Обхватът на СТЕ на ЕС е определен в самата директива. Едно от основните постижения на преразглеждането на СТЕ е правното прилагане на възможно най-широкото определение за „дейности, свързани с горивни процеси“:
Кодифицирано широко определение
„изгаряне“означава всяко окисление на горива, независимо от начина, по който се използва топлинната, електрическата или механичната енергия, произведена чрез този процес, и всички други пряко свързани с това дейности, включително и пречистване на отпадъчните газове“. Макар и да не е изрично посочено в директивата, но в рамките на същата недвусмислено широка дефиниция „горивото“ следва да се определи като „всеки твърд, течен или газообразен запалим материал“.
Газификацията е процес на окисление, макар и да се използва по-малко от стехиометричното количество кислород. В процеса пиролиза трябва да се подаде топлинна енергия, получена от определен процес на изгаряне. Газообразните продукти, получени при пиролиза и газификация, обикновено се използват като гориво на място. Затова, в такива случаи може да се предположи наличието на изгаряне.
Вследствие на широкия и хармонизиран подход, заложен в законодателството, приоритетите относно правоприлагането, одобрени от Комитета по изменение на климата (КИК) от 31 май 2006 г., вече не са приложими. Всички дейности и свързаните с тях емисии, обхванати от тези приоритети по правоприлагането, по един или друг начин са включени в преразгледаната СТЕ на ЕС. Освен това преразгледаната директива надхвърля тези рамки, като включва допълнителни големи емитери. Същевременно с това на целта за намаляване на административната тежест за малките емитери се отделя еднакво внимание по напълно хармонизиран и прозрачен начин, като се предоставя възможността за изключване на малки емитери, попадащи в обхвата на СТЕ, ако те подлежат на еквивалентни мерки5, прилагани от държавите-членки (член 27).
Новото определение за „изгаряне“ е приложимо за всички видове икономически дейности, включително промишлените дейности, посочени в приложение I към Директивата на ЕС относно СТЕ, както и тези, които не са посочени (например смесване на асфалт, текстилно производството и др.), както и за сектора на услугите (вж. раздел 2.2), независимо дали се използва пряка топлинна енергия (например пещ за подгряване на стомана) или топлоносител (пара, гореща вода и др.).
Дори и ако генерираната топлинна енергия изобщо не се използва (запалителни устройства и при някои съоръжения за доизгаряне6), наличието на изгаряне ще доведе до включване в СТЕ на ЕС, тъй като новото определение за „изгаряне“ разяснява, че изгаряне съществува „независимо от начина, по който се използва топлинната, електрическата или механичната енергия, произведена чрез този процес“. Освен това се включват всички горивни съоръжения, от които се използва само механичната енергия, без използването на топлинна енергия или генериране на електроенергия. Това се отнася например за компресорни станции към тръбопроводни системи и други компресори, директно задвижвани от турбини или двигатели.
Фактът, че определението е много широко, се подкрепя от клауза 3 от приложение I, която съдържа неизчерпателен списък на видове горивни съоръжения, включващ: „всички видове парни котли, пещи, турбини, нагреватели, топилни, инсинератори, калцинатори, пещи за изпичане на тухли, фурни, сушилни, двигатели, горивни клетки, съоръжения за циклично химическо изгаряне, запалителни устройства и термично и каталитично доизгаряне“.
Пълна хармонизация
Като допълнителна последица от новото определение за „изгаряне“ свързаните дейности са приложими не само от гледна точка на границите на инсталациите, но и в рамките на дейността „изгаряне на горива“: Това показва, че емисиите от процесите могат да възникнат като част от дейностите, свързани с горивните процеси7, особено емисиите на CO2 от процеса на десулфуриране, от съоръжения за отстраняване на азотни оксиди (например когато като редуктор се използва урея) и др.
Третиране на димни газове
3.2 Горивни процеси спрямо по-специфични дейности
3.2.1 Клауза 4 от приложение I
В приложение I са изброени девет дейности, за които прагът на мощност (при наличие на такъв) не се изразява като обща номинална топлинна мощност, а като „производствена мощност“, „капацитет на топене“ или само „мощност“.
Тези дейности са:
Таблица 1: Дейности, при които прагът на мощност не се изразява като обща номинална топлинна мощност
Производство на необработен чугун или стомана (първично или вторично топене), включително непрекъснато леене
Мощност
2.5 т/час
Производство на циментов клинкер
Производствена мощност
500 т/ден
(в ротационни пещи)
50 т/ден
(в друг вид пещи)
Производство на варовик или калциниране на доломит или магнезит
Производствена мощност
50 т/ден
Производство на стъкло, включително на стъклени влакна
Капацитет на топене
20 т/ден
Производство на керамични изделия чрез изпичане, по-конкретно покривни керемиди, тухли, огнеупорни тухли, плочи, каменинови или порцеланови изделия
Производствена мощност
75 т/ден
Производство изолационни материали от минерална вата, чрез използване на стъкло, минерали или шлаки
Капацитет на топене
20 т/ден
Производство на хартия или картон
Производствена мощност
20 т/ден
Производство на органични химически вещества в насипно или наливно състояние чрез крекинг, реформинг, частично или пълно окисляване или чрез подобни процеси
Производствена мощност
100 т/ден
Производство на водород (H2) и генераторен газ чрез реформинг или частично окисляване
Клауза 4 от приложение I предвижда:
„Ако дадено съоръжение служи за дейност, за която праговата стойност не е изразена като обща номинална топлинна мощност, праговата стойност на тази дейност има предимство при вземането на решение за включването в схемата на Общността“. Тази клауза предвижда посочените в таблица 1 прагове на мощността, специфични за съответната дейност, да се ползват с предимство (пред прага на общата номинална топлинна мощност) при вземането на решение за включването в схемата на Общността. Този праг на мощността, специфичен за съответната дейност, единствено се ползва с предимство, без да изключва прилагането на друг праг, изразен като обща номинална топлинна мощност.
В някои случаи, дадено съоръжение може да бъде причислено към две различни категории дейности, като например пещ, използвана за производството на стъкло, която може да бъде считана за горивно съоръжение (където прагът за всички горивни съоръжения е изразен като обща номинална топлинна мощност), или за съоръжение, предназначено за дейността „производство на стъкло“ (където прагът не е изразен като обща номинална топлинна мощност, а като дневна производителност в тонове). В такъв случай:
1. Ако в инсталацията бъдат превишени двата прага, прагът, който не е изразен като обща номинална топлинна мощност, се ползва с предимство пред другия, а инсталацията се включва в СТЕ на ЕС като осъществяваща съответстващата на този праг дейност (т.е., в посочения по горе случай – като осъществяваща „производство на стъкло“). Изборът на дейност, въз основа на която дадена инсталация се включва в СТЕ на ЕС, може да е от значение поради различни причини:
• във връзка с информацията, която следва да се предостави с цел откриване на партидата на оператора;
• във връзка със съдържанието на разрешителното за емисии на парникови газове;
• във връзка с определянето на възможността за изключване от обхвата поради статут на малки емитери (вж. раздел 4.5.2).
2. Ако в инсталацията бъде превишен само един от праговете (например възлизащият на 20 MW праг на общата номинална топлинна мощност), инсталацията се включва в СТЕ на ЕС като осъществяваща съответната дейност (в този пример – като осъществяваща дейността „изгаряне на горива“).
3. Ако в инсталацията не бъде превишен нито един от праговете, инсталацията не се включва в СТЕ на ЕС.
Пример: Инсталация, произвеждаща керамични изделия, използва 3 съоръжения, а именно 2 пещи за керамични изделия и една когенерационна централа.
Ако инсталацията за керамични изделия превиши лимита от 75 т/ден, инсталацията трябва да бъде включена в СТЕ на ЕС. В разрешителното за емисии на ПГ трябва да се посочи дейността „производство на керамични
изделия“ по приложение I. Независимо от общата номинална топлинна мощност на когенерационния цех, когенерационното съоръжение също трябва да бъде включено в разрешителното за емисии на ПГ (или в плана за мониторинг) по силата на клауза 5 от приложение I8. Специфична ситуация възниква, когато само когенерационната централа превиши възлизащия на 20 MW праг на мощността. В този случай дейността „изгаряне на горива“ по приложение I също следва да бъде посочена в разрешителното за емисии на ПГ.
Ако инсталацията за керамични изделия не превишава лимита от 75 т/ден, оценяването трябва да продължи, за да се установи дали дейността „изгаряне на горива“ се извършва в тази инсталация. Ако тя превиши лимита от 20 MW, тази инсталация се включва в СТЕ на ЕС. Тогава в разрешителното за емисии на ПГ се посочва дейността „изгаряне на горива“.
