Еразъм Ротердамски Възхвала на Глупостта


XXXVIII. Глупостта е за предпочитане



страница12/27
Дата23.07.2016
Размер1.51 Mb.
#1320
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   27

XXXVIII. Глупостта е за предпочитане


Отново почнаха да крякат срещу мене стоическите жаби. Те казват: „Няма нищо по-долно от безумието, а голямата глупост е съвсем близка на безумието или по-право си е чисто безумие. Нали всъщност безумието е умопобъркване?“ Но те се заблуждават напълно. С помощта на музите дано разбием и това тяхно умозаключение.

Както у Платон Сократ разсича Венера на две и от един Купидон[184] прави двама, също така би трябвало и тия диалектици да различават безумие от безумие, ако желаят сами да изглеждат със здрав ум. Първом не всяко безумие е гибелно. Иначе Хораций не би казал: „Нима с мене не си играе сладко безумие?“[185] Платон нямаше да постави между първите блага на живота лудостта на поетите, пророците и влюбените, нито пророчицата Сибила[186] щеше да нарече Енеевия подвиг безумен. Всъщност има два вида безумие: едното изпращат от подземното царство жестоките отмъстителки, които чрез своите змии подтикват хората към огъня на войната или към неутолима жажда за злато, или към срамна и позорна любов, или към отцеубийство, кръвосмешение и светотатство, или пък вселяват в сърцето на смъртните други подобни язви, или преследват престъпната душа с фурии и със страшни факли. Има обаче и друго безумие, съвсем различно от горното, което произхожда от мене и което е желано от всички. То спохожда всеки път човека, когато някое приятно заблуждение на ума освобождава душата от мъчителни грижи и я изпълня с много удоволствия. Такова заблуждение на ума, като някакъв голям дар от боговете, желае Цицерон в писмо до Атик[187], за да може да не чувствува големите злини. Същото е чувствувал и онзи аргивянин, който дотолкова бил обхванат от безумие, че сам прекарвал по цели нощи в театъра, като се смеел, ръкопляскал и се радвал, въобразявайки си, че там се представят чудни трагедии, а всъщност там нямало нищо. Във всички останали случаи на своя живот той бил съвсем нормален; или както пише Хораций:

Мил към другари,

нежен към свойта съпруга, готов да прощава на роби,

без да лудува, когато му виното някой изпива.

(Писма. II, 2, 138–140)

И съвсем правилно, защото те се заблуждаваха и сами повече се нуждаеха от кукуряк, това изпитано лекарство против лудост, понеже смятаха, че трябва да премахнат с лекарство като някакво зло толкова приятното и носещо щастие безумие.

Но аз още не съм установила какво трябва да се нарича безумие: дали някаква измама на чувствата или заблуда на ума. Ако някой поради късогледство сметне мулето за магаре или ако някой се възхищава от бездарно стихотворение като от най-съвършено, той не бива да се смята за безумен. Ще се смята за най-близо до лудостта едвам онзи, когото мамят не само чувствата му, но и способността му за възприемане, и то не само случайно, а постоянно. Например ако някой винаги, когато чуе магарешки рев, смята, че слуша чудна симфония, или ако някой бедняк, произхождащ от най-долно място, повярва, че е богатият лидийски цар Крез. Но този вид лудост, както и да се проявява, води към веселие и доставя голямо удоволствие както на тези, които са обхванати от нея, така и на тия, които я наблюдават, без самите да бъдат ни най-малко луди. Такъв вид безумие е разпространено много повече, отколкото хората допускат. Двама такива луди се смеят едни на друг и си доставят взаимно удоволствие. Често се случва да видите как по-лудият се смее твърде силно на оня, който е по-малко луд от него.


XXXIX. Различни видове безумие


Аз, Глупостта, съм на мнение, че всеки човек е толкова по-щастлив, колкото повече е глупав, стига да остава в оня вид глупост, с която аз дарявам и която се среща толкова често. Доколкото зная, едва ли може да се намери между всички хора някой, който да е винаги с ума си и който да не е обладан от някакво безумие.

Когато някой луд види тиква и вярва, че това е собствената му жена, наричат го луд, защото такива случаи са редки. Ако пък някой има съпруга, която му е обща с мнозина, а той в щастливото си неведение се кълне, че тя му е по-вярна от Пенелопа[188], и сам се хвали без мярка, такъв мъж никой не нарича луд, защото съпрузи от тоя вид се срещат на път и под път.

Към това съсловие принадлежат и ония, които заради лов на диви животни забравят и казват, че изпитват ненаказано удоволствие, когато слушат неприятните звуци на ловджийските тръби и лая на кучетата. Мисля, че кучешкият тор на тях мирише като рядко благоухание. Каква наслада е за тях да разкъсват дивеч! На простолюдието прилича да касапят волове и овни, но само на благородник подобава да разсича див звяр. Ловецът си сваля шапката и коленичи, после със специален нож, а не с какъвто и да е може да се върши това, с точно определени жестове и по определен ред, както е при свещенодействие, той реже отделните части. А край него стои безмълвна тълпа и се диви с почуда като на нещо невиждано, макар че такава гледка е виждала хиляди пъти. Падне ли се пък някому малко да вкуси от дивеча, той смята, че се е приближил вече до самото дворянство. Така поради продължителното дране и ядене на диви животни самите ловци се превръщат почти на зверове, макар да си въобразяват, че живеят по царски.

Най-близък по лудост до тях е оня тип хора, които горят от ненаситно усърдие да строят къщи, като престрояват ту кръглата в квадратна, ту квадратната в кръгла. На тая лудост няма нито край, нито мярка, докато строителите стигат до крайна бедност и вече няма къде да живеят и дори какво да ядат. Какво ги интересува бъдещето? Нали в продължение на няколко години са прекарали в най-голямо удоволствие?

Струва ми се, че най-близко по лудост до тях са ония, които с нови и тайни науки се стараят да преобразят същността на предметите и по суша и море търсят някакъв пети основен елемент[189]. Толкова много ги блазни меденосладката надежда, та не жалят нито труд, нито пари и с удивителна изобретателност винаги измислят нещо ново, в което в края на краищата се излъгват, и тази измама представят като приятна за себе си, докато след изразходване на всичките си средства нямат с какво да си направят една обикновена печка. Но те не престават да имат приятни съновидения и да привличат други към същото блаженство. Когато пък загубят всяка надежда, те се утешават с известната сентенция: „При големите дела и самото желание е достатъчно.“[190] Тогава те обвиняват краткостта на живота, понеже не стига за осъществяване на великото им дело.

Имам известно съмнение дали трябва да бъдат допуснати в нашето общество комарджиите. Глупаво наистина и смешно зрелище е, когато виждаме някои дотолкова да са отдадени на хазарта, че щом чуят тракане на зарове, тутакси сърцето им започва да подскача и да играе. Подмамвани постоянно от надежда за печалба, когато загубят всичките си богатства и техният кораб се разбие в скалата на зара, не по-малко страшна от Малея[191], те излизат почти голи и са готови да ограбят когото и да било, но не и своя победител в играта, за да не изглеждат мъже с малко достойнство. Какво да кажа за старците, които поради полуслепите си очи играят, като си поставят очила? На някои пък ревматизмът така е схванал пръстите на ръцете, че си наемат срещу заплащане помощник, който хвърля заровете на масата вместо тях. Приятно нещо е това, но понеже хазартната игра обикновено прераства в бяс, тя е подвластна на фуриите[192], а не на мене.





Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   27




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница