Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 2.25 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ
| Sociometric Status”, Steven Asher and John Coie, eds.. Peer Rejection in Childhood, New York, Cambridge University Press, 1990.) В хаотичната въртележка на популярността тези деца не съумяват да изпълнят дори основните емоционални критерии: те не са забавна компания и нямат представа как да накарат другото дете да се почувства добре. Наблюденията върху непопулярни деца в хода на играта например показват, че при тях има много по-голям шанс’да се опитат да мамят, да се сърдят, да си тръгват, щом загубят, или да се фукат, когато печелят. Разбира се, повечето деца също искат да спечелят играта, но независимо дали печелят или губят, те са в състояние да сдържат емоционалната си реакция, така че тя да не попречи на връзките им с останалите. Макар и децата, които са трайно нечувствителни към социалната атмосфера и не са в състояние да разчитат и демонстрират емоции, в крайна сметка да свършват в изолация, това не важи за онези, които преживяват временен период на дистанцираност. За трайно отхвърлените обаче това си остава болезнен белег, който носят със себе си до последната си година в училище. Последствията от социалната маргинализация личат и в живота им като възрастни. Най-малкото именно близките приятелства и буйните игри помагат на децата да изгладят социалните и емоционалните си умения, които да прилагат след това във връзките си. Малчуганите, които нямат достъп до подобно обучение, неизбежно се оказват ощетени. Напълно разбираемо онези, които са се оказали изолирани, признават, че изпитват какви ли не тревоги, както и чувство за потиснатост и самота. Всъщност популярността на едно дете в трети клас вече е неоспорим белег за това дали то ще развие психическо заболяване при пълнолетието си, белег, който се оказва по-точен от оценките на учители и лекари, от успеха в училище и коефициента на интелигентност, та дори и от резултатите на специализираните психологически тестове. (Emory Cowen et al., “Longterm Follow-up of Early Detected vulnerable Children”, Journal of Clinical and Consulting Psychology 41, 1973.) А - както видяхме - на по-късен етап в живота хората, които имат малко приятели и изпитват хронична самота, са по-застрашени от редица заболявания и от ранна смърт. Както подчертава психоаналитикът Хари Стак Съливан, ние се научаваме как да затвърждаваме интимните си връзки, като преодоляваме различията и споделяме най-дълбоките си чувства при първите си срещи с връстниците си от същия пол. Но за отритнатите деца има два пъти по-малка вероятност да имат най-добър приятел в жизнено важните години в началното училище 266 и така те пропускат една от основните възможности за емоционално израстване. (Jeffrey Parker and Steven Asher, "Friendship Adjustment. Group Acceptance and Social Dissatisfaction in Childhood", доклад пред годишната среща на American Educational Research Association, Boston 1990.) Един- единствен приятел може да се окаже решаващ, дори и всички останали да са ни обърнали гръб - та дори и връзката ни с него да не е кой знае колко здрава. Обучение по сприятеляване Въпреки неспособността на отхвърлените деца да контактуват, за тях все пак има надежда. Стивън Ашър, психолог от университета на Илинойс, е създал поредица от „уроци по сприятеляване“ за непопулярни деца, които се радват на известен успех“. (Steven Asher and Gladys Williams, "Helping Children Without Friends in Home and School Contexts", in Children's Social Development: Information for Parents and Teachers, Urbana and Champaign, University of Illinois Press, 1987.) Ашър избира децата от трети и четвърти клас, които са най-неприятни за съучениците си, и в продължение на шест часа ги учи „как да направят игрите по-забавни, като са добри и мили с останалите". За да избегнат неприятните етикети, на децата се казва, че те са един вид „консултанти" на преподавателя, който се опитва да разбере какво прави една игра по-приятна. Децата се учат да действат така, както обикновено го правят по- популярните деца. Така например Ашър ги насърчава да мислят за алтернативни предложения и компромиси (вместо да се стига до бой), ако не са съгласни с правилата на играта, да не забравят да говорят с другите деца по време на игра, да наблюдават как се справят с останалите, да кажат нещо мило, ако другото дете се справи успешно с някоя задача, да се усмихват, да предлагат помощ, предложения и насърчение. Децата изпробват новите си социални способности в игри със свои съученици, след което обучението продължава в зависимост от демонстрирания успех. Този миникурс по разбирателство има забележителен ефект: година по-късно участвалите в него деца - подбрани заради това, че другите най-малко ги харесват - вече стабилно набират популярност в клас. Наистина, сред тях няма звезди, но няма и маргинали. До подобни резултати стига и Стивън Новицки, психолог от университета „Емъри“. (Stephen Nowicki, "A Remediation Procedure for Nonverbal Изтегляне 2.25 Mb. Сподели с приятели:
|