Емоционалната Интелигентност
Когато страстите владеят разума
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Когато страстите владеят разумаТрагична история - и то заради грешка. Четиринадесетгодишната Матилда Крабтрий иска да се пошегува с баща си: да изскочи от гардероба и да викне „Буууу!“, когато родителите ѝ се прибират в къщи в един след полунощ след среща с приятели. Само че Боби Крабтрий и съпругата му мислят, че Матилда е останала у приятели тази нощ. Когато влизат в къщата, Боби чува шум, взима едрокалибрения си пистолет и отива в стаята на Матилда, за да провери какво става. Когато дъщеря му изскача от гардероба, Крабтрий я прострелва във врата. Матилда Крабтрий умира дванадесет часа пo-къcнo. („Ню Йорк Таймс“, 11 ноември 1994) Един от еволюционно наследените емоционални елементи е страхът, който ни мобилизира да защитим семейството си от опасност; този импулс подтиква Боби Крабтрий да извади пистолета си и да започне да търси из къщата натрапника, който като че ли дебне там. Страхът го кара да открие огън преди още напълно да е осъзнал по какво стреля, дори преди още да е разпознал гласа на дъщеря си. Според еволюционните биолози подобни автоматични реакции са заложени в нервната ни система, тъй като в продължение на един дълъг и тежък период от човешката праистория тъкмо те са определяли дали ще оцелеем или не. Нещо повече - те са били важни и за основната задача на еволюцията, а именно да създадем поколение, което да има същите генетични предразположения - ирония по-скоро тъжна, ако вземем пред вид трагедията на семейство Крабтрий. Но ако и емоциите ни да са били чудесни водачи по дългия път на еволюцията, новите реалности на цивилизацията са нахлули толкова бързо, че бавната стъпка на биологичното развитие не е успяла да се нагоди към тях. Няма спор, че първите закони и етични кодекси - тези на Хамурапи, десетте божи заповеди на евреите или едиктите на император Ашока - могат да се разглеждат като опити за обуздаване, подчиняване и опитомяване на емоционалния живот. Както показва Фройд в „Цивилизацията и разочарованието от нея“, обществото е било принудено да наложи отвън правила, целящи да подчинят вълните на емоционалните крайности, които твърде често се надигат вътре в него. Въпреки тези социални ограничения, страстите продължават да владеят над разума. Тази даденост на човешката природа се дължи на основната архитектура на нашия умствен живот. Ако погледнем основните неврологични модели на емоцията от биологична гледна точка, ние сме родени с механизъм, който е свършил добра работа за последните 50 000 човешки поколения, но не и за последните 500 - а още по-малко за последните пет. Бавните, неумолими еволюционни сили, които са оформили нашите емоции, са си свършили работата за около милион години; последните десет хиляди години, макар и да са станали свидетели на бързото въздигане на човешката цивилизация и на демографския взрив на човечеството, нараснало от пет милиона до пет милиарда души, са оставили съвсем лек отпечатък върху биологичните ни модели за емоционален живот. За добро или лошо нашата оценка за всяка лична среща и откликът ни спрямо нея се оформят не само от рационалните ни преценки или личния ни опит, но и от далечното ни минало. Това залага у нас някои доста трагични склонности, както доказват тъжните събития у семейство Крабтрий. Накратко казано, ние твърде често се изправяме пред постмодерни дилеми с емоционални оръжия, създадени за предизвикателствата на плейстоцена. Тъкмо този проблем лежи в основата на настоящата книга. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|