Емоционалната Интелигентност
Да вникнем в несъзнаваното
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Да вникнем в несъзнаванотоЕмоционалната празнота на Елиът ни показва, че способността на хората да осъзнават емоциите си, докато те все още траят, може да варира в широк спектър. По логиката на невронауката, ако отсъствието на невронни мрежи води до дефицит на дадена способност, то относителната им сила у хора с неувредени мозъци би трябвало да води до различни нива на владеене на тази способност. С оглед на ролята на префронталните невронни пътеки за емоционалното вживяване това ще рече, че по чисто неврологични причини някои от нас могат да улавят по-лесно вибрациите на страха или радостта, и следователно да бъдат по-осъзнати емоционално. Възможно е талантът за психологическа интроспекция да зависи от същия невронен кръг. Някои от нас по природа са по- склонни да обръщат внимание на символичния език на ума: метафорите например, заедно с поезията, песента и приказката, живеят все благодарение на езика на сърцето. Същото важи и за сънищата и митовете, в които ходът на повествованието се определя от мъгляви асоциации, изковани по логиката на емоционалния ум. Хората с естествена способност да се вслушват в езика на сърцето си (тоест в езика на емоциите) - романисти, автори на песни, психотерапевти - са по-умели в разчитането на неговите послания. Тази вътрешна настройка им дава дарбата да изразяват „мъдростта на несъзнаваното - онова значение на нашите сънища и фантазии, на символите, които въплъщават най-дълбоките ни желания, което само ние можем да усетим. Самоосъзнатостта е жизнено важна за психологическото прозрение; тъкмо нея цели да укрепи по-голямата част от психотерапията. Всъщност моделът на Хауърд Гарднър за вътреличностна интелигентност е не друг, а Зигмунд Фройд, великият познавач на тайната динамика на душата. Както показва Фройд, основната част от емоционалния живот е несъзнателна; чувствата, които бушуват в нас, далеч не винаги успяват да прекосят прага на съзнанието. Емпиричното доказателство на тази психологическа аксиома идва например от експерименти върху несъзнателните емоции, като онова забележително откритие, че хората започват да харесват силно неща, които дори не помнят дали са виждали преди. Всяка емоция може да бъде - и често е - изцяло несъзнавана. Физиологичното начало на емоцията обикновено настъпва преди още човекът да е осъзнал дадено чувство. Така например когато хора, които се боят от змии, видят изображение на змия, сензорите по кожата им установяват потене (знак за тревога), ако и самите участници в експеримента да твърдят, че не чувстват никакъв страх. Такива хора се потят дори когато картинката със змията се мерне пред погледа им толкова бързо, че те не могат да разберат какво са видели, та камо ли да осъзнаят надигащата се тревога. С натрупването си тези предсъзнателни емоционални импулси най-сетне стават толкова силни, че проникват в съзнанието. Следователно можем да говорим за две нива на емоция - съзнателно и несъзнавано. Емоцията става съзнателна, когато бъде регистрирана във фронталния кортекс (Опитите със змиите са описани в Kagan, Galen's Prophecy.) Емоциите, които кипят под прага на съзнанието, могат да окажат силно влияние върху начина, по който възприемаме ситуациите и реагираме на тях, дори и да нямаме представа за тяхното съществуване. Да вземем например човек, който се е разстроил заради неприятна среща по-рано през деня, и след това си остава раздразнителен часове наред, обижда се, без някой да е искал да го обиди, и се зъби на околните без особена причина. Той може и да не осъзнава, че е заядлив, и току-виж се учудил, ако някой му обърне внимание, въпреки че недоволството е на самия ръб на съзнанието му и диктува рязкото му поведение. Но след като тази реакция прекоси границата и излезе пред погледа на вниманието, след като бъде регистрирана в кортекса, той може да преоцени нещата и да реши да се отърси от емоциите, натрупани през деня, и да промени поведението и настроението си. По този начин емоционалната самоосъзнатост се превръща в основен градивен материал на следващия фундаментален елемент на емоционалната интелигентност: способността да се отървеш от лошото настроение. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|