисти и инженери, се стигна до общото споразумение, че думата „синтезатор" е точният български превод на тази английска дума, подобно на думите ревербератор, индикатор, катализатор и др." Т.е. чистотата на българския език в онези години е изисквала прецизно отношение даже и към такъв проблем.

От друга страна, много думи (терминология), приели гражданственост, използвани в разговори между музиканти, са пример за лош превод. Пример за това според проф. д-р Симо Лазаров е думата "йоника", приела гражданственост благодарение на първия популярен електронен инструмент с име "йоника" (през 60-те години) - "име, базирано на основния принцип на йонизиращото действие на електронните лампи, с които инструментът е бил конструиран". Аналогичен е примерът с думата секвенсер, която в превод от английски може да се срещне и като сикуенсър.

И така, откъде би следвало да се изведе смисълът, съдържанието, границите на понятията?

Смисълът, съдържанието, границите на понятията следва да се изведе от творенията на композиторите и самата музикална практика. Всъщност практиката показва, че промените в съдържанието на понятията се осъществяват от самите композитори, изпълнители, теоретиците.

А сега нека проследим накратко появата, същността, еволюцията на две основополагащи понятия: „звукоизвличане" и „елекронно звукоизвличане", тяхното приложение в музикалната практика, насищането им с нови смислови значения, както и онези различия в съдържанието, довели до неотъждествяване на двете понятия.

Звукът се произвежда от:

а) традиционни (акустични музикални инструменти). При акустичните музикални инструменти звукът се произвеждат по механичен път. В този случай носи наиманованието естествен акустичен звук;

б) електронни музикални инструменти (напр.синтезатор).Звукът получаван по електронен път носи наименованието синтетичен електронен звук, или с други думи, синтетичният звук е електронно генериран звук.

Известно е, че звукоизвличането е изкуството да се произвеждат тонове с определени качества. Съществуват многобройни класификации на музикални инструменти според начина на звукоизвличане и начина на контрол на звука. Много съвременни теоретици възприемат човешкия глас като инструмент.

С овладяването на електричеството е открита друг вид енергия. Електронните музикални инструменти синтезират звук по електронен път.

Прави впечатление, че от 70-те г. терминът „електронно звукоизвличане” в системата на съвременната музикална терминология в България е приет по подразбиране. Приема се, че първоначалната среда на зараждане на терминологията свързана с електронната, електроакустичната и компютърната музикална практика е англоезичната литература, в която не присъства точен терминологичен еквивалент на термина „електронно звукоизвличане”.

Терминът „звукоизвличане”, няма точен превод (аналог) в англоезичната литература. Като синоними се използват термините: sound production (звуко възпроизвеждане), sound synthessis (звуков синтез), sound processing (звукова обработка, процесиране). Освен посочените по-горе синоними, се използват термините: music making, computer music production, interpreting electronic music и др.

Няма как да не бъде отбелязан факта, че в музикалната практика (респ. в електроакустичната музикална практика) терминът „музициране" се изразява с англоезичния термин „music-making". В определен смисъл „музицирането" се доближава до термина „изпълнителство" („изпълнение") - използван като негова терминологична замяна.

Има различни видове музициране - музициране с пиано, музициране с цигулка, музициране със синтезатор, музициране с компютър. В изпълнителската практика и музикално-теоретичната литература като терминологичен еквивалент на "музициране (с инструмент)" се използва глагола „свиря (на инструмент)" - свиря на пиано, свиря на цигулка, свиря на синтезатор. В англоезичната литература глаголът „свиря" се изразява с термина „play": „play the piano", „play the violin" и пр. Англоезичният термин „play" в превод носи много значения „свиря", „просвирвам" ,"играя". В тази връзка следва да се отбележи, че и рускоезичният термин за „свиря" също е „играя" (напр. играть на фортепиано). Така е и на френски (jouer), и на немски език (spielen), бел. ред.

Що се отнася до употребата на термина „play" в електроакустичната музикална практика, е необходимо да се отбележи, че неговото съдържание се обогатява. Употребата му е не само във връзка със свирене на акустичен инструмент, а и във връзка със свирене на електронен инструмент: „play the synthesizer" („play with synthesizer"), както и във връзка с използването на компютър в процеса на музициране: „play with PC" (буквално преведено означава - „свиря с компютър"). „Play" се използва и със значение на „просвирвам": просвирвам плоча („play record"), просвирвам лента („play tape").

Според проф. д-р Симо Лазаров в DJ практиката от 70-те - 80- те години на миналия век, когато са се просвирвали винилови плочи и магнетофонни ленти, се е използвал терминът „свиря", заместен в днешно време с термина „пускам", което говори за влиянието и промените, които съвременния български език претърпява през последните години под влияние на развиващия се жаргонен език. В същото време термина „свиря" (винилови плочи и магнетофонни ленти) съвсем не означава свирене с музикален инструмент. Тук връзката явно идва от думата „play". Ползваше се широко и изразът „пускам" (плоча, грамофон; лента, магнетофон, радио), бел. ред.

В днешно време в интернет пространството се среща термина „DJ-ing" (елементите на Dj-ing-a са скречове, cutting и музициране), който на този етап в българския език според мен няма точен превод.

Терминът „интерпретация" се изразява с англоезичния термин „interpretation" и чрез различните езикови варианти на термина: „performance", „execution". Често пъти термините „изпълнение" и „интерпретация" се използват като синоними. Всъщност те не би следвало да се отъждествяват.

При интерпретацията определящо и главно условие е звукоизвличането - т.е. овладяването на изкуството да се произвеждат тонове с определени качества. Звуко извличането при синтезатора е следствие от и е във връзка с даденостите на инструмента - изпълнителските особености и възможности, както и всички други особености и условия, които влияят, определят крайния продукт. Факт е, че при интерпретацията изпълнителят може да се възползва не само от предварително програмираните електронни звуци и изпълнителски ефекти. Клавишните електронни инструменти позволяват характеристиките (респ. характера и изразните възможности) на предварително програмираните саунди да бъдат променяни, което от друга страна е свързано с промяна на звучността. Според творческото си виждане изпълнителят има възможност да програмира собствени саунди и комбинации от саунди. Техническите възможности на инструмента с който сс работи, определят техническите параметри на програмирането.

Следва да се има предвид въпросът за спецификата на изпълнителството - като следствие от самата същност на музиката, въпросът за множествеността на изпълняваното музикално съдържание.

Съвременните форми на музициране в полето на електроакустичната музикална практика са свързани със стилистичните прийоми на музиката на тази практика, с възможностите за изпълнителска креативност, произтичащи от корелацията с музикалните технологии. Характерно за електроакустичната музикална практика е това, че не винаги съществува диференциация между композитор и изпълнител (интерпретатор), че чрез изпълнението не се реализира само композиционен текст (партитура). В някои от случаите вече не е необходим дори интерпретатор, както и партитура. Променя се самото мислене за музиката, променят се параметрите на музикалното преживяване, на самото правене на музика - което включва в някои от случаите директно електронно изпълнение на сцена (live electronic), съчетаване на изпълнение, обработка (процесиране) на живо с предварително осъществен/програмиран запис, което определя и същността на музикалния продукт. Това състояние на практиката намира отражение и в съдържанието на понятията. В този аспект, например, в съдържанието на понятията „музициране" и „интерпретация" се включва не само формата на концертността, на живото изпълнение, а и резултати на други дейности (програмиране, музикален запис). Освен това, представянето на електронна и компютърна музика включва новите интегрирани изпълнителски системи със съответния „интерфейс" (взаимовръзка), позволяващи интерактивни елементи - взаимодействието между човек и компютърни системи в процеса на музициране.

При формулирането на понятията, както и върху тяхното съдържание и семантика се има предвид каква е концепцията на музиката, осъществена с помощта на електронни средства, по отношение на която се използват съответните понятия, както и начина на употреба на електронния и компютърен инструментариум за изразяване на музикални мисли и правене на музика.

„Фактура” (лат. factura - обработка) - начин на изложение на звуковия материал в едно произведение; начин на изложение на звуковата тъкан в музикалните произведения.

Взависимост от подхода към отделните гласове фактурата може да бъде едногласна и многогласна (с различни разновидности), Терминът фактура, се употребява и в по- широк смисъл: клавирна, оркестрова.

Фактурата за синтезатор бива клавирна фактура



и оркестрова фактура.



Какво представлява по своята същност оркестровата партитура? Това е нотен запис на многогласно музикално произведение, при които по определен ред, една под друга са написани партиите на всички инструменти - партията на всеки инструмент на отделно петолиние. В партитурата инструментите са дадени по групи и партиите им са подредени по височина. Пстолинията в партитурата са свързани в аколада, а нотите, които трябва да прозвучат едновременно, лежат на една вертикална линия. Общоприето е еднородните инструменти да се групират на съседни петолиния, а партиите в групите да се нареждат по Височина. Редът на оркестровите групи също е установен. Партиите на транспониращите инструменти се изписват в съответния строй, но в наше време някои композитори ги изписват така както звучат. Според включените инструменти и характера на изпълняваната музика оркестровите партитури са за симфонични, струнни, камерни, духови, джаз- орксстри, естрадни (забавни, салонни), от народни инструменти, от ударни инструменти и др.


Във връзка с казаното по-горе се осъществява нотният запис за синтезатор.

Вече бе казано, че в деветото представяне на семинара „Електронна музикална интерпретация” беше проблематизирано и понятието „текстура”. Текстурата е един от основните елементи на музиката. Обикновено, в речниците за понятието "текстура" в музиката, могат да бъдат намерени по-традиционни определения, разглеждащи музикалната текстура, като определяна взависимоста от това, колко звукови слоя (пласта) има в композицията и какви са взаимоотношенията на тези звуци (звукови пластове) един към друг. Текстурата в музиката описва две области на музикалния феномен:

1) мелодични и хармонични взаимоотношения и

2) плътността на едновременно наслояване на различни музикални компоненти

Наред с общите дефиниции на музикалната текстура описани в предходния параграф, има са по-точни термини за музикална тестура, които описват броя на мелодични линии и отношенията между тях.

Западната музикална практика се свързва с развитието на три основни типа музикални текстури:


- Монофонична текстура - музика само с един глас;
- Полифонична текстура - музика, чиято текстура се формира от преплитането на няколко мелодични линии, които линии са независими, но звучат заедно хармонично;

Хомофонна текстура - музика, която се състои от мелодия и акордов съпровод.



Идеите за музикална текстура в електронната и компютърната музика, са свързани със света на електронния звук (саунда), микросаунда и шума. Композиторите електроници използват в своето творчество шумови тембри, шумови текстури.

В тази връзка бяха разгледани примери от творчеството на Лигети, Щокхаузен, Янис Ксенакис.

На семинара бяха представени и анализирани видео и аудио материали касаещи някои знакови творби от горепосочените композитори.

Своята гледна точка по поставените проблеми представиха студентите от специалност „Електронна и компютърна музика”: Божидар Георгиев, Георги Иванов, Николай Плачков, Венцислав Иванов, Милен Цветков.


гл. ас. д-р Росица Бечева



1 Кавалджиев, Л. Към общата теория на саунда. Бълг.музикознание 1994


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница