Емоционална пластичност
Изтегляне 1.79 Mb.
|
Свързани:
Д-р-Сюзън Дейвид - Емоционална пластичност - 4eti.me
- Навигация на страницата:
- ДИСТАНЦИРАНЕ
- ОТСТОЯВАНЕ НА СВОЕТО „ЗАЩО“
РАЗКРИВАНЕВеднъж Уди Алън каза, че осемдесет процента от успеха е излагане на показ. В контекста на тази книга „излагане на показ“ означава да се вгледаме в мислите, емоциите и поведението си съзнателно, добронамерено и с любопитство. Част от тези мисли и емоции са валидни и уместни за настоящия момент. Но други са стари трески, загнездили се отдавна в психиката, като песен на Бионсе, която от седмици се върти в главата ти. Във всеки случай, независимо дали са достоверно отражение на действителността или причиняващо вреда изопачаване, тези мисли и емоции са част от нас, такива каквито сме. И ние можем да се научим да работим с тях, като в същото време продължаваме напред. ДИСТАНЦИРАНЕСледващият етап след вглеждането в мислите и емоциите е да се откъснем от тях и да ги подложим на наблюдение, за да видим какво представляват всъщност ‒ нищо повече от мисли и емоции. По този начин създаваме откритото, безпристрастно пространство на Франкъл между чувствата и реакциите, с които им отговаряме. Бихме могли също да си дадем ясна сметка за травмиращите чувства в момента, в който ги преживяваме, и да решим как ще е най-подходящо да реагираме. Дистанцираното наблюдение не позволява на преходните психически състояния да ни контролират. С по-широкия кръгозор, който ни дава дистанцията, се научаваме да гледаме на себе си като на дъска за шах, предлагаща всякакви възможности, а не като на отделна фигурка от шаха, принудена да следва строго определени ходове. ОТСТОЯВАНЕ НА СВОЕТО „ЗАЩО“След като сме внесли порядък, успокоили сме мисловните си процеси и сме създали промеждутък между мислите и мислещия, тогава можем да фокусираме вниманието си върху есенцията на живота ни: нашите същински ценности и най-важни цели. Процесът на разпознаване, приемане и дистанциране от внушаващите страх, болезнени или разрушителни емоционални наслагвания, дава възможност да активираме по-пълноценно онази част от себе си, която „мисли в перспектива“ и която свързва в едно цяло мислите и чувствата с дългосрочните ценности и стремежи, и може да ни помогне да открием нови и по-добри начини за реализирането на този потенциал. Всеки ден взимаме хиляди решения. Дали след работа да отидем на фитнес или да се възползваме от традиционния happy hour? Да отговорим ли на обаждането на приятеля, който ни е наранил, или да го оставим на гласовата поща? Наричам тези незначителни моменти, в които взимаме решения, точки на избор. Дълбоките ни вътрешни ценности са компасът, който ни помага да вървим в правилната посока. Изтегляне 1.79 Mb. Сподели с приятели:
|