Емоционална пластичност
Изтегляне 1.79 Mb.
|
Свързани:
Д-р-Сюзън Дейвид - Емоционална пластичност - 4eti.me
| Ето как една случайна мисъл може да се превърне в трайна зарибеност:
Вътрешно кречетало + Цветно комбиниране на мислите + Емоционален ритник = Зарибен Всичко започва, докато слушаме вътрешното кречетало… От няколко дни не съм отделяла време на дъщеря ми Джейн. Почти непрекъснато ме няма. Трябва по-често да сме заедно. Но как бих могла да си го позволя при всички ангажименти в работата? Не мога да се справя. Изглежда, Мишел Смит разполага с достатъчно свободно време, което да посвети на дъщеря си. Тя е чудесна майка. Изработила си е наистина ясни приоритети. Какво не ми е наред? Нищо не правя както трябва. В резултат на цветното комбиниране на мислите мисловният брътвеж се смесва със спомените, визуалните образи и символи... Погледнете малкото ми момиченце. Тя расте толкова бързо. Почти успявам да доловя как ухаеше обяда, който мама ми приготвяше след училище. Трябва по-често да пека сладки на Джейн. Вече я виждам как завършва училище и се изнася от вкъщи – с онзи нехранимайко Рики Питърсън! – и как не може да ме понася. Как е възможно този клиент да ми праща имейли точно в неделя? Ей сега ще го сложа на мястото му. И НЕ, ДЖЕЙН. НЕ МОЖЕ ДА ИЗЛЕЗЕМ НА ПАЗАР. НЕ РАЗБИРАШ ЛИ, КАТО ТИ КАЗВАМ, ЧЕ ИМАМ РАБОТА? Добавете и емоционалния ритник... Не мога да повярвам как се сопнах на скъпото си дете. Чувствам се толкова виновна. Ще си умра сам-самичка, защото дъщеря ми ме мрази. Преди обичах работата си, но сега я мразя; тя краде от времето ми за близките. Аз съм една нещастна, окаяна неудачница. Животът ми е провал. Емоционалният ритник е само един от множеството „специални ефекти“, които правят толкова въздействащи сценариите, които пишем, за да осмислим живота си, дори сюжетът да е плод на въображението ни. През 17-ти век поетът Джон Милтън е изразил същото с няколко думи: „Умът е място в себе си и в себе си той може от рая да направи ад или от ада – рай.“ (Джон Милтън, Изгубеният рай. Издателство „Народна култура“, 1981, превод на Александър Шурбанов – Бел. пр. ) А на езика на градския фолклор се казва: „Ако желанията бяха криле, прасетата щяха да полетят.“ (Популярна фраза, използвана за изразяване на абсурдността на очакването нещо да се случи само защото го желаеш. – Бел. пр. ) Което означава: да, умът създава своя вселена и, не, не можем да решим проблемите си единствено с утвърждения и позитивно мислене. Всъщност решенията в стил „ню ейдж“, които поставят стикери с усмихнати личица върху проблемите, биха могли допълнително да влошат тези проблеми. Следователно, ако искаме да продължим напред, въпросът е: Кой командва? Мислещият или мисълта? От друга страна, проблемът може би е в начина, по кой-то преработваме мислите си. Изтегляне 1.79 Mb. Сподели с приятели:
|