Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
| В тази книга ще ви поведа по пътя на научните открития за емоциите, за да разберем по-добре най-озадачаващите моменти в собствения си живот и в света наоколо. Целта на пътуването ни е да осъзнаем какво означава да внесем интелигентност в емоциите и как точно да го направим. Такова разбиране само по себе си може да помогне само донякъде; прилагането на познание в областта на чувствата оказва въздействие, подобно на това на наблюдателя на квантово ниво във физиката - то може да промени наблюдаваното явление.
Пътуването ни започва в първа част с новите открития за емоционалната архитектура на мозъка, които ни предлагат обяснение за най-озадачаващите моменти в живота ни, когато чувствата ни потъпкват всяка рационалност. Разбирането на взаимодействието на мозъчните структури, които управляват моментите на бяс и страх - или на страст и радост - ни разкрива много за начина, по който усвояваме емоционалните си навици, способни да подкопаят и най-добрите ни намерения, както и какво можем да направим, за да овладеем най-разрушителните за нас самите и за околните емоционални импулси. Най-важното е, че неврологичните данни ни дават възможност да оформим емоционалните навици на децата си. Следващата голяма стъпка по пътя е във втората част на тази книга. Там ще видим каква роля играят неврологичните дадености за основната ни жизнена способност, наречена емоционална интелигентност: как можем например да обуздаем даден емоционален импулс, как да разчитаме най-интимните чувства на другия, как да управляваме правилно връзките си - с други думи, както казва Аристотел, да знаем „за какво и колко, кога, заради кого и как“ да се гневим. (Читателите, които не се интересуват от неврологични подробности, могат да преминат направо към тази част от книгата.) Разширеният модел на истинското значение на интелигентността поставя емоциите в центъра на жизнените ни способности. В трета част изследваме някои от основните разлики при прилагането на тези способности: как подобни умения могат да съхранят най-ценните ни връзки, а отсъствието им може допълнително да ги подкопае; как пазарните сили, които прекрояват трудовия ни живот, поставят безпрецедентен акцент върху емоционалната интелигентност за успеха в работата; и най сетне, как отровните емоции излагат физическото ни здраве на риск, не по-малък от този при страстното пушене, и как емоционалният баланс може да ни помогне да съхраним здравето и благоденствието си. Генетичното ни наследство дава на всеки от нас поредица от емоционални модели, които определят нашия темперамент. Само че мозъчните връзки, които действат при тези модели, са изключително податливи на промяна; темпераментът не е съдба. Както ще покажем в четвърта част, емоционалните уроци, които усвояваме като деца у дома и на училище, оформят емоционалните ни мозъчни вериги, правят ни по умели - или неумели - в основните проявления на емоционалната интелигентност. Това означава, че детството и юношеството са периоди с изключителна важност за установяването на основни емоционални навици, които ще управляват живота ни след това. В пета част изследваме опасностите, на които се излагат онези, които по пътя към съзряването си не успяват да овладеят емоционалната вселена - как недостатъчната емоционална интелигентност води до повишаване на риска в множество области, от депресия, през живот в насилие, та до хранителни нарушения и наркомании. Пак там ще стане въпрос и за това как няколко училища са дръзнали да преподават на децата емоционалните и социалните умения, от които те ще имат нужда, за да не излезе животът им извън релси. Може би най-тревожната информация в тази книга идва от едно обхватно изследване сред родители и учители. То разкрива опасна световна тенденция - днешните деца са с повече емоционални нарушения от вчерашните. Те са по-самотни и потиснати, по-гневни и непокорни, по-нервни и тревожни, по-импулсивни и агресивни. Ако изобщо има някакво лекарство за тази болест, според мен то се крие в начина, по който подготвяме младите хора за живота. В момента оставяме емоционалното възпитание на децата си на случайността - а резултатите от това са още по-ка- тастрофални. Едно възможно решение е ново виждане за това какво могат да направят училищата, за да възпитават цялостната личност на ученика, да съберат в класната стая ума и сърцето. Нашето пътуване свършва с посещения в тези иновативни класове, които целят да дадат на децата стабилна основа за развитие на емоционална интелигентност. Несъмнено ще дойде денят, в който образованието задължително ще включва основни човешки умения като самоосъзнатост, самоконтрол и емпатия, както и изкуството да слушаме, да разрешаваме конфликти и да си сътрудничим с другите. В „Никомаховата етика“ - труд, посветен на доблестта, характера и правилния живот - Аристотел изследва предизвикателството да управляваме емоционалния си живот с помощта на интелекта. Нашите страсти, когато се прилагат правилно, имат своя собствена мъдрост; те ръководят нашето мислене, нашите ценности, та дори и оцеляването ни. Но те лесно могат да кривнат от пътя и го правят доста често. Както и самият Аристотел осъзнава, проблемът не е в емоционалността, а в правилното насочване на емоцията и нейния израз. Въпросът е: как да внесем повече интелект в нашите емоции - а оттам и повече учтивост по улиците и повече загриженост в обществения живот? Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|