Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 2.25 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ
| Emotional Conflict and Deficit") Нещо подобно се случва и с тези момичета. Глория Леон, психолог от университета на Минесота, която е провела изследването върху хранителните разстройства, отбелязва, че момичетата „не осъзнават напълно чувствата и сигналите на тялото си, и това е основният фактор, сочещ, че ще развият някакво хранително разстройство през следващите две години. Повечето деца се научават да правят разлика между чувствата си, да разбират дали са отегчени, ядосани, потиснати или гладни - това е основен елемент на емоционалното обучение. Тези момичета обаче не отличават дори най-основните си чувства. Може например да имат проблеми с приятеля си и да не са сигурни дали са ядосани, разтревожени или потиснати - те просто са насред емоционална буря, с която не знаят как да се справят. Затова и са се научили да се утешават с храна, а това може да се превърне в дълбоко вкоренен емоционален навик“. Когато обаче този навик се сблъска с натиска, оказван върху момичето да остане възможно най-слабо, пътят пред хранителните разстройства е открит. „В началото тя може да започне да си хапва здраво - отбелязва Леон. - Но за да остане слаба, ще трябва да прибегне до повръщане или до слабителни, или пък до прекалено голямо физическо натоварване, за да изгори поетите калории. Другият вариант е изобщо да не яде, като един вид проява на контрол върху тези непреодолими чувства“. Комбинацията от недостатъчна вътрешна осъзнатост и несигурни социални умения означава, че тези момичета, ядосани от приятели или родители, не могат да действат адекватно и да намалят напрежението във връзката и семейството си или пък собственото си разочарование. Вместо това техният гняв води до хранително разстройство, било то булимия или анорексия, или пък до прекаляване с храната. Според Леон най-доброто лечение за такива момичета трябва да включва и обучение по емоционалните умения, които им липсват. „Лекарите вече са убедени - каза ми тя, - че ако се обърне внимание на конкретните недостатъци, терапията работи по-добре. Тези момичета трябва да се научат да определят чувствата си и да намерят начин да се утешават, без да разчитат, че зловредните им хранителни навици ще свършат някаква работа“. Самотни сърца: пътят навън от училище Ето една често срещана драма в началното училище: четвъртокласникът Бен има съвсем малко приятели и тъкмо е чул от един от тях, Джейсън, че няма да играят заедно през голямото междучасие - Джейсън иска да играе с друго момче, Чад. Бен е съсипан и избухва в сълзи. След като се поуспокоява малко, той отива до масата, на която обядват Джейсън и Чад. - Мразя те и в червата! - крясва на Джейсън той. - Ама защо? - пита Джейсън. 264 - Защото ме излъга - с обвинителен тон казва Бен. - Каза, че цяла седмица ще си играеш с мен, а ме излъга. След това Бен се запътва към една празна маса, хлипайки тихо. Джейсън и Чад отиват при него и се опитват да го заговорят, но Бен запушва ушите си с пръсти и нарочно не им обръща внимание, а накрая дори избягва от столовата и се скрива зад кофите за боклук. Група момичета, станали свидетели на цялата сцена, се опитват да изиграят ролята на посредници, намират Бен и му казват, че Джейсън ще играе и с него. Бен обаче не иска да ги слуша и им казва да го оставят на мира. Той ближе раните си със сълзи в очите, предизвикателно решавайки да остане сам. (Steven Asher e Sonda Gabriel, “The Social World of Peer-Rejected Children”, доклад пред годишната среща на American Educational Research Association, San Francisco, март 1989 г.) Това несъмнено е тежък момент; чувството, че си отхвърлен и нямаш приятели е познато на всички ни от един или друг момент в детството. Най- важното в реакцията на Бен обаче е неспособността му да отвърне на опитите на Джейсън да възстанови приятелството помежду им - поведение, което само продължава страданието му в момент, който може да му сложи край. Подобно отношение е типично за непопулярните деца; както видяхме в осма глава, отхвърлените малчугани обикновено трудно разчитат емоционални и социални сигнали; дори когато успеят да го направят, те разполагат с по-беден набор от ответни реакции. При отхвърлените деца има особено голям риск да отпаднат от училище. Самотните деца, които напускат образователната система, са два до осем пъти повече от онези, които имат приятели. Едно проучване открива, че около една четвърт от непопулярните деца в началното училище не завършват средно образование, докато средното съотношение е едва около 8%. И нищо чудно - представете си какво е да прекарвате тридесет часа седмично на място, на което никой не ви харесва. Два вида емоционални наклонности допринасят за маргинализацията на децата. Както видяхме, едната е податливостта на гневни изблици и склонността да се вижда враждебност на места, в които няма и следа от нея. Втората е чувството за тревожност и несигурност. Но независимо от тези черти на характера на изолация обикновено се подлагат децата, които „не са в час“ и чието странно поведение често кара околните да се чувстват некомфортно. Един от аспектите на тяхната неадекватност са сигналите, които такива деца излъчват. Когато при един експеримент деца от началното училище трябва да свържат емоция като отвращение или гняв с определено изражение на лицето, те правят много повече грешки от популярните си съученици. Когато пък трябва да обяснят как могат да се сприятелят с някого или да избегнат сбиване, непопулярните деца - онези, които другите избягват - дават напълно неадекватни отговори (така например на въпроса какво трябва да се направи, ако друго дете иска същата играчка, отговорът гласи „да му шибна един“) или правят мъгляви предложения да се потърси 265 помощта на възрастен. А когато трябва да изиграят тъка, гняв или лукавство, непопулярните тийнейджъри се представят най-неубедително. Едва ли е изненада в такъв случаи, че според такива деца не е възможно сприятеляването да стане по-лесно - социалната им некомпетентност става самоосъществяващо се пророчество. Вместо да се научат на нови подходи за сприятелявано, те продължават да правят същото, което се е оказало неуспешно и преди, и в крайна сметка стигат до още по-неадекватни реакции. (Kenneth Dodge and Esther Feldman, “Social Cognition and Изтегляне 2.25 Mb. Сподели с приятели:
|