Емоционалната Интелигентност
Депресиращи начини на мислене
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Депресиращи начини на мисленеСъщо както при възрастните, песимистичните интерпретации на житейските поражения подхранват чувството за безпомощност и безнадеждност, около което се гради детската депресия. Отдавна е известно, че хората, които вече са депресирани, мислят именно по този начин. Едва напоследък се изянява обаче, че децата, които са особено склонни към меланхолия, възприемат тази песимистична настройка преди още да се депресират. Това означава, че има възможност те да бъдат „имунизирани“ срещу депресията, преди още тя да се е появила. Някои от доказателствата за това идват от едно изследване върху убедеността на децата, че са в състояние да контролират онова, което се случва в живота им - например че са способни да подобрят нещата във всеки един момент. Това личи по самооценката им с изрази като: „Когато имам проблеми вкъщи, мога да помогна за тяхното разрешаване по-добре от другите деца“ или „Когато залегна над учебниците, оценките ми се повишават“. Децата, които не смятат, че подобни положителни описания се отнасят за тях, имат чувството, че не могат да направят каквото и да е, за да променят нещата; това чувство за безпомощност е най-ясно изразено при най-депресираните деца. (John Weiss et al., "Control-related Beliefs and Self-reported Depressive Symptoms in Late Childhood”, Journal of Abnormal Psychology 102, 1993.) Едно красноречиво изследване обхваща петокласници и шестокласници няколко дни, след като са получили бележниците си с оценките за срока. Всички помним, че бележникът е един от основните източници на възторг и отчаяние в детството. Изследователите обаче откриват ясно изразена последователност в начина, по който децата оценяват собствената си роля за някоя лоша оценка. Онези, които я възприемат като последствие от личен недостатък („Ама че съм тъп!“), са по-депресирани от другите, които смятат, че причината за оценката подлежи на промяна („Ако правя по-внимателно домашното си по математика, ще получа по-добра оценка"). (Ruth Hilsman and Judy Garber, “A Test of the Cognitive Diathesis Model of Depression in Children; Academic Stressors, Attributional Style, Perceived Competence and Control”, Journal of Personality and Social Psychology 67, 1994; Judith Garber, “Cognitions, Depressive Symptoms, and Development in Adolescents”, Journal of Abnormal Psychology 102, 1993.) Изследователите подбират група деца от трети, четвърти и пети клас, отхвърлени от съучениците си, и проследяват кои от тях си остават изолирани и в новите си класове през следващата година. Начинът, по който децата си обясняват това отхвърляне, изглежда определящ за депресията - по-потиснати са онези, които смятат, че то се дължи на някакъв личен порок, докато оптимистите, които смятат, че могат да направят нещо и да оправят положението, не са кой знае колко депресирани, макар и все още да са отхвърлени. Най-сетне, в едно изследване сред деца, които преживяват прословутия преход между седми и осми клас, онези от тях с песимистична настройка реагират на натоварването в училище и на допълнителния стрес у дома с все по-дълбока депресия. Най-прякото доказателство, че песимистичната настройка прави децата изключително податливи на депресия, идва от едно петгодишно изследване върху деца, наблюдението върху които започва в трети клас. (Susan Nolen-Hoeksema et al., “Predictors and Consequences of Childhood Depressive Symptoms: A Five-Year Longitudinal Study", Journal of Abnormal Psychology 101, 1992.) При по-малките деца най-силният определящ фактор за депресията е песимистичният възглед за света, съчетан със сериозен удар, например развод или смърт в семейството, след който детето остава разстроено и объркано, а родителите му не са в състояние да му окажат необходимата подкрепа, за да смекчат въздействието на шока. В началното училище се наблюдава важна промяна в начина, по който децата обясняват доброто и лошото в живота си - те започват все повече да свързват събитията с чертите на собствената си личност: „Получавам добри оценки, защото съм умен“ или пък „Нямам много приятели, защото не съм особено забавен“. Тази промяна настъпва постепенно между трети и пети клас. В този период децата, настроени песимистично и склонни да обясняват провалите си с някакви лични пороци, започват да стават жертва на депресивни настроения след всеки неуспех. Нещо повече - самата депресия допълнително подхранва песимистичния им начин на мислене, така че дори и след нейния край тези деца остават с емоционални белези под формата на убеждения, породени от депресията и утвърдени в ума им: че не могат да се справят добре в училище, че другите не ги харесват и че не могат да направят нищо, за да се измъкнат от собствената си потиснатост. Тези натрапливи идеи могат да направят детето още по-уязвимо за следващи депресии. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|