Емоционалната Интелигентност
Цената на модерността: все повече депресирани хора
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Цената на модерността: все повече депресирани хораС новото хилядолетие навлизаме в ерата на меланхолията, също както двадесети век беше ерата на тревожността. Данните от целия свят сочат, че е избухнала епидемия от депресия, която се разпространява ръка за ръка с модерната цивилизация. От началото на века всяко следващо поколение живее с все по-голям риск от тежка депресия - и то не просто тъга, а парализираща вцепененост, униние и самосъжаление, придружени с непреодолимо чувство за безнадеждност, белязало всеки аспект от живота. (Cross-National Collaborative Group, “The Changing Rate of Major Depression: Cross-National Comparisons”, Journal of the American Medical Association, December 2 1992.) Тези епизоди започват на все по-ранна възраст. Детската депресия, някога почти непозната (или поне неразпознавана) става неотменна част от съвременната световна сцена. Макар и вероятността от депресия да се повишава с годините, най-сериозно развитие в това отношение се наблюдава при младежите. За хората, родени след 1955 г., вероятността от тежка депресия в много страни е три или повече пъти по-голяма, отколкото за техните баби и дядовци. От американците, родени преди 1905 г., около 1% са страдали от тежка депресия през живота си; при тези, родени след 1955 г., около 6% от двадесет и четири годишните вече са били депресирани. За хората, родени между 1945 и 1954 г. шансът да бъдат засегнати от тежка депресия поне веднъж преди тридесет и четвъртата си година е десет пъти по-голям, отколкото за онези, родени между 1905 и 1914г. (Peter Lewinsohn et al., “Age-Cohort Changes in the Lifetime Occurence of Depression and Other Mental Disorders” Journal of Abnormal Psychology 102,1993.) А и за всяко поколение първият депресивен епизод настъпва все по-рано. Едно проучване сред повече от 39 000 души по целия свят разкрива една и съща тенденция в Пуерто Рико, Канада, Италия, Германия, Франция, Тайван, Ливан и Нова Зеландия. В Бейрут нивата на депресия следват по петите политическите събития и в периодите на гражданска война стигат до небесата. В Германия при хората, родени преди 1914 г., депресията на тридесет и пет годишна възраст е 4%, докато за онези, родени между 1934 и 1944 процентът достига четиринадесет. По целия свят поколенията, родени по време на политически трусове, са по-депресирани, макар и общата тенденция към повишаване на общите стойности да е независима от каквито и да е политически събития. Снижаването на възрастта на първите депресивни епизоди също като че ли е световна тенденция. Когато попитах експертите каква би могла да е причината, те изложиха няколко теории. Д-р Фредерик Гудуин, който тогава беше директор на Националния институт по психично здраве, направи следното предположение: „Нуклеарното семейство се разпада - разводите са се удвоили, родителите имат все по-малко време за децата си, подвижността се увеличава. Децата израстват, без да познават близките си роднини. Загубата на тези стабилни източници на самоопределение води до все по-голяма склонност към депресия“. Д-р Дейвид Купфер, ръководител на катедрата по психиатрия в Питсбъргския университет, посочи друга тенденция: „С разпространяването на индустриализацията след Втората световна война в известен смисъл никой вече не си е у дома. Във все повече семейства родителите проявяват безразличие към нуждите на децата си. Това не е пряка причина за депресия, но със сигурност поражда определена уязвимост. Ранните източници на емоционален стрес могат да повлияят на развитието на невроните, което на свой ред може да доведе до депресия при стрес десетилетия по-късно“. Мартин Селигман, психолог от Пенсилванския университет, предлага следното обяснение: „През последните тридесет-четиридесет години видяхме възхода на индивидуализма и отмирането на религиозните вярвания, както и на подкрепата от страна на общността и роднините. Това означава, че сме изгубили част от ресурсите, които могат да ни помогнат в трудни моменти или при провал. Ако започнем да виждаме провала като трайно състояние, което бележи всеки житейски аспект, ние сме готови и при най-дребното моментно поражение да затънем в блатото на безнадеждността. Но ако имате по-обхватна перспектива, например вяра в Бога или в задгробния живот, и стане така, че изгубите работата си, това е просто временен неуспех“. Каквито и да са причините, депресията при младите хора е сериозен проблем. В Съединените щати оценките за това колко деца и тийнейджъри са депресирани варират сериозно в зависимост от това дали става въпрос за годишни стойности или за вероятността депресията да настъпи някога в живота им. Някои епидемиологични проучвания, използващи строги критерии, например официално диагностицираните случаи на депресия, откриват, че при момчетата и момичетата на възраст между десет и тринадесет години процентът на тежки депресии в рамките на една година варира между осем и девет, макар и според други цифрите да са наполовина по-малки, та дори и под 2%. Данните сочат, че в пубертета заболеваемостта сред момичетата се удвоява - до 16% от девойките на възраст между четиринадесет и шестнадесет години страдат от някаква форма на депресия, докато при момчетата съотношението не се изменя. (Patricia Cohen et al., New York Psychiatric Institute, 1988; Peter Lewinsohn et al., “Adolescent Psychopathology: 1. Prevalence and Incidence of Depression in High School Students” Journal of Abnormal Psychology 102, 1993. Mufson et al., Interpersonal Psychotherapy, cit. E. Costello, “Developments in Child Psychiatric Epidemiology” Journal of the American Academy of Child and Adolescent Psychiatry 28,1989.) Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|