Емоционалната Интелигентност


Алармена система с изтекъл срок на годност



страница14/148
Дата05.03.2022
Размер0.53 Mb.
#113821
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   148
Емоционалната Интелигентност - Даниъл Голман
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист

Алармена система с изтекъл срок на годност


Основният недостатък на подобна невронна система е, че спешното съобщение, предавано от амигдалата, в много случаи (макар и не толкова често) е „с изтекъл срок на годност", особено в непрестанно изменящия се социален свят, в който живеем днес. Като хранилище на емоционалната памет амигдалата непрекъснато анализира преживяванията ни, сравнявайки случващото се в момента с онова, което ни се е случвало в миналото. Методът за това сравнение е чисто асоциативен: когато е налице един ключов елемент от текущата ситуация, който съвпада с някакъв минал опит, двете събития се обявяват за сходни. Ето защо този невронен път е изключително немарлив: той подбужда към действие преди още да е получил пълно потвърждение за това какво става. Той трескаво ни кара да реагираме спрямо настоящето по начини, които сме използвали в миналото, с мисли, емоции и реакции, заучени при събития, които съвсем леко напомнят на сегашното, но все пак са достатъчно сходни, за да мобилизират амигдалата.
Бивша медицинска сестра от фронтова болница, травматизирана от непрекъснатия поток от ужасяващи рани, които е лекувала през войната, изведнъж се парализира от смесица от ужас, отвращение и паника - с други думи, повтаря реакциите си от бойното поле, - когато след години случайно в носа я удря миризмата от мръсна пелена, която малкото ѝ дете е скрило в гардероба. Очевидно само няколко дребни елемента от ситуацията са достатъчни, за да напомнят за минала заплаха и да накарат амигдалата да бие тревога. Проблемът е, че заедно с емоционално натоварените спомени, които могат да отключат подобен кризисен отговор, на сцената излизат и също толкова остарели схеми на реакция.
Неточността на емоционалния мозък в такива моменти се усилва допълнително от факта, че много мощни емоционални спомени датират от първите години на живота и са свързани с отношенията между бебето и хората, които се грижат за него. Това важи с особена сила за травматизиращите събития, например побои или липса на внимание. В този ранен период другите мозъчни структури - и особено хипокампът, който играе основна роля за съхраняването на наративните спомени, както и неокортексът, седалище на рационалната мисъл - все още не са се развили напълно. Амигдалата и хипокампът работят рамо до рамо, за да формират спомени, като складират и извличат информацията напълно независимо. Докато хипокампът извлича информация, амигдалата определя дали тази информация има емоционална стойност. Само че амигдалата, която съзрява изключително бързо в мозъка на бебето, в момента на раждането е почти напълно оформена.
Льоду се опира на ролята на амигдалата в детството, за да изкаже твърдението, около което отдавна се гради психоаналитичната мисъл: общуването през първите години на живота
отпечатва в подсъзнанието ни поредица от емоционални уроци, извлечени от адаптацията или конфликтите при контактите между бебето и хората, които се грижат за него. (Най-подробното описание за първите години на детето и емоционалните последствия от развитието на мозъка може да се намери у Allan Schore, Affect Regulation and the Origin of Self, Hillsdale. N 1., Lawrence Erlbaum Associates, 1994). Тези емоционални уроци са толкова могъщи - и все пак толкова трудни за тълкуване от гледна точка на възрастния съзнателен ум, - че според Льоду те се складират в амигдалата като безформени и безсловесни схеми за емоционален живот. Тъй като тези най-ранни спомени са утвърдени още преди бебето да може да изрази с думи преживяванията си, при отключването им по-късно в живота към тях няма ясно артикулирани мисли, описващи реакцията ни. Следователно една от причините емоционалните ни изблици да ни объркват толкова е фактът, че те често датират от период в живота ни, в който всичко е било изключително озадачаващо, а ние още не сме разполагали с думи, за да разберем събитията. Може и да изпитваме хаотични чувства, но нямаме думи за спомените, които са ги породили.


Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   148




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница