Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Емоционалният диспечерДжесика, шестгодишната дъщеря на мой приятел, за пръв път щяла да спи у своя приятелка и не било съвсем ясно кой е по-изнервен - самата Джесика или майка ѝ. Въпреки че майката криела от малката тревогата си, някъде към полунощ вече била на нокти. Докато се приготвяла да си ляга, телефонът звъннал. Тя хвърлила четката за зъби и се втурнала да вдигне. Сърцето ѝ било вече в петите. Вече си представяла куп ужасни неща, които са се случили на дъщеричката ѝ. Грабнала слушалката и изпищяла: „Джесика!“ А от другата страна женски глас казал: „О, извинете, май съм сбъркала номера...“ При тези думи майката се овладяла, и с любезен, премерен тон попитала: „Кой номер търсите?“ Докато амигдалата отговаря за тревожните и импулсивни реакции, друга част от емоционалния мозък позволява по-адекватни корективни действия. Регулаторът на първосигналната амигдала вероятно се намира в другия край на една сложна верига в неокортекса - в префронталните лобове, точно зад челото. Префронталният кортекс като че ли действа в моменти, в който човек е уплашен или ядосан, като смекчава или контролира чувствата, за да се справи по-ефективно със ситуацията, или се намесва тогава, когато е необходима преоценка на събитията и коренно различна реакция, като в примера с притеснената майка и телефона. Тази мозъчна зона дава по-аналитичен и адекватен отговор на емоционалния импулс, коригирайки действията на амигдалата и другите лимбични структури. Обикновено префронталните зони управляват емоционалните ни реакции от самото начало. Да не забравяме, че най-голя- мата част от информационния поток тръгва от таламуса не към амигдалата, а към неокортекса и към множеството му центрове, които анализират възприятието и определят какво точно усещаме; тази информация и нашата реакция спрямо нея се координират от префронталния лоб, с чиято помощ планираме и организираме действията си с оглед на определена цел, включително и емоционална. В неокортекса сложна система от невронни пътища анализира тази информация, разбира я и определя как да реагираме с помощта на префронталния лоб. Ако в рамките на този процес се окаже необходима някаква емоционална реакция, префронталният лоб издава нареждането за нея, работейки рамо до рамо с амигдалата и другите невронни мрежи в емоционалния ни мозък. Тази схема, която позволява фина настройка на емоционалния отклик, действа в почти всички случаи - освен, разбира се, при извънредни ситуации. Когато дадена емоция се задейства, префронталният лоб прави нещо като грубо изчисление на съотношението цена-полза за безброй възможни реакции и определя коя от тях е най-подходяща. (Повечето спекулации за фината настройка на емоционалната реакция на неокортекса дължа на Ned Kalin, op. cit.). За животните - дали да бягат или да нападат. А за хората... пак дали да бягат или да нападат, но и дали да молят, да убеждават, да търсят симпатия, дали да протакат, да събуждат чувство за вина, да мрънкат, да се перчат, да демонстрират презрение - пълната гама от емоционални хитрини. Реакцията на неокортекса е по-бавна от механизма на насилствена мобилизация, защото сигналът изминава по-дълъг път. Тя обаче е и по-смислена и адекватна, тъй като се проявява след сериозно обмисляне. Когато изгубим близък и изпитваме тъга, или пък триумфираме на върха на щастието, когато предъвкваме за хиляден път нечии думи или действия и неудържимо им се ядосваме, за това отговаря неокортексът. Също както и при амигдалата, ако префронталните лобове спрат да функционират, голяма част от емоционалния живот ще изчезне; тъй като няма да разбираме, че дадено събитие заслужава емоционален отклик, няма и да реагираме с чувство. Тази роля на префронталните лобове за емоционалния ни живот влиза в полезрението на невролозите през четиридесетте години с едно отчаяно - и за съжаление погрешно - хирургическо „лечение“ на психическите заболявания: префронталната лоботомия, която (често изключително грубо и нехайно) отстранява префронталните лобове на пациента или прекъсва връзката между префронталния кортекс и останалата част от мозъка. Преди откриването на ефикасно медикаментозно лечение за психическите заболявания мнозина приветстват лоботомията като отговор на сериозни емоционални проблеми - прекъснете връзките между префронталните лобове и мозъка, и хоп! - състоянието на пациентите изведнъж „се подобрява". За съжаление цената е тежка: заедно с проблемите си отива и почти целият емоционален живот на пациента. Основните пътища за неговото осъществяване са разрушени завинаги. Емоционалното „отвличане“ като че ли се състои от два елемента: активиране на амигдалата и потискане на процеса в неокортекса, който обикновено държи емоционалната реакция под контрол, или насилствена мобилизация на коровите зони за нуждите на емоционалния взрив. (Един по-внимателен поглед върху невроанатомията разкрива как точно префронталните лобове действат като емоционални мениджъри. Немалко доказателства сочат една определена част от префронталния кортекс като място, където се събират повечето или дори всички корови неврони, свързани с емоционалната реакция При хората най-силните връзки между неокортекса и амигдалата стигат до левия префронтален лоб и до темпоралния лоб встрани от фронталния (темпоралният лоб играе основна роля при разпознаването на предметите). И двете връзки имат общо начало и предполагат наличието на цяла невронна магистрала. Едноневронната връзка между амигдалата и префронталния кортекс преминава през зона, наречена орбитофронтален кортекс. Като че ли именно там се извършва основната оценка на емоционалните реакции по време ма тяхното осъществяване, както и корекцията им. Орбитофронталният кортекс получава сигнали от амигдалата и има своя собствена сложна мрежа от неврони из лимбичната система. Благодарение на тази мрежа той играе важна роля в регулирането на емоционалните реакции - включително и в инхибирането на сигналите от лимбичната система, които достигат до други зони в мозъка, като по този начин намалява чувството за тревога. Връзките на орбитофронталния кортекс с лимбичния мозък са толкова силни, че някои невроанатоми ги наричат един вид „лимбична кора“ - мислещата част от емоционалния мозък. Вж. Ned Kalin, Departments of Psychology and Psychiatry, University of Wisconsin, “Aspects of Emotion Conserved Across Species”, непубликуван доклад, приготвен за MacArthur Affective Neuroscience Meeting, ноември 1992 r.; Allan Schore, Affect Regulation and the Origin of Self, Hillsdale, N.)., Lawrence Erlbaum Associates, 1994. Между амигдалата и префронталния кортекс има не само структурна, но и биохимична връзка: както вентромедиалната част от префронталния кортекс, така и амигдалата изобилстват с химични рецептори за невротрансмитера серотонин. Този химикал, освен всичко друго, вероятно насърчава и сътрудничеството: маймуни с изключителна гъстота на рецепторите за серотонин в мрежата между префронталния кортекс и амигдалата са „в социална хармония“, докато тези с ниска концентрация са враждебни и склонни към конфликти. Вж. Antonio Damasio, Descartes’ Error, New York, Grosset/Putnam, 1994.) В такива моменти емоционалният ум завладява без остатък рационалния. Един от начините, по които префронталният кортекс съумява да управлява емоцията, да претегля реакциите, преди да им даде зелена светлина, е да заглуши сигналите за тревога, подадени от амигдалата и другите лимбични центрове - нещо като родител, който нарежда на импулсивното си дете да не граби всичко, което види, а да помоли (или да почака) да получи онова, което иска. (Проучванията върху животни доказват, че когато определени зони в префронталните лобове са увредени до степен вече да не модулират емоционалните сигнали от лимбичната система, животните започват да се държат хаотично и импулсивно, да изпадат в бяс или в пристъпи на страх без никаква причина. Блестящият руски невропсихолог А. Р. Аурия предполага още през тридесетте години, че префронталният кортекс играе ключова роля за самоконтрола и ограничаването на емоционалните изблици; пациентите с увреждания в тази зона били импулсивни и склонни към пристъпи на гняв или страх. Едно изследване с помощта на ЯМР сред повече от двадесет мъже и жени, осъдени за импулсивни престъпления „от страст“, открива, че при тях в тези зони от префронталния кортекс активността е много по- ниска от обичайната.) Жизнено важният „бутон“ за изключване на тревогата като че ли се намира в левия префронтален лоб. Невропсихолозите, които изучават настроенията на пациенти с наранявания във фронталния лоб, са открили, че една от функциите на този дял от мозъка е да действа като един вид термостат, регулиращ неприятните емоции. Десният префронтален лоб е вместилище за отрицателни емоции като страх и агресия, докато левият лоб контролира такива чувства, вероятно като инхибира сигналите от десния лоб.(Виктор Дененбърг, психолог в университета в Кънетикът, е автор на някои от основните изследвания върху лезиите в лобовете на плъховете.). Така например много пациенти с инсулт в левия лоб се оказват изключително предразположени към неудържима тревога и страх; други, с лезии от дясната страна, са „неоправдано весели“ - по време на неврологичните прегледи се шегуват непрекъснато и изглеждат толкова ведри, че изобщо не ги интересува как върви възстановяването им. (G. Gianotti, “Emotional behavior and hemispheric side of lesion”, Cortex, 8,1972.). Тук се нарежда и примерът с щастливия съпруг; мъж, чийто десен лоб бил частично отстранен при операция на вроден мозъчен недъг. Съпругата му казала на лекарите, че след операцията той се е променил напълно, станал е значително по-спокоен и - за нейно щастие - много по-любящ. (Случаят c пациента, поразен от инсулт, който станал по-жизнерадостен, е описан от Мери К. Морис от Факултета по неврология на Университета на Флорида пред срещата на Международното невропсихологическо общество в Сан Антонио, 13-16 февруари 1991 г.) Накратко казано, левият префронтален лоб като че ли е част от невронна система, която може да изключва (или поне да смекчава) отрицателните емоции, с изключение на най-бурните. Ако амигдалата е един вид авариен „спусък", то левият префронтален лоб отговаря отчасти за способността на мозъка да овладява тревожните чувства: амигдалата предполага, но префронталният лоб разполага. Тези връзки между префронталната зона и лимбичната система играят основна роля за душевния ни живот, и то далеч не само за фината настройка на емоциите; тъкмо те ни водят при взимането на най-важните житейски решения. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|