Емоционалната Интелигентност
Когато емоциите действат бързо - и немарливо
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Когато емоциите действат бързо - и немарливоБеше около три през нощта. Изведнъж огромен предмет проби тавана в ъгъла на спалнята ми и изсипа в стаята съдържанието на таванското помещение. Отне ми само секунда да скоча от леглото и да се измъкна от стаята, ужасен, че целият таван ще падне всеки момент. Сетне, когато разбрах, че съм в безопасност, аз надзърнах обратно в стаята, за да видя какво е станало... и осъзнах, че звукът е дошъл не от падащия таван, а от куп кутии, които жена ми беше подредила в ъгъла през деня, докато оправяше гардероба си. От тавана не беше паднало нищо - ние дори нямахме таван. Стаята беше цяла, както и аз. Скокът от леглото в полузаспало състояние - който сигурно щеше да ми спаси живота, ако таванът наистина падаше - илюстрира силата на амигдалата да ни подтиква към действие в извънредни ситуации и ни дава ценни мигове, преди неокортексът да има време да установи какво точно става. Аварийното трасе от окото или ухото през таламуса до амигдалата е жизнено важно: то пести време в ситуации, в които всяка секунда е ценна, а мигновената реакция е задължителна. Само че по това трасе преминава съвсем малка част от сетивната информация - основната част миава по магистралата към неокортекса. Заради това и сигналът, който постъпва в амигдалата, в най-добрия случай е доста груб и може да служи единствео за предупреждение. Както казва Льоду, „не е необходимо да разбереш какво точно става - достатъчно е да знаеш, че може да е опасно" (LeDoux, ЦИТ. no "How Scary Ihings Get That Way", Science, 6 November 1992, p. 887.) Прекият път е невероятно предимство откъм време за мозъка - а това време се измерва в хилядни от секундата. Амигдалата на плъха може да подаде сигнал за реакция на даден дразнител само за дванадесет милисекунди - това са дванадесет хилядни от секундата. Пътят от таламуса до неокортекса отнема почти два пъти повече време. Подобни измервания все още не са правени за човешкия мозък, но приблизителното съотношение едва ли ще бъде кой знае колко различно. От еволюционна гледна точка този кратък път е бил значително предимство, тъй като е позволявал бърза реакция, спестяваща няколко безценни милисекунди пред лицето на опасността. Вероятно тези няколко мига са спасили живота на толкова много наши предци, че системата, на която трябва да благодарим за тях, днес съществува в мозъка на всички бозайници - включително във вашия и в моя. Но докато при хората тя играе сравнително ограничена роля и поема контрола единствено в момент на емоционална криза, голяма част от умствената дейност на птиците, рибите и влечугите се върти единствено около нея, тъй като оцеляването им зависи от това непрекъснато да са нащрек за хищници или плячка. „Тази примитивна, ограничена мозъчна система у бозайниците всъщност е основна за други видове - отбелязва Льоду. - Тя предлага бърз начин за отприщване на емоционални реакции. Само че процесът е доста груб: клетките реагират бързо, но не и точно“. Подобна „неточност“ е напълно подходяща например за катерицата, тъй като ѝ позволява да избегне опасността, като скочи при първия сигнал, че наоколо може да дебне хищник, или да стигне първа до потенциалната храна. Но в човешкия емоционален живот такава неточност може да доведе до катастрофални последици, тъй като ние можем да „скочим“ срещу каквото - или когото - не трябва. (Както например станало със сервитьорката, която изпуснала поднос с шест чинии, когато забелязала жена с буйна, къдрава червена коса - същата като на жената, заради която я изоставил съпругът ѝ. ) Подобни рудиментарни емоционални грешки се дължат на чувства, проявяващи се преди Каквато и да е мисъл. Льоду ги нарича „прекогнитивни емоции“ - реакции, основаващи се на нищожни парченца сетивна информация, които не са напълно анализирани и интегрирани в разпознаваем обект. Това е изключително примитивна сетивна информация, нещо като неясен, размазан силует, при който цялото възприятие се създава въз основа на няколко измамни сенки. Ако амигдалата само подуши нещо, което ѝ напомня за риск, тя избързва със заключенията и отключва реакции преди още да разполага с достатъчно доказателства - и изобщо с каквито и да е доказателства. Затова и никак не е чудно, че трудно възприемаме най-взривоопасните си емоции, особено когато сме още в техните вериги. Амигдалата може да реагира с неудържим бяс или смразяващ ужас преди още мозъчната кора да е разбрала какво става, просто защото тази първична емоция се разразява независимо от всяка мисъл - и при това доста преди нея. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|