Еразъм Ротердамски Възхвала на Глупостта

XL. Суеверието

Подобни на тия глупаци са хората, които имат глуповатото, но приятно убеждение, че само да погледнат дървеното или рисувано изображение на Полифем Христофор^[193] и през този ден няма да умрат! Или ако някой прочете определени молитви пред статуята на св. Варвара и ще се завърне невредим от война! Или ако някой в определени дни се помоли на св. Еразъм с определени молитви и му запали определен брой свещи, ще стане скоро богат. От св. Георги те си създадоха нов Херакъл или по-добре един нов Иполит^[194]. На неговия кон, украсен благочестиво с нагръдни и начелни висулки, не само се молят, но и го умилостивяват с отбрани дарове. Заклеването в неговия меден шлем смятат за най-силно. Какво ли да кажа за тия, които чрез измислени опрощавания на греховете си се радват от сърце и като по часовник и с математическо сметало определят времето за своето пребиваване в чистилището^[195] с векове, години, месеци, дни и часове, като не допускат никаква грешка. Какво ли да кажа и за ония, които вярват във вълшебни амулети и заклинания, щото е измислил някой благочестив измамник или за лична забава, или за печелене на пари. Облегнати на това, те очакват богатство, почести, наслади, пълно изобилие, вечно цветущо здраве, дълъг живот, бодра старост и най-после съвсем близко място до Христа в бъдещия живот. Но все пак предпочитат да получат това място колкото се може по-късно, т.е. след като вече не могат да се радват на удоволствията на тоя живот, за които здраво са се държали и от които с мъка са се отказали: едвам тогава желаят да се удостоят с ония небесни наслади. Помислете си заедно с мене следното: някой търговец, войник или съдия, като подхвърли за милостиня някоя стотинка от голямото си награбено богатство, смята из един път очистена цялата скверност на своя живот; вярва, че толкова клетвопрестъпления, разпътства, пиянствувания, караници, убийства, измами, вероломства и предателства ще бъдат очистени от него, и то така очистени, че да може отново да се върне към нов кръг от престъпления.

Има ли по-глупави, т.е. по-щастливи от ония, които чрез всекидневно прочитане на седем стихчета от свещения псалтир^[196] се домогват до върховно щастие? Вярват дори, че тези седем магически стихчета е съобщил на св. Бернард^[197] един зъл дух, твърде красноречив, но повече лекомислен, отколкото хитър, та е бил надхитрен клетият. Всичко това е било толкова глупаво, та аз се срамувам, че в него вярват не само прости хора, а и църковни учители. Тук му е мястото да кажа, че всяка отделна област си има свой собствен светец; за отделните светци определят отделни почести и на различните светци приписват различни целебни свойства, така че един лекува зъбобол, друг помага на родилките, трети връща откраднатите вещи, четвърти се явява щастлив застъпник при корабокрушение, пети пази стадата и така нататък. Би било твърде дълго да изброявам всички поред. Има отделни светци, които помагат при всички случаи. Такава е преди всичко Дева Мария, Богородицата, която простият народ почита повече от сина й.

XLI.

Даже да имах уста и езици по сто, не ще можех всички породи глупаци сама да опиша със думи, ни имената да кажа на всичките видове глупост.

(По „Енеида“, VI, 625–627)

Целият живот на всички християни е препълнен с безумства от подобен вид, а свещенослужителите леко ги допускат и подхранват, понеже добре знаят колко те увеличават доходите им. Сред тия обстоятелства ако се появи някой омразен мъдрец и почне да подпява: „Ти няма да погинеш, ако започнеш да живееш праведно; ще изкупиш греховете си, ако към лептата си прибавиш да живееш праведно; ще изкупиш греховете си, ако към лептата си прибавиш омраза към лошите дела, също сълзи, бдения, молитви и пост, с една дума, ако промениш целия си начин на живот: този светец ще те покровителствува, ако подражаваш на неговия живот.“

Щом този мъдрец, казвам, почне да бърбори това и други подобни неща, вижте в какъв смут ще хвърли душите на хората, като ги лиши от толкова голямо щастие!

Към тая група принадлежат и ония, които приживе още се грижат за своето погребение, прилежно указват и поименно предписват колко факли, колко тъжовници в черно, колко певци и колко оплаквачи да има, като че ли те сами ще могат да се наслаждават на това зрелище и ще бъдат сами посрамени, ако трупът им не се зарови тържествено. Те са обхванати от такова усърдие, като че са новоизбрани едили^[198] и залягат да уредят обществените игри и пирове.