271 след като проблемът, към който са насочени, вече е стигнал епидемични размери и отдавна е станал неотменна част от живота на младите. Те са
един вид кризисна реакция, еквивалентът на това да изпратиш линейка, за да спасиш нечий живот, вместо да го ваксинираш преди това, за да не се стига изобщо до заболяване. Стига толкова войни - онова, от което всъщност имаме нужда, е да следваме
логиката на превенцията, да дадем на децата си умения, които да увеличат шанса им да избегнат всички тези проклятия, способни да съсипят живота им.
(Дължа фразата на Тим Шрайвър от Асоциацията за развитие на социалното и емоционалното обучение в Центъра за детски изследвания в "Йейл".) Тук искам да обърна особено внимание на емоционалните и социалните дефицити, без да отричам ролята на
другите рискови фактори, например животът в разпокъсано, насилническо или хаотично семейство, или пък в беден, съсипан от престъпност и наркотици квартал. Бедността е сериозен удар за детето: победните деца още на пет години вече са по-страхливи, тревожни и тъжни в сравнение с по-заможните си връстници, и имат повече поведенчески проблеми като изблици на
гняв или трошене - тенденция, която продължава да ги преследва и в юношеството. Натискът на бедността разяжда и семейния живот: в бедните семейства има по-малко родителска топлота, майките са по-депресирани (освен това често са и самотни и безработни), и доста по-често се разчита на жестоки наказания като крясъци, бой и заплахи.
(Greg Duncan, "Economic Deprivation and Early Childhood Development" and Patricia Garrett, “Poverty Experiences of Young Children and the Quality of Their Home Environments" in Child Development, April 1994.) Емоционалните умения обаче играят роля, която отива далеч отвъд икономическата и
семейната среда, в която израства едно дете - тя може да се окаже решаваща за това доколко младият човек ще се повлияе от тези трудности и дали ще намери опора, благодарение на която да ги надживее.
Лонгитудни проучвания върху стотици деца, отглеждани в бедност, в семейства, в които насилието е норма, или от родител с тежко
психическо заболяване показват, че онези от тях, които устояват дори и пред най- големите трудности имат едни и същи емоционални умения.
(Norman Сподели с приятели: