Еразъм Ротердамски Възхвала на Глупостта



страница21/27
Дата23.07.2016
Размер1.51 Mb.
#1320
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   ...   27

LX. Немските епископи


Не мога със сигурност да кажа дали папите с тия си дела са дали пример, или пък те самите са взели примери от някои немски епископи, които постъпват още по-просто: свалили са владишките си одежди, забравили са благословиите и другите видове церемонии и живеят като сатрапи, та дори смятат за неприлично и позорно за епископа да предаде храбрата си душа на бога другаде освен на бойното поле. А и свещениците смятат, че не е редно да останат по-назад от светостта на своите духовни началници и по военен начин се сражават с мечове, копия, камъни и всякакви други оръжия за своето право за десетък. Колко усърдно търсят да открият нещо в старите писания, с което да сплашат народеца и да го заставят да плаща повече от оня десетък, който им дължи. А между това и наум не им идва, че много неща навсякъде се четат за тяхното собствено задължение, което трябва от своя страна да изпълняват спрямо народа. Дори обръснатото теме на главата не напомня на свещенослужителя, че трябва да бъде свободен от всичките мирски страсти и да мисли само за небесното. Тези мили хора твърдят, че са изпълнили честно своето задължение, щом са измърморили по някакъв начин своите молитви, които, кълна се в Херкулес, никой бог нито чува, нито разбира, тъй като и те самите нищо не чуват и не разбират от тях, когато ги изхвърлят от устата си. Свещениците имат това общо с миряните, че и те се грижат за жетвата на своята изгода и всеки знае съответните закони по тоя въпрос[278]. Що се отнася пък до техните задължения, те благоразумно ги прехвърлят на чужди рамене, а тия пък ги прехвърлят на други като топка. Както светските князе отдават области за управление на свои заместници, а заместникът предава областта си на свой заместник, тъй също и духовниците отстъпват на народа всяка грижа за благочестието — разбира се, от скромност. Простият пък народ от своя страна я прехвърля върху тия, които нарича църковнослужители, като че ли той няма нищо общо с църквата и като че ли обредът кръщение над него изобщо не се е извършвал. Мирските свещеници, като че ли са се посветили на света, а не на Христа, предоставят това бреме на регулярните духовници[279], последните на монасите, а монасите от по-леките ордени на тия от по-строгите; всички вкупом — на просещите, а просещите — на картезианците[280]. У последните единствено се крие благочестието, но толкова много се крие, че едва ли някога може да се види. По същия начин папите, които са много усърдни при паричната жътва, прехвърлят тежките апостолски трудове върху епископите, епископите — върху свещениците, свещениците — върху заместниците си, а заместниците — върху просещите монаси. Те пък от своя страна стоварват грижата върху ония, които стрижат вълната на овците. Впрочем аз нямам намерение да разкривам в подробности живота на папите и на другите духовни лица, за да не изглежда, че пиша сатира, а че не произнасям възхвала; пък и да не би да помисли някой, че порицавам добрите господари и хваля лошите. Аз само с малко думи докоснах това, чрез което може да стане ясно, че никой смъртен не може да живее щастливо, ако не е посветен в моите тайнства и ако не се ползува от моето благоволение.

LXI. Щастието е благосклонно към глупостта


Пък и може ли да бъде иначе, щом сама рамнузийската богиня[281], ощастливяваща човешките дела, е толкова съгласна с мене, та е винаги най-голям враг на мъдреците, а глупците дори и насън дарява с всякакви блага? Вие знаете за известния Тимотей[282], наречен Щастливец, към когото отнасят поговорката: мрежата и на заспалия щастливец рибар хваща. За щастливците е също другата поговорка: кукумявка хвърчи към тях[283]. Напротив, за мъдрите подхождат други поговорки: родени са при пълнолуние[284], яхат коня на Сей[285] и са получили в дял тулузко злато[286]. Но преставам да си служа с пословици, за да не изглежда, че съм ограбила сборника на моя Еразъм[287]. И така на въпроса: щастието обича не много разумните, обича и смелите, за които приляга поговорката: зарът е хвърлен. А мъдростта прави хората плахи и затова вредом виждате мъдреците да живеят в бедност, в глад и нечистотия; виждате ги пренебрегнати, безславни и ненавиждани. Към глупавите се стичат парите, глупавите се издигат в държавното управление и изобщо процъфтяват по всякакъв начин.

Ако някой смята, че щастието се състои в това: човек да се движи сред придворните, нагиздени със скъпоценни камъни, какво е по-безполезно за случая от мъдростта, какво е по-гибелно за човешкия род от нея? Ако трябва да се печелят пари, то каква полза ще има търговецът, ако следва съвета на мъдростта: ще избягва лъжлива клетва, ще се черви, когато бъде заловен в лъжа, ще отдава преголямо значение на всички заплашващи правила на мъдреците за лъжата и лихвата. Ако пък някой се домогва до църковни почести и богатства, то по-скоро магаре или бивол ще ги достигне, отколкото мъдрецът. Ако те влече сладострастие, то младите жени, за които много място се отдели в нашия разказ, се отдават с цялото си сърце на глупавите, а от мъдрите се плашат и бягат като от скорпион. Най-после всички, които се готвят да си поживеят по-приятно и по-весело, най-напред изгонват мъдреца и са готови да приемат каквото и да било животно вместо него. Изобщо, където и да се обърнеш — към папи, князе, съдници, чиновници, приятели, врагове, към най-значителните и към най-незначителните, всичко се върши чрез налични пари, а понеже мъдрецът мрази парите, всеки старателно го избягва.

Макар че няма никакво ограничение и край за моите похвали, все пак трябва и моето похвално слово да има най-сетне завършък. Затова ще престана да говоря, но предварително ще посоча с няколко думи, че не липсват и велики писатели, които са ме прославили с писанията си и с делата си. Не искам да си помисли някой, че аз по глупав начин сама на себе си се харесвам, нито желая законоведите да ме клеветят, че не привеждам никакви цитати. По техния пример и аз ще цитирам, т.е. ще говоря неща, които нямат нищо общо с работата.




Сподели с приятели:
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   ...   27




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница