Емоционална пластичност
ЧЕТИРИТЕ НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИ ВЪДИЦИ, НА КОИТО СЕ ХВАЩАМЕ
Изтегляне 1.79 Mb.
|
Свързани:
Д-р-Сюзън Дейвид - Емоционална пластичност - 4eti.me
- Навигация на страницата:
- ВЪДИЦА №2: МАЙМУНСКО МИСЛЕНЕ
ЧЕТИРИТЕ НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИ ВЪДИЦИ, НА КОИТО СЕ ХВАЩАМЕ:ВЪДИЦА №1: ОБВИНИТЕЛНИ МИСЛИ„Помислих, че ще се изложа, и затова не общувах с хората на партито.“ „Помислих, че е надменна, затова спрях да ѝ давам информация за проекта.“ „Помислих, че ще заговори за финансовото ни положение, и затова излязох от стаята.“ „Помислих, че ще прозвучи глупаво, и затова си замълчах.“ „Помислих, че тя ще направи първата стъпка, и затова не ѝ се обадих.“ Във всеки от тези примери говорещият упреква мислите си за своите действия или бездействие. Когато хвърляме вината върху мислите си, както обяснява Франкъл, промеждутъкът между стимула и реакцията е твърде малък, за да направим реален избор. Сами по себе си мислите не чертаят поведението ни. Нито старите истории. Ние го чертаем. ВЪДИЦА №2: МАЙМУНСКО МИСЛЕНЕ„Маймунското мислене“ е термин от медитацията, който описва несекващия вътрешен брътвеж, който скача от една тема на друга, както шимпанзето се прехвърля от клон на клон. Например имаш пререкания с партньора си (или който и да е друг: родител, дете, приятел или колега) и той излиза ядосан от вкъщи. Докато пътуваш в метрото на път за офиса, умът ти боботи: „Довечера ще му кажа колко ми е неприятно, когато критикува родителите ми.“ Тази прибързана мисъл води до разиграваща се в ума ти размяна на иронични реплики, докато планираш предстоящия разговор. По всяка вероятност той ще изтърси нещо гадно за родителите ти, а ти ще му отвърнеш с коментар за непрокопсания му брат. Предполагаш какъв ще е отговорът му и обмисляш и своя. Когато пристигаш в офиса, си напълно изтощен от напрегнатия спор, който си водил сам със себе си. Когато сме в режим на маймунско мислене, неусетно се поддаваме на черногледство – представяме си най-лошите сценарии или правим от мухата слон. Но това е прахосване на енергия и пълна загуба на време. Нещо повече, когато разиграваш тези въображаеми драми в главата си, всъщност не живееш в сегашния момент. Не забелязваш цветята в парка и интересните лица в метрото. Освен това лишаваш мозъка си от неутралния промеждутък, който е толкова важен за креативните решения – може би дори за решението на проблема с конкретната свада. Маймунското мислене е обременено с баласта на миналото („Не мога да му простя за стореното“) и с притегателната сила на бъдещето („Нямам търпение да напусна и да кажа на шефа си какво мисля за него“). Често се отличава със заповеден и назидателен тон и си служи с думи като „трябва“, „не трябва“ и „не мога“ („Трябва да отслабна“, „Не мога да се проваля“, „Не трябва да се чувствам така“). Маймунското мислене те отдалечава от настоящия момент и от онова, което е най-добро за теб. Изтегляне 1.79 Mb. Сподели с приятели:
|