Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Двете страни на нашия умЕдна приятелка ми разказваше преди време за развода си - раздяла, която бе преживяла изключително болезнено. Съпругът ѝ се влюбил в по-млада жена в работата си и изведнъж ѝ заявил, че я напуска, за да се пренесе при другата. Последвали месеци на ожесточена борба за дома, парите и попечителството над децата. Сега, няколко месеца по-късно, тя вече можеше да каже, че независимостта ѝ е изключително ценен дар, че е щастлива да бъде самостоятелна. „Вече не мисля за него - изобщо не ме интересува“, каза ми тя. Но докато говореше, очите ѝ за миг се напълниха със сълзи. Този миг лесно може да мине незабелязан. Но емпатичното разбиране, че насълзените ѝ очи означават тъга, въпреки че тя твърди точно обратното, е също толкова сигурно, колкото и аналитичното разбиране на думите, напечатани върху хартия. Едното е действие на емоционалния ум, другото - на рационалния. Нашият ум съвсем буквално е раздвоен - и едната му част мисли, а другата чувства. Тези два различни по своята същност познавателни метода се преплитат, за да изградят душевния ни живот. Единият, рационалният ум, е начинът на мислене, който обикновено осъзнаваме: той е силен, когато става въпрос за внимание, размисъл, преценка и разсъждение. Но редом с него съществува и друга познавателна система, импулсивна и могъща, понякога дори нелогична - емоционалният ум. (За по-подробно описание на свойствата на емоционалния ум вж. Приложение Б.) Дихотомията между емоционално и рационално се доближава до популярното деление на „сърце“ и „глава“. Да знаеш нещо „в сърцето си“ ти дава по-различна убеденост, някаква по-дълбока сигурност от това просто да мислиш така с рационалния си ум. Съществува непрекъсната градация на съотношението между рационален и емоционален контрол над ума; колкото по- интензивно е чувството, толкова по-силен става емоционалният ум - и толкова по-слаб е рационалният. Тази схема изглежда се дължи на хилядолетното еволюционно предимство емоциите и интуициите да отключват незабавна реакция в ситуации, в които животът ни е изложен на опасност и в които дори миг размисъл може да ни струва главата. Тези две страни на ума - емоционалната и рационалната - работят в пълна хармония през по-голямата част от времето, съчетавайки различните си познавателни методи, за да ни водят по пътя ни през света. Обикновено помежду им има баланс - емоциите подават информация на операциите на рационалния ум, а той на свой ред нюансира и понякога напълно възпира емоционалния напор. И все пак двете страни на нашия ум са независими само отчасти и както ще видим, всяка една от тях съответства на отделна (но свързана с другата) електрическа верига в мозъка. В повечето моменти тези две страни са в деликатна хармония; чувствата са от изключителна важност за мисълта, а мисълта - за чувствата. Но когато емоциите се разбушуват, балансът изчезва: емоционалният ум се надига и потъпква рационалния. Хуманистът от XVI в. Еразъм Ротердамски описва с лека закачка това вечно противопоставяне между разума и емоциите: Нима Юпитер не ни е дарил с много повече чувственост, отколкото разум? Съотношението е почти колкото половин унция към ас (т.е. двадесет и четири към едно, б.пр.). (...) Сетне е противопоставил на беззащитния разум двама други тирани с изключителна сила: гневът (...) и сладострастието. (...) Всекидневният живот на хората е достатъчно ясна илюстрация на това какво може да направи разумът срещу тях. Той прави единственото, на което е способен: защитава се до премаляване и рецитира формулите на добродетелта, а ония го пращат по дяволите, нападат го и много по-жестоко, докато накрай той не отстъпи и не се предаде“. (§16. Българско издание с различен превод: Еразъм Ротердамски, Възхвала на глупостта, Рата, С. 2006. - Б.пр.) Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|