Емоционална пластичност
ПРЕДУБЕЖДЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ
Изтегляне 1.81 Mb. Pdf просмотр
|
| ПРЕДУБЕЖДЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ Повечето от нас работят в екип, поради което поводите за зарибяване не се ограничават само до личните ни истории и тревоги; в тях лесно могат да бъдат въвлечени и колегите ни. Без да си даваме сметка, ние често подлагаме на оценка слабите и силните им страни, тяхната всеотдайност и талант. Истината е, че е много лесно да си съставим напълно погрешно мнение за някого. Често това е резултат от предразсъдъци, които не бихме признали за нищо на света. И което е по-лошо, хората са предубедени спрямо собствената си обективност. Така че ние често дори нямаме представа, че сме предубедени от самото начало. В едно изследване участниците трябва да изберат между двама кандидати – мъж и жена – за длъжността началник на полицията. След като се запознават с биографиите на кандидатите, участниците са попитани кое е по-важно за успешния кандидат – да има опит с нарушителите на реда или добро образование. През цялото време те посочват като по-важни качествата, които притежава кандидатът от мъжки пол, каквито и да са те. Ако се знае, че с по-голям практически опит е мъжът, участниците потвърждават, че това е по-важното качество. Но ако стане ясно, че мъжът е по-добре образован, доброволците залагат на образованието. Участниците не просто проявяват предразсъдъци по полов признак, но и изобщо не си дават сметка за това. В друг експеримент участниците трябва да залагат в игра на карти срещу един и същи опонент, веднъж добре облечен и вдъхващ доверие, а друг път лошо облечен и будещ неприязън. (Изследователите на шега наричат тези 163 две роли „контето“ и „клошаря“. Кой казва, че учените не се забавляват?) След обявяване на резултатите става ясно, че участниците са залагали значително по-настървено срещу невзрачния „клошар“ дори когато играта се основава изцяло на късмет (избор на случайна карта от колодата). Участниците виждат срещу себе си този неприятен и зле облечен неудачник и предразсъдъците им веднага се задействат, внушавайки им, че струват повече от него, и че, противно на всякаква логика, превъзходството им по един или друг начин ще им помогне да победят, дори при една игра на късмета. В статия за Харвард Бизнес Ривю разказах за „Джак“, старши мениджър в компания, която консултирах. Колегите на Джак винаги са го приемали като добър човек. Един ден той обявил, че спира един от проектите, и разочарованите му подчинени подхванали съвсем нова песен. Джак вече не бил симпатягата, с когото всички си бъбрели на партита. Превърнал се във фалшиво, самовлюбено и страхливо влечуго, също като другите шефове. Много е лесно да се зарибиш от определено мнение (известно като предубеждение по аналогия), когато поведението на един човек се свързва с фиксирани характерови особености, като например лицемерие или нежелание за поемане на риск. И обратното, обикновено оправдаваме собствените си лоши постъпки като реакция спрямо обстоятелствата („Какво можех да направя? Бях под напрежение!“). Психологът от Харвард Даниел Гилбърт посочва четири основни причини за предубежденията по аналогия: Изтегляне 1.81 Mb. Сподели с приятели:
|