Емоциите като учебен предмет

277 образование, а не просто като нещо, което се подхвърля от време на време на онези от подрастващите, които се смятат за „трудни“. Целта е да се развие набор от умения и познания, жизнено важни за всяко дете.
Курсовете по емоционална интелигентност се коренят в движението за
„образование на чувствата“ през шестдесетте. Тогава са смятали, че психологическите и мотивационните уроци се усвояват по-добре, ако са свързани с непосредствен личен опит в онова, което се преподава като суха материя. Следователно движението за емоционална грамотност обръща понятието за „възпитание на чувствата“ с краката нагоре - вместо да използва чувството, за да възпитава, то възпитава самото чувство.
Много от тези курсове и скоростта, с която се разпространяват, се дължат на обхватните програми за превенция, всяка от които е насочена към конкретен проблем: пушене, дрога, бременност, отпадане от училище, а напоследък - и насилие. Както видяхме в предишната глава, проучването на консорциума „У. Т. Грант" върху превантивните програми стига до извода, че те са по-ефективни, когато залагат на основни емоционални и социални умения, например контрол върху импулсите, управление на гнева и намиране на творчески решения на социални проблеми. От този принцип израстна ново поколение интервенции.
Както видяхме в петнадесета глава, интервенциите, чиято цел е да се справят с конкретни дефицити в емоционални и социалните умения, пораждащи проблеми като агресия или депресия, могат да се окажат особено ефикасни. В повечето случаи обаче те са създадени от психолози под формата на експерименти. Следващата стъпка е уроците от тези силно индивидуализирани програми да се обобщят и да се превърнат в превантивни мерки за всички ученици в страната, като се водят от обикновени учители.
Този по-сложен и ефикасен подход за превенция включва информация за проблеми като СПИН или наркотици и се поднася на учениците точно в периода, в който те започват да се сблъскват с тях. Основният му предмет обаче е едно незаменимо умение, което може да подпомогне разрешаването на всяка една от тези конкретни дилеми: емоционалната интелигентност.
Това ново начало за емоционалната грамотност в училищата превръща емоциите и социалния живот в учебни предмети, и вече не позволява на системата да се отнася към тези мигове от живота на детето като към незначителни и досадни, а когато стане така, че те доведат до емоционални взривове, да се задоволява с това да праща детето при училищния психолог или при директора.
Самите часове може би на пръв поглед са скучни, та какво остава да дават истинско решение на драматичните проблеми, с които се опитват да се справят. Това обаче се дължи на факта, че също както при доброто домашно възпитание, уроците трябва да са малки, но значими, и да са разпределени в определен период от време. Ето как се усвоява емоционалното обучение: с непрекъснатото повтаряне на едни и същи преживявания мозъкът ги отразява под формата на все по-стабилни невронни пътеки, превръщайки ги

278 в навици, които да се прилагат в моменти на изпитания или болка. И макар и ежедневната форма на уроците по емоционална грамотност да изглежда скромна, нейните плодове - достойни човешки същества - са по-важни за нашето бъдеще от когато и да било преди.
Урок по сътрудничество
Да сравним един момент от час по „наука за самия мен“ с преживявания, които всеки от нас помни от ученическите си години.
Група петокласници играят на „квадрати на сътрудничеството“ - игра, при която няколко групи трябва да сглобят поредица от квадратни пъзли.
Уловката обаче е, че работата на екипа трябва да протече в пълна тишина.
Дори жестовете не са позволени.
Учителката Ан-Джо Варго разделя класа на три групи, за всяка от които има отделна маса. Трима наблюдатели, които вече познават играта, имат формуляри за оценка, в които трябва да нанесат например кой в групата поема организацията, кой действа грубо, кой пречи.
Учениците изсипват парченцата на масата и пристъпват към работа.
Съвсем скоро става ясно, че една от групите е удивително ефикасен екип - те свършват само след няколко минути. Във втората група от четири деца всяко работи поотделно върху собствения си пъзел, но не стига доникъде.
След това бавно преминават към колективна работа, за да сглобят първия си квадрат, и продължават, докато не приключват с всички пъзли.
Третата група обаче още се бори със задачата - само един пъзел е почти завършен, пък и той изглежда повече като трапец, отколкото като квадрат.
Шон, Феърли и Рахман още не са стигнали до гладката координация на другите две групи. И тримата са ядосани, трескаво ровят из парченцата по масата, грабят всичко, което им заприлича на липсващото парче, след което с разочарование установяват, че не е то.
Напрежението спада за миг, когато Рахман взима две от парчетата и ги слага пред очите си като очила; другите деца се кикотят. Това е кулминацията на урока.
Ан-Джо Варго насърчава децата:
- Онези от вас, които са приключили, могат да дадат по един съвет на другите, които още работят.
Дейган минава покрай масата на оплелата конците група, показва две парчета, които стърчат от квадрата, и им предлага да ги завъртят обратно.
Изведнъж Рахман, настръхнал и съсредоточен, разбира новата гледна точка и парченцата бързо намират мястото си в пъзела, следвани от всички останали по масата.
След като и последното парченце от последния пъзел застава на мястото си, всички избухват в спонтанни овации.

279
Спорен момент
Докато класът обсъжда уроците, усвоени от екипната работа, в един ъгъл тече доста по-оживена дискусия. Ратман, високо момче с дълга, гъста черна коса, и Тъкър, наблюдателят на групата, са потънали в разгорещен спор върху правилото, което забранява жестовете. Тъкър, с акуратно сресаната си руса коса, с подравнения си бретон, носи торбеста тениска, помпозно украсена с надпис „Бъди отговорен“, който някак си подчертава официалната му позиция.
-
Виж сега, можеш да предложиш на някого парче и това не е жест - казва Тъкър с нетърпящ възражение глас.
-
Напротив, жест е - разпалено настоява Рахман.
Варго забелязва повишаващия се градус на спора и неусетно се приближава към чина в ъгъла. Това е изключително важно събитие - спонтанен обмен на разгорещени чувства; тъкмо в такива моменти наученото може да се отплати, а следващите уроци могат да се отпечатат завинаги в паметта.
-
Това не е критика, сътрудничеството ви е отлично, но, Тъкър, опитай се да изкажеш онова, което мислиш, с не чак толкова критичен тон - наставлява ги учителката.
Тъкър продължава по-спокойно:
-
Можеш просто да поставиш парченцето там, където смяташ, че му е мястото, да дадеш на другия онова, от което мислиш, че има нужда, без да му подсказваш каквото и да е с жестове. Просто му го предлагаш.
Рахман отвръша ядосано:
-
Да бе, ти можеш и така да направиш - той се почесва по главата, за да даде пример за невинно движение - и пак да кажеш, че не е жест!
В гнева на Рахман очевидно има нещо, което няма връзка със спора им кое е жест и кое - не. Очите му непрекъснато се връщат върху формуляра за оценка, който Тъкър е попълнил, и който - макар и още да не е ставало дума за това - е истинската причина за напрежението между двете момчета.
Срещу въпроса „Кой пречи?“ стои името на Рахман.
Варго забелязва, че Рахман не откъсва поглед от формуляра, рискува да изкаже предположение:
-
Той смята, че си използвал лоша дума по негов адрес - писал си, че пречи. Какво си искал да кажеш?
-
Е, не съм искал да кажа, че прави нещо наистина лошо - казва Тъкър в опит за помирение. Рахман обаче не се хваща, и въпреки това и неговият глас е по-спокоен:
-
Честно да ти кажа, не на мене тия.
Варго набляга върху положителния поглед върху ситуацията.
-
Тъкър се опитва да каже, че онова, което може да се сметне за пречка, може и да се окаже и път към разрешаването на дадена трудна ситуация.
-
Добре де - протестира Рахман, сега вече срещу нещо съвсем

280 конкретно, - да преча означава всички да са се съсредоточили върху нещо важно, а аз да направя ей така - той изкривява лице в смешна гримаса, надува бузи и извръща очи нагоре - ето това вече си е пречене отвсякъде.
Варго се опитва да затвърди наученото и казва на Тъкър:
-
В опита си да помогнеш ти не си искал да кажеш, че той прави нещо лошо. Само че си изразил нещата така, че той не те е разбрал правилно.
Рахман иска да се вслушаш в чувствата му и да ги приемеш. Той ти казва, че използването на отрицателни думи го кара да се чувства несправедливо обвинен. Не му е приятно някой да му казва, че пречи.
След това се обръща към Рахман и добавя:
-
Оценявам начина, по който защитаваш гледната си точка пред
Тъкър. Не го нападаш. Не е никак приятно да ти лепнат етикет, че пречиш.
Когато сложи парченцата на очите си, ти се чувстваше зле и искаше просто да разведриш нещата. Тъкър обаче е решил, че пречиш на другите, защото не е разбрал намерението ти. Права ли съм?
И двете момчета кимат, докато другите приключват с прибирането на пъзлите. Тази малка мелодрама е на път да приключи.
-
По-добре ли се чувстваш или още си ядосан?
-
Да, няма проблем - казва спокойно Рахман, след като се е убедил, че са го чули и разбрали. Тъкър също кима с усмивка.
Момчетата забелязват, че всички вече са излезли, обръщат се едновременно и хукват навън.
Анализът: едно сбиване, което така и не настъпи
Докато новата група заема местата си, Варго подлага на дисекция случката от последните минути. Разгорещеният спор се е „охладил“ благодарение на онова, което момчетата са научили за разрешаването на конфликти.
Конфликтът обикновено се ражда от „неспособността за общуване, произволните предположения и заключения, изпращането на неприятни послания по начини, които пречат на другия да чуе какво се опитвате да кажете“.
Учениците в курса по „наука за самия мен“ научават, че целта не е конфликтът да се избегне напълно, а несъгласията да намерят решение, преди да се е стигнало до бой. В начина, по който Тъкър и Рахман се справят със спора помежду си вече личи, че са усвоили първите си уроци. И двамата например полагат известни усилия, за да изразят гледната си точка по начин, който няма да утежни положението. Това себеутвърждаване (за разлика например от агресията или пасивността) се преподава в „Нуева“ още от трети клас. При него се набляга на прямото изразяване на чувствата - но по начин, който да не доведе до агресия. Макар че в началото на спора нито едно от момчетата не гледа другото, не след дълго и двамата започват да

281 проявяват признаци на „активно слушане“ - обръщат се един към друг, поддържат зрителен контакт и изпращат мълчаливи сигнали, че изслушват събеседника си.
Чрез прилагането на тези инструменти за общуване с помощта на малко насърчение, „себеутвърждаването“ и „активното слушане" вече не са просто празни думи в някое контролно - те се превръщат в реакции от плът и кръв, на които момчетата могат да се облегнат в случай на нужда.
Овладяването на емоционални умения е особено трудно, защото трябва да стане в момент, в който хората обикновено не са в състояние да поемат нова информация и да заучават нови реакции, тъй като са сериозно разстроени.
Тук се намесва преподавателят. „Независимо дали става въпрос за възрастен или за петокласник, всеки има нужда от помощ, за да наблюдава себе си, когато е ядосан - отбелязва Варго. - Сърцето ви удря в гърдите като чук, ръцете ви се потят, нервни сте, а на всичкото отгоре се опитвате да слушате, запазвайки всяка капка самоконтрол, на която сте способни, за да не крещите, да не обвинявате и да не се опитвате да се защитавате непрекъснато“.
За онези, които знаят колко грубовати са петокласниците, фактът, че Тъкър и Рахман съумяват да изложат гледните си точки, без да се стига до обвинения, обиди и крясъци, вероятно е забележително постижения. Нито един от двамата не позволява чувствата му да ескалират до презрителното
„да ти...“ или пък до размяна на юмруци, нито пък си позволява да прекъсне другия, като изскочи от стаята и затръшне вратата. Дребен спор, който иначе би довел до епична битка, в този случай повишава майсторството на момчетата във фините нюанси на разрешаването на конфликти. При други обстоятелства развитието сигурно щеше да е друго - момчетата всеки ден стигат до саморазправа, та дори и до по-лоши неща, за невероятни дреболии.
Грижи на дневен ред
В часовете по „наука за самия мен“ цифрите далеч не винаги са толкова високи, колкото са днес. Когато са ниски - единици, двойки, тройки, които означават, че детето се чувства отвратително, - обикновено някой пита:
„Искаш ли да поговориш за това защо се чувстваш така?“ Ако другият иска
(върху никого не се упражнява натиск), той може да поговори за онова, което го мъчи, и съответно да помисли за креативни начини да се справи с него.
Проблемите варират с възрастта. В първите години обикновено става въпрос за дразнене, чувство за самота, страхове. В шести клас се появяват нови грижи - наранени чувства, неосъществени желания за срещи, скъсване, незрели приятели, както и първите болезнени решения („големите ме тормозят“, „приятелите ми пушат и се опитват да накарат и мен" и т.н.).
За децата това са изключително важни теми, които обикновено намират

282 израз в периферията на училището - на обяд, в автобуса, в дома на приятел,
- ако изобщо се стигне до тяхното изразяване. В повечето случаи децата ги притаяват в себе си, по цели нощи размишляват по тях, тъй като нямат с кого да ги обсъдят. В тези часове обаче те могат най-сетне да влязат в дневния ред.
Всяка от тези изповеди е потенциален материал за часовете по „наука за самия мен“, чиято цел е да затвърди самочувствието на децата и да им помогне да управляват взаимоотношенията си с другите. Макар и курсът да има ясно разпределение по теми, той е достатъчно гъвкав, за да може незабавно да извлече полза от моменти като конфликта между Рахман и
Тъкър. Въпросите, повдигнати от самите ученици, са живи примери, към които и те, и техните учители могат да приложат уменията, за които става дума в часа - например методи за разрешаване на конфликти, които да намалят напрежението между двете момчета.
Азбука на емоционалната интелигентност
„Науката за самия мен“ се използва вече двадесет години и се е превърнала в модел за преподаването на емоционална интелигентност. Уроците понякога са удивително сложни; както сподели с мен Карън Стоун Маккоун, директор на „Нуева“, „когато говорим за гнева, ние помагаме на детето да разбере, че той почти винаги е вторична реакция, както и да види какво се крие зад него - наранен ли си? Ревнуваш ли? Нашите деца научават, че винаги можеш да си избереш как да реагираш на дадена емоция, и колкото повече потенциални реакции владееш, толкова по-богат може да бъде животът ти“.
Списъкът с темите от курса почти напълно съвпада със съставките на емоционалната интелигентност - както и с основните умения, препоръчани като основна форма на превенция за какви ли не капани, на които се натъкват децата (за пълния списък вж. Приложение 5) (Karen F. Stone and

Изтегляне 2.25 Mb.

Сподели с приятели: