Емоционална пластичност
ВЪЗПИТАНИЕ С ЛИЧЕН ПРИМЕР
Изтегляне 1.81 Mb. Pdf просмотр
|
| ВЪЗПИТАНИЕ С ЛИЧЕН ПРИМЕР Когато питам родителите какво искат най-много за децата си, повечето отговарят: „Искам само да са щастливи.“ За да си наистина щастлив е достатъчно да знаеш как да „бъдеш“ (да бъдеш наистина) концентриран, мил, любопитен и не толкова чувствителен в един постоянно променящ се свят. Всички знаем, че любовта и личният опит подготвят детето за грижовни взаимоотношения и успешна кариера, но емоционалната пластичност им предлага набор от умения, които превръщат любовта и опита в благополучие за цял живот. Емоционалната пластичност предоставя на родителите набора от умения, с които да научат детето си да преуспява. Много научни изследвания, документирали ползата от това да учим децата си да се изправят пред чувствата си, да се дистанцират, да живеят своето „защо“ и да вървят напред, обхващат достатъчно дълги периоди от време и проследяват дали по-късно, в зрелия си живот, децата развиват издръжливост, морал, воля, здраве, психическа устойчивост и успешни взаимоотношения. За щастие, част от тези изследвания започнаха да си пробиват път и да получават гражданственост. Ярък пример за това е анимационният филм Отвътре навън, който разглежда разнообразните и променливи емоции на едно момиче и показва, че дори неприятните чувства, като тъгата, играят важна роля в оформянето на личността. (Inside Out (англ.). Американски детски анимационен филм от 2015 г. на режисьора Пийт Доктър, в който действието се развива в съзнанието на малко момиче, като главните герои са персонификации на неговите емоции. – Бел. ред. ) За родителите най-ефективният начин да научат децата си на емоционална пластичност е като я практикуват самите те. Това не е лесна работа, когато дъщеря ти крещи с пълно гърло „Мразя те!“ или когато синът ти се връща разстроен след лош ден в училище. Но тези ситуации са безценна възможност за изграждане на емоционална пластичност. За да придобиеш тези важни умения, трябва да се дистанцираш от емоциите си и да реагираш спокойно и състрадателно, като се опитваш да разбереш защо детето ти се чувства по този начин, вместо да даваш воля на собствените си чувства. Имам докторска степен точно в тази област, но, повярвайте ми, преди време позволявах на емоциите не само да взимат връх над мен, но и да определят коя съм аз. Когато синът ми беше още пеленаче, го заведох на лекар за първата серия от ваксини. Ноа, който беше едно малко и спокойно „пашкулче“, се разпищя неудържимо, щом усети първата игла. За неопитна 183 майка като мен видът му изразяваше непростимо оскърбление: „Аз ти вярвах! Как можа да ми го причиниш?“ Исках да го утеша и несъзнателно използвах думите, които повечето родители казват в такъв момент: „Всичко е наред! Всичко е наред!“ Ноа продължаваше да плаче, а сестрата – да си върши работата. Но когато приключи, тя се обърна към мен и ми каза нещо, което никога няма да забравя: „Не, не е наред. Но ще бъде.“ Тя беше абсолютно права. Каква глупост от моя страна да кажа на някого (макар и бебе), озовал се в студено помещение в ръцете на напълно непозната жена, която го боде с игли и го изпълва с ужас (да не говорим за болката), че всичко е наред! Бях омаловажила очевидните и неподправени, макар и предвербални, чувства на Ноа, отричайки болезнената реалност на неговото преживяване. Всъщност му казвах да „бутилира“ емоциите си! Докато съпругът ми се прибере у дома, Ноа беше приключил с протеста си срещу ваксините. А аз от часове се упреквах за глупостта си. Бях прекарала години в изучаване на емоциите. Трябваше да се справя по-добре! Но ако оставим научните ми занимания настрана, по онова време бях просто една млада майка, която за първи път виждаше детето си толкова разстроено, и въпреки цялата си непохватност, исках само да го утеша. Щом Антъни се прибра, му разказах всичко. – Можеш ли да повярваш... Ноа плаче, а аз му повтарям: „Всичко е наред, всичко е наред!“ Антъни, който е образец на здравомислещ лекар, но също и много духовит, не спираше да ме гледа, докато изливах чувствата си. За момент той запази дълбоко мълчание, но тогава на лицето му се мярна закачлива усмивка, и накрая каза: – Всичко е наред, Сю. Всичко е наред. Изтегляне 1.81 Mb. Сподели с приятели:
|