193
страна – смъртни заплахи. През 2012-та талибаните изпращат наемник, който да я убие, докато се прибира с училищния автобус. Щом убиецът се качва в автобуса и заплашва да
убие всички момичета, 15-годишната Малала не се поколебава да каже, че тя е момичето, което той търси. Мъжът стреля три пъти. Единият от куршум я улучва в главата.
Зиаудин, бащата на Малала, самият той активист в
каузата за образованост, възпитава дъщеря си да отстоява това, в което вярва. Докато
Малала лежи в безсъзнание, в критично състояние, сломеният баща се
пита дали е постъпил правилно, окуражавайки каузата ѝ. Единствената утеха на родителите е, че убежденията на дъщеря им са били толкова важни за нея, че не се е поколебала да погледне смъртта в очите.
Когато Малала се възстановява от раните си, родителите ѝ
осъзнават, че смелостта, с която са възпитали дъщеря си, е от полза дори за тях. „Тя ни успокояваше“, казва баща ѝ в реч, малко преди Малала да получи
Нобеловото отличие през 2014 година, ставайки най-младият
носител на наградата, само на 17 години. „Учехме се от нея как да проявяваме твърдост и в най-трудните времена.“ И за да не помислите, че тази история няма отношение към собственото ви дете, той добавя: „Tя е като всяко момиче.
Кара се с братята си и плаче, когато не може да напише домашното си.“
Истинското послание на Зиаудин може да стигне до сърцето на всеки родител: „Защо
Малала е толкова специална, толкова смела и уверена в себе си? Не ме питайте какво съм направил. Попитайте ме какво не съм направил.
Не подрязах крилата ѝ. Това е всичко.“