Емоционална пластичност
ГЛАВА 10 ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЕМОЦИОНАЛНО ПЛАСТИЧНИ ДЕЦА
Изтегляне 1.81 Mb. Pdf просмотр
|
| ГЛАВА 10 ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЕМОЦИОНАЛНО ПЛАСТИЧНИ ДЕЦА Днешните родители вероятно са най-добре информираните и най- съвестните, откакто свят светува. Сигурно защото имаме по-малко деца от предишните поколения. А може тази тенденция да е подхранвана от същия облагороден вкус, който направи популярна бутиковата бира от местни производители и, разбира се, зеленчуците с доказан произход. Каквито и да са причините, откакто капитализмът стана глобален, а конкуренцията се превърна в световно явление, не можем и да си помислим да оставим успеха на децата си на случайността. В условията на една икономика, в която само 1% от хората може да си позволи невиждан лукс, 20% едва се справят с прехраната си, а тези в средата се боричкат, за да се изкатерят нагоре, подобно на раци във врящ казан, съвременните родители са възприели такъв покровителствен подход към детството, при който всяко решение е внимателно обмислено и подчинено на амбицията да настанят децата си в най-добрия възможен колеж, а после на такава служба, която ще им осигури приличен живот. В същото време, всички сме много по-фокусирани върху самочувствието, което е едно добронамерено противодействие спрямо по-суровия и авторитарен стил на възпитание от миналото, довел до вредни за психиката странични ефекти. Но в стремежа си да възпитаме децата си да бъдат по- издръжливи и по-уверени, стигаме до крайности в желанието си да ги предпазим от всякакви неблагоприятни преживявания, които биха могли да разбият психиката им. В резултат на напълно погрешно тълкуване на теорията на Дуек „оценявай усилието, не резултата“, децата се възнаграждават за това, че са направили опит – получавайки шестица за усилие или медал за участие. За нещастие, склонността да подценяваме способността на децата да се учат и да израстват от собствения си опит, може да има нежелани последици, често напълно противоположни на намеренията ни. Фокусирането върху постиженията води до формулирането на едно твърде ограничено схващане за успеха – избора на такъв тип работа, която ще гарантира определени доходи на детето. А стесняването на този фокус върху предварително начертан път към успеха е дори още по-опасно, защото предполага един статичен свят, при положение че според всички прогнози 65% от днешните ученици в началния курс след завършването си ще имат професии, които днес дори не съществуват – тенденция, която вече е налице. Десетте най- 178 търсени професии в страната за 2010-та не са били измислени през 2004-та, а оттогава сферата на иновациите се развива с все по-ускорени темпове. И още по-лошо, в днешните колежи расте поколение от деца, които се учат много добре, взимат отлични дипломи, постъпват в желания от тях университет, справят се с лекота в академичната си работа, но са неудачници в живота. Те нямат представа как да постъпят със съквартиранта си мърляч, с нечий романтичен интерес, който не споделят, или със своите непрекъснато „кръжащи“ наоколо родители, които идват неканени („Изненада!) и следят всяка тяхна крачка. В книгата си Как да отгледаме възрастен Джули Литкот-Хеймс, бивш заместник-ректор на Станфордския университет, нарича такива млади хора „екзистенциално импотентни“. Тя цитира изследвания, които показват, че по показатели като депресия и тревожност проявяват сходство с непълнолетните затворници, че приемат трудно нови идеи и са неудовлетворени от живота. Друга неочаквана последица от прекомерната родителска грижа е впечатлението, с което израстват някои деца, че любовта на родителите им зависи от начина им на поведение. Това води до условна самооценка – убеждението, че достойнството трябва да се заслужи. Условната самооценка може да се прояви при младата жена, която развива хранително разстройство, тъй като е свикнала да я ценят заради външността ѝ. Може да се открие и в отличничката, която учи упорито, получава високи оценки, става председател на класа (и най-вероятно влиза в престижно училище), но рухва психически след лошото си представяне на изпит. Или при спортиста, който тренира ежедневно и печели популярност като куотърбек, но после се затваря в себе си, изпортил ключово разиграване в мач за шампионата. Дори онези родители, които не биха стигнали толкова далече в закрилата и опеката над рожбите си, също искат те да имат здравословен, продуктивен и успешен живот. Поради това на всички ни е трудно да стоим настрана (особено когато пътят изглежда неравен), да не се намесваме и да не се опитваме да вкарваме детето си в пътя, който смятаме за най-правилен. Все едно колко се стараете да подсигурите успеха, щастието и безопасността на децата си, може да сте сигурни, че ще се появят изкушения и че промяната е неизбежна. Не сте в състояние да предвидите – нито пък те – кога ще огънат калник, ще се издънят на тест по математика, ще отидат на купон, където всеки ще се налива с бира, или дали приятелят им от училище няма да развие интерес към свиването на разни неща от магазина. Нито пък има гаранция, че записвайки детето си на уроци по китайски или на курс за 179 програмисти, той или тя ще бъде приет в желания колеж или ще постъпи на сигурна и добра работа. В нашия все по-конкурентен и непредсказуем свят най-доброто, което родителите могат да направят за децата си, е да ги научат на уменията, които описахме в тази книга. Емоционалната пластичност е като ваксина, която предпазва децата от опасността да рухнат психически в трудните моменти, които без съмнение животът им е подготвил. Това няма да им даде пълен имунитет, но поне ще им помогне да развият така необходимата гъвкавост и издържливост, за да преуспяват дори в тежки времена. Изтегляне 1.81 Mb. Сподели с приятели:
|