157
извънредния бизнес разговор (въпреки че едва ли бе разкрила точното местонахождение на импровизирания си домашен кабинет).
„Излагайки на показ“ пред себе си тези чувства – отчаяние и гняв в усилията ѝ да постигне баланса между изискванията на личния живот и нуждата да бъде „идеалният служител“, – Ерин успя да се дистанцира от натрапчивите емоции и да ги възприеме такива, каквито са (като чувства, а не като съдба). Това ѝ позволи също да открие своето „защо“ в откровен и честен разговор за очакванията на шефа си и за своите потребности,
давайки ясно да се разбере, че оценява интелектуалното развитие, свързано с работата, но също така държи на времето, което прекарва с децата си. През този пети ден от седмицата ще бъде на разположение,
когато е наистина спешно, но във всички останали случаи без никакви угризения ще бъде пълноценна майка.
Споделяйки с шефа си истината за владеещите я емоции, Ерин успя да отстрани един сериозен източник на вътрешен конфликт и тревога. Работата
ѝ спечели от вече изяснените професионални отношения, спечелиха и децата
ѝ, защото тяхната майка им
отделяше цялото си внимание, когато е с тях. А самата Ерин за първи път от месеци се радваше на спокоен сън.
Вече знаем, че удовлетворението и благополучието в личния ни живот се определят не от представата на другите за това кое е най-добро за нас, а от това дали съобразяваме всяко свое действие с най-съкровените си ценности.
Същото важи и за работата ни. Нормално е да се съгласим на някои ограничения в замяна на заплатата си, но наемният труд не е крепостничество и служителите не са роби. С времето ще се научите да използвате техниките на емоционалната пластичност, за да моделирате професионалния си живот, вместо той да моделира вас.
Сподели с приятели: