Емоционална пластичност

158
че непрекъснато се опитва да осмисли външния свят, да предвижда и решава проблемите и да избягва потенциалните капани.
Ето защо свързаните с работата опасности от зарибяване никнат като гъби. Професионалният живот изважда наяве и комбинира в едно цяло нашите скрити вярвания, представата, която имаме за себе си, склонностите за съревнование и сътрудничество и целия ни жизнен опит, предхождащ първия работен ден. Добре ли сме се приспособявали като деца или сме се чувствали изолирани? Родителите ни имали ли са нереалистични очаквания от нас? Дали до ден днешен не очакваме твърде много или твърде малко от себе си? Били ли сме уверени в способностите си и горди от таланта и идеите си или ги подценяваме?
Дори когато обект на външния ни фокус са служебните анализи, таблици и безпристрастни рационални решения, офисът е сцената, на която се разиграват всички тези емоции – независимо дали си даваме сметка за това.
По време на работа, особено в напрегнати ситуации, в съзнанието ни често изникват минали истории, с които се идентифицираме. Тези прашасали стари истории могат наистина да ни зарибят в критични моменти, като например когато получаваме (или трябва да дадем) негативна оценка, когато сме принудени да работим повече или по-бързо, когато имаме вземане- даване с началници и колеги, които обичат да се налагат, когато се чувстваме неоценени или когато равновесието между работата и личния ни живот е нарушено... Схванахте мисълта ми, нали? Списъкът е безкраен.
За да напредваме в кариерата си трябва да редактираме тези стари истории, както редактираме автобиографията си. И както в нея не вписваме какво сме работили през лятото в ученическите си години, така някои минали неща трябва просто да се загърбят.
В Първа глава споменах, че все по-забързаният и сложен съвременен живот превръща емоционалната пластичност в неотложна необходимост.
Светът на бизнеса се крепи на опасното острие на тези промени: глобализацията, технологичните иновации, геополитическата нестабилност, менящите се правила, демографските колебания. Тези фактори правят непредсказуем професионалния ни живот. Длъжностната характеристика може да се променя през няколко месеца; целите от последното четиримесечие може да изгубят актуалност; във всеки един момент може да станем свидетели на съкращения, сливания и организационни преобразувания. Това е достатъчно трудна битка и без психозата от натрапчивите мисли и емоции.

159

При тези условия ефективността в работата налага повече от всякога да обмисляме внимателно плановете си, което означава да прогнозираме по какъв начин решенията ни ще повлияят на компанията или на даден проект и при необходимост да направим корекции. Трябва да бъдем гъвкави, за да се справим с единствените константи в ежедневието – неопределеността и промяната. Нуждаем се също от междуличностни умения, за да насърчаваме уменията на екипа за разработване на нови идеи и перспективи и за да довеждаме нещата до край.
За съжаление, припряното ежедневие и промените, които изискват от нас да сме гъвкави, едва не ни докарват до ступор. Залива ни толкова много информация и сме принудени да взимаме толкова много решения, че сме готови да приемем първото и най-очевидното, което обикновено е резултат от черно-бяло мислене. А поради ограниченото време за общуване, често свеждаме взаимоотношенията си до чисто служебна комуникация. При 300 имейла във входящата поща, които изискват внимание, често прибягваме до опцията за бърз „отговор“ на колегата, без да ни хрумне да се поинтересуваме за болното му от рак дете.
Резултатът от този хаос е разсеяност и прибързани, наивни решения – тоест, виждаме как един умен човек върши глупости. Да не говорим за стреса и емоционалното напрежение, за паниката и вината, за напразната надежда, че технологиите и мултитаскингът ще решат проблема. (Но не могат.)

Изтегляне 1.81 Mb.

Сподели с приятели: