Емоционална пластичност
МОДЕЛИРАЙ РАБОТАТА, КОЯТО ИМАШ
Изтегляне 1.81 Mb. Pdf просмотр
|
| МОДЕЛИРАЙ РАБОТАТА, КОЯТО ИМАШ В един идеален свят всички бихме имали работа, в която се намираме в състояние на „поток“ (Понятието „състояние на поток“ е описано от психолога Михай Чиксентмихай като оптималното преживяване на пълна концентрация и отдаденост на конкретната дейност, в което човек реализира най-пълно своя потенциал. – Бел. ред.) с натоварвания, разпределени равномерно на принципа на люлката между предизвикателства и компетентности, докато в същото време помагаме на хората, обядваме с очарователни личности и отгоре на това получаваме купища пари. В реалния свят такава работа се намира трудно, но дори да откриеш подобна възможност и да се вкопчиш като ястреб в нея, пак ще трябва да започнеш от най-долното стъпало на професионалната стълбица. А ако още не си наясно със себе си – като мен навремето, когато работех като автор на технически материали – ще се наложи да опиташ какво ли не, докато не решиш по коя стълба искаш да се изкачиш. Какво правиш обаче, ако знаеш, че мечтаната работа е някъде там на върха на кариерната стълбица или отвъд далечния хоризонт, но по обективни причини, свързани с пари, време, географско местоположение и икономика, се налага да запазиш работата, която имаш? Първо разкриваш пред себе си това, което чувстваш („Омръзнало ми е“), дистанцираш се и създаваш пространство между себе си и зарибяващата мисъл („Не мога да се справя по-добре“), проучваш кое е важно за теб и за положителната ти мотивация („Сега като се замисля, имам чудесни колеги“) и тогава започваш плавната промяна, предприемайки реални действия, които в дългосрочен план ще ти осигурят пъстрия и активен живот, който желаеш. Преобразяването или още моделирането на работата, означава да погледнеш творчески на обстоятелствата и да намериш начин да трансформираш ситуацията, извличайки от нея смисъл и удовлетворение. Служители, които се решават да моделират работата си, са много по-доволни от професионалния си живот, постигат по-високи резултати и споделят, че са придобили по-голяма жилавост на характера. Първата стъпка при моделирането на работата е да разбереш коя дейност – на работното място или извън него – ангажира най-силно вниманието ти. Може би не си на ръководна длъжност, но през почивните дни обичаш да тренираш отбора на сина си, който играе в Малката лига. Можеш ли да 174 организираш менторска програма в подкрепа на новите служители или да предложиш инициативата „Доведи детето си на работа“? А може да си забелязал, че въпреки мястото си в отдел „Продажби“ непрекъснато ти хрумват идеи в сферата на маркетинга – част от които са одобрени и приложени в други отдели на компанията. Можеш ли да поискаш разрешение да присъстваш на седмичните оперативки на отдел „Маркетинг“? Да предложиш собствените си идеи за увеличаване на продажбите? Има един стар принцип в армията: „Никога не ставай доброволец“ – в смисъл, че когато командващият каже „Трябва ми доброволец“ и новобранецът вдигне ръка, задължително ще му лепнат някоя гадна работа, като например да измие тоалетните. (Макар че това няма да му се размине, независимо дали по желание или по принуда.) Що се отнася до цивилната кариера, доброволческата работа е отличен начин да промениш границите на това, което правиш. Друг начин да моделираш работата си е като промениш начина си на общуване с другите. Например група имигранти работи отскоро в производството. Иди да поговориш с тях. Организирай курс по „английски като втори език“. Поинтересувай се от мнението им за настоящата продуктова линия през погледа на различната култура и използвай новата перспектива, за да разнообразиш асортимента на компанията. Моделирайки работата си, можеш да промениш начина, по който гледаш на задълженията си. Да кажем, получаваш голямо повишение, но вместо това, което обичаш, вече се занимаваш с мениджърска работа. Дали не си се превърнал в поредния бюрократ? Ами зависи кое е от значение за теб. Ако искаш да си учител или наставник – лидер, който помага на хората да осъществят потенциала си и да подобрят живота си, – тогава можеш да използваш творчески подход в ролята си на ръководител. Джейн си изкарва прехраната с черен труд, за какъвто никой не си мечтае като дете – работи на поточна линия в завод за медицинско оборудване. Работата ѝ се състои в пробиването на миниатюрна дупчица в каналчето на тънка тръбичка, с която специалистите онколози вливат лекарства директно в тумора. Ако дупчицата не е пробита докрай, останалото неизрязано късче пластмаса може да попречи на лекарството да стигне до тумора или още по- лошо, да се отчупи вътре в пациента и да причини смъртта му. От 28 години, всеки делничен ден Джейн прекарва по осем часа, пробивайки дупка след дупка в тънките пластмасови тръбички. И през всичките тези 28 години държи до работното си място съд, в който изхвърля изрязаните пластмасови кръгчета. Джейн знае, че всяка една от тези 175 миниатюрни изрезки не е просто късче пластмаса, а потенциално спасен живот. Този съд ѝ помага да намери смисъл в иначе най-тъпата работа на света. Достатъчно е да погледне към него, за да си припомни колко е важно това, което върши. За нея той е същото, каквото са за рентгенолозите фотографиите на пациентите, добавени към медицинските им досиета. Моделирането на работата си има своите граници, разбира се. Не можеш просто да спреш да изпълняваш задачите, за които си нает, докато експериментираш с други възможности за кариера. Не е изключено компанията да не разполага с необходимите ресурси, за да ти помогне да осъществиш възвишените си идеи, колкото и да са велики. Ето защо е важно да си отворен за най-различни варианти. За да осъществиш професионалните си идеи, трябва да направиш така, че това, което искаш, да е от полза и за компанията. Трябва да спечелиш доверието на другите и най-вече на прекия си ръководител, а после да насочиш усилията си към хората, които е най- вероятно да ти подпомогнат. Така например с помощта на началника си би могъл да откриеш нови възможности за разпределяне на задачите. В крайна сметка може да се окаже, че проектите, които мразиш най-много, са сбъдната мечта за колегата ти, или обратното. Ако заемаш позиция, която изобщо не е за теб, колкото и да моделираш работата си, тя никога няма да стане идеална (като че ли такова нещо съществува). Моделирането никога нямаше да ме направи щастлива като автор на технически текстове, каквито и промени да бях направила в ситуацията си. Това още веднъж показва колко е важно да се изправим пред емоциите си и да се учим, както от позитивите, така и от негативите. Със средствата на емоционалната пластичност можем да използваме неподходящата си работа, за да разширим перспективата, уменията и контактите си и да открием работата, която искаме. А междувременно отново с помощта на емоционалната пластичност можем да вземем най- доброто от работата, с която разполагаме в момента. По този начин ще бъдем сигурни, че живеем истински, а не просто изкарваме прехраната си. 176 |