Емоционалната Интелигентност
Хармония между чувство и мисъл
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
- Навигация на страницата:
- ВТОРА ЧАСТ: КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЕМОЦИОНАЛНАТA ИНТЕЛИГЕНТНОСТ
Хармония между чувство и мисълВръзките между амигдалата (и свързаните с нея лимбични структури) и неокортекса са полето, в което се вихрят битките - или се подписват договорите за сътрудничество - между ума и сърцето, между мисълта и чувствата. Те обясняват защо емоциите са толкова важни за ефективното мислене - както при взимането на важни решения, така и просто за да сме в състояние да мислим ясно. Да разгледаме например силата на чувствата да потискат изцяло мисленето. Специалистите по невронаука наричат "оперативна памет“ обема на вниманието, който ни позволява да обхванем фактите, необходими за изпълнението на дадена задача или за разрешаването на проблем, независимо дали става въпрос за идеалните качества на жилището, което търсим, или за елементите на математическа задача по време на изпит. За оперативната памет отговаря префронталният кортекс. (Lynn D. Sclcmon et al., “Prefrontal Cortex" American fournaJ of Psychiatry, 152, 1995.). Но наличието на невронни пътеки от лимбичната система към префронталните лобове означава, че всяка силна емоция - притеснение или страх например - могат да породят един вид статично напрежение и така да саботират усилията на префронталния лоб да поддържа оперативната памет. Ето защо, когато сме разтревожени, ние като че ли „не можем да мислим трезво“. Това е и причината трайният емоционален дистрес да уврежда интелектуалните способности на децата и да им пречи да учат. Подобни дефицити са твърде фини, за да се улавят еднозначно с тест за интелигентност, но личат ясно при някои по-специализирани невропсихологически измервания. Тревожността и импулсивността на децата също са красноречив белег за тях. Така например едно изследване сред момчета в началното училище с коефициент на интелигентност над средния, които обаче имат проблеми с усвояването на материала, открива, че при тях функциите на фронталния кортекс са увредени. (Philip Harden and Robert Pihl, “Cоgnitive Function, Cardiovascular Reactivity, and Behavior in Boys at High Risk for Alcoholism'' Journal of Abnormal Psychology 104, 1995.) Тези деца, са импулсивни и тревожни, често се забъркват в проблеми и демонстрират разрушително поведение - с други думи, префронталният контрол върху лимбичните им сигнали е доста нестабилен. Въпреки интелектуалния си потенциал такива деца са с най-висока степен на риск от проблеми като провалено образование, алкохолизъм и склонност към престъпления - и то не зашото интелектът им е недостатъчно развит, а зашото контролът над емоционалния им живот е непълноценен. Емоционалният мозък, който е отделен от коровите зони, изследвани от тестовете за интелигентност, контролира както гнева, така и състраданието. Емоционалните схеми в мозъка са определени от преживявания в детството - а ние позволяваме на тези преживявания в крайна сметка да решават въпроси на живот и смърт. Да разгледаме например ролята на чувствата при най- „рационалния“ процес на взимане на решения. Доктор Антонио Дамазио, невролог в медицинския факултет на университета в Айова, е посветил живота си на работа, която може да ни помогне да разберем изоснови умствения живот на човека. Той внимателно изследва какво точно е увредено у пациенти, при които връзката между префронталния лоб и амигдалата не функционира както трябва (Antonio Damasio, Descartes’ Error: Emotion, Reason and the Human Brain, New York, 1994). Способността им да взимат решения е изключително опорочена - и при все това нито коефициентът на интелигентност, нито познавателните им способности са намалели. Въпреки непокътнатата си интелигентност обаче те взимат опустошителни решения в бизнеса и в личния си живот и дори могат да се колебаят до безкрайност, преди да направят прост избор като например това кога да се срещнат с някого. Д-р Дамазио твърди, че решенията на тези хора са катастрофални именно защото те са изгубили достъпа до емоционалната си памет. Като пресечна точка между мислите и чувствата, връзката между префронталния лоб и амигдалата се оказва жизнено важен прозорец към хранилището на спомените, които сме натрупали за това какво харесваме и какво не. Ако изолираме неокортекса от емоционалната памет в амигдалата, нищо в него няма да отключва емоционални реакции, свързани с миналото - всеки наш спомен ще стане сив и неутрален. Всеки стимул, независимо дали става въпрос за домашен любимец или за неприятна личност, вече няма да предизвиква нито привързаност, нито отвращение; пациенти, при които връзката е нарушена, „забравят“ всички емоционални уроци, тъй като вече нямат достъп до мястото, в което се пазят те - амигдалата. Подобни явления водят д-р Дамазио до едно на пръв поглед абсурдно заключение, а именно, че чувствата са незаменими за рационалните решения: те ни насочват в правилната посока, където логиката може на свой ред да се включи и да свърши работа. Светът понякога ни засипва с непоносим водопад от случаи, в които трябва да избираме (Как да инвестирам спестяванията си? За кого да се оженя?), а емоционалните житейски уроци - независимо дали става въпрос за катастрофална инвестиция или болезнена раздяла - изпращат сигнали, които дават насока за решението, елиминирайки някои опции и подчертавайки други. Според д-р Дамазио по този начин емоционалният ум се оказва също толкова важен за разсъжденията, колкото и рационалният. Следователно емоциите са важни за способността ни да мислим. В неспирния танц на чувства и мисли емоциите ръководят моментните ни решения рамо до рамо с умението ни да разсъждаваме, като по този начин позволяват - или пък пречат - на мисълта да се прояви. Мислещият мозък на свой ред играе изключително важна роля за нашите емоции - с изключение а моментите, в които чувствата излязат извън контрол и поемат изцяло властта. В известен смисъл ние имаме два отделни мозъка - а съответно и два различни вида интелигентност: рационална и емоционална. И от двете зависи как ще се справим в живота. Важен е не само коефициентът на интелигентност - емоционалната ни интелигентност също играе основна роля за това. Така или иначе интелектът не може да се справи сам. Фактът, че лимбичната система и неокортексът, както и амигдалата и префронталните лобове се допълват, означава, че и двете страни са пълноправни партньори в психическия ни живот. Когато тези партньори си взаимодействат както трябва, резултатът е пълноценна емоционална интелигентност - както и отлични умствени способности. Всичко това обръща старите разбирания за противопоставяне между разума и чувството с главата надолу: не е необходимо да изхвърлим емоциите и да ги заместим с разума, както е искал да направи Еразъм, а по-скоро да намерим интелигентен баланс между двете. Старата парадигма издигаше в култ идеала за разум, освободен от оковите на емоцията. Новата парадигма обаче ни насърчава да открием хармонията между главата и сърцето. Ако искаме да успеем в живота първо трябва да разберем какво означава да използваме емоциите си интелигентно. ВТОРА ЧАСТ: КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЕМОЦИОНАЛНАТA ИНТЕЛИГЕНТНОСТ3. Когато умното е тъпоИ до днес не е ясно защо Дейвид Пологруто, гимназиален учител по физика, беше намушкан с кухненски нож от един от най-добрите си студенти. Фактите - поне такива, каквито бяха публикувани - са следните: Джейсън X., ученик в девети клас в Корал Спрингс, Калифорния, пълен отличник, бил твърдо решен да следва медицина. Само че не къде да е - мечтаел единствено за Харвард. Но Пологруто, който му преподавал физика, му писал петица на едно контролно. Убеден, че такава оценка ще изложи мечтата му на риск, Джейсън взел касапски нож в училище, скарал се с Пологруто в лабораторията и пробол учителя си под ключицата, преди да се окаже проснат на земята след кратка схватка. Съдът намира Джейсън за невинен, за временно невменяем по време на инцидента - екип от четирима психолози и психиатри заявява под клетва, че момчето е било практически лудо по време на сбиването. Джейсън твърди, че се е канел да се самоубие заради оценката си и че е отишъл при Пологруто, за да му каже, че не може да преживее такъв нисък резултат. Пологруто обаче разказва друго: убеден е, че ученикът е искал да го убие, тъй като е бил бесен от представянето си на теста. След като се прехвърля в частно училище, Джейсън завършва две години по-късно като първенец на класа си. Отлични оценки по стандартните предмети биха му дали перфектна диплома, но Джейсън е записвал и множество допълнителни курсове, така че резултатите му са далеч по-високи от пълното отличие. Но въпреки златния медал при завършването старият му учител по физика, Дейвид Пологруто, продължава да се оплаква, че Джейсън така и не се е извинил за нападението, нито пък е поел Каквато и да е отговорност за него (Историята c Джейсън e публикувана в "Warning by a Valedictoria Who Faced Prison", New York Times, June 23, 1992.). Въпросът е как човек с такава ясно заявена интелигентност може да направи нещо толкова ирационално - и направо откровено тъпо? Ето какъв е отговорът: академичната интелигентност няма нищо общо с емоционалния живот. И най-умните сред нас могат да заседнат в плитчините на бурните страсти и непокорните импулси; хора с висок коефициент на интелигентност могат да се окажат изключително некадърни навигатори в морето на собствения си живот. Една от публичните тайни в психологията е относителната неспособност на оценките, тестовете за интелигентност или матурите - въпреки популярната мистика, която ги обгражда - да предскажат еднозначно кой ще успее в живота. Разбира се, има известна връзка между коефициента на интелигентност и жизнените условия за големи групи от населението - много хора с нисък коефициент на интелигентност в крайна сметка вършат слугинска работа, а тези с по-висок обикновено са по-високо платени, - но случаят далеч невинаги е такъв. Има немалко изключения от правилото, че коефициентът на интелигентност определя успеха - те всъщност са толкова много, че изобщо не можем да говорим за правило. В най-добрия случай коефициентът на интелигентност представлява двадесетина процента от факторите, които определят успеха в живота, и следователно осемдесет процента се определят от съвсем различни сили. Както отбелязва един наблюдател, „огромното мнозинство хора намират мястото си в живота благодарение на фактори, които нямат нищо общо с коефициента на интелигентност и варират от класова принадлежност до чист късмет (Howard Gardner, “Cracking Open the I.Q. Box’, The American Prospect, Wiinter 1995.) Дори Ричард Хърнстийн и Чарлс Мъри, чиято книга „The Bell Curve" приписва първостепенна важност на коефициента на интелигентност, признават това: „Може би първокурсникът с отлична оценка по математика на кандидат-студентския изпит няма да стане точно математик. Ако иска да управлява собствен бизнес, да стане сенатор или милионер, той не бива да се отказва от мечтите си. Връзката между изпитните резултати и такива постижения е нищожна и се дължи по-скоро на всички други умения, които ще успее да приложи в живота си (Richard Herrnstein and Charles Murray, The Bell Curve: Intelligence and Class Structure in American Life, New York, Free Press. 1994, p 66). Основната ни тема тук са именно тези "други умения", които наричаме емоционална интелигентност: сред тях е възможността да мотивираш себе си, да проявяваш постоянство в трудни моменти, да контролираш импулсите си и да отлагаш възнаграждението за усилията си, да регулираш настроенията си и да не позволяваш тревогата да пречи на мисленето, да проявяваш съпричастност и да живееш с надежда. За разлика от коефициента на интелигентност, зад който има почти сто години изследвания сред безброй хора, емоционалната интелигентност е сравнително ново понятие. Никой не може да каже още до каква степен именно тя определя разликите между житейската реализация на отделните индивиди. Данните обаче недвусмислено сочат, че тя може да е също толкова силна, колкото и коефициентът на интелигентност - а понякога и повече. И докато мнозинството учени твърдят, че този коефициент не може да се променя кой знае колко от опита или образованието, в петата част на тази книга ще покажем, че някои основни емоционални умения могат да бъдат преподавани или усъвършенствани у децата - стига да положим съответните усилия. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|