Еразъм Ротердамски Възхвала на Глупостта
XXXII. Науката е рожба на суетата
Изтегляне 1.51 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- XXXIII.
- XXXIV. Да няма дресиране на животни
XXXII. Науката е рожба на суетатаСтрува ми се, че вече чувам протестиращите философи. „Цяло нещастие е, казват те, да се подчиняваш на Глупостта, да се заблуждаваш, да се мамиш и да тънеш в невежество.“ Напротив! Това значи, че си човек. Не виждам защо трябва това да наричаме нещастие, щом така сте родени, така възпитани, така привикнали и щом това е общата съдба на всички. Не е никакво нещастие това, че нещо се намира в естественото си положение. Иначе би трябвало да смятаме човека достоен за оплакване, че не може да хвърчи като птиците, че не може да ходи на четири крака като животните и че не е въоръжен с рога като бик. По същите съображения тогава ще наречете най-красивия кон нещастен, понеже не знае граматика и не се храни с баница, а бика ще смятате за нещастен, понеже не е годен за дресиране. И тъй, както не е злочест конят, който не знае граматика, така и глупавият човек не е нещастен, понеже това е присъщо на неговата природа. Остроумните мъдреци отново напират срещу мене. „Само на човека е дадено знанието на науките, казват те, та с тяхна помощ да попълня в ума си това, което му липсва по природа.“ Нима има някаква сянка от истина в твърдението, че природата, която е толкова усърдно бдяла при създаването на червеите, билките и цветята, е спала само при създаването на човека, та той единствен да се нуждае от науките, които е измислил за пълна гибел на човешкия род известният злокобен гений Тевт[171]. Науките не само че не са полезни за щастието, но и вредят на това, за което се казва, че са били изнамерени, както според Платон изящно е доказал това известният твърде умен цар[172] за изнамирането на азбуката. Следователно и науките, както и другите язви за човешкия живот, са създадени от едни и същи автори, т.е. от демоните, на които е дадено това име, близко до името даемони, което значи знаещи. По времето на златния век[173] човешкият род си е живял без наука, а само според природата и вродения им нагон. Па и защо ли е потрябвала граматика на хората, когато всички са си служили с един и същ език и говора употребявали само да се разбират помежду си. Каква полза би принесла диалектиката, щом не е имало борба между несъгласни мнения? Какво място би имала реториката, когато никой не създавал неприятности на съседа си? Кому е било нужно знанието на законите, когато липсвали лоши нрави, които без съмнение са създали добрите закони? Хората са били твърде религиозни, за да изследват с нечестиво любопитство тайните на природата, да изчисляват големината, движенията и влиянието на небесните тела върху людската съдба и да проникнат в скритите причини на нещата. Те смятали за кощунство смъртният човек да дръзне да е по-мъдър, отколкото му е отредено от съдбата. Никому не идвала и наум безумната мисъл да изследва това, което се намира отвъд небето. Но заедно с постепенния упадък на чистотата от времето на златния век злите гении изнамерили науки и изкуства, отначало малко на брой и усвоени от малцина. По-късно суеверието на халдейците и празното лекомислие на гърците измислиха хиляди други неща, истински мъчители за духа, та вече е достатъчна само една граматика да обърне във вечна мъка живота на човека. XXXIII.Впрочем и между науките се ценят най-много тия, които са най-близо до обикновеното разбиране, т.е. до глупостта. Гладуват богословите, мръзнат физиците, осмивани са астролозите, никой не зачита диалектиците. Само един лекарят е по-ценен от мнозина[174]. Но и сред лекарите колкото някой е по-невежествен, по-нахален и по-безразсъден, толкова повече се цени дори сред самите украсени с огърлици князе. Пък и медицината, особено както сега я прилагат мнозина, не е нищо друго освен умение да се мамят хората, каквато е и реториката[175]. Най-близко място до лекарите заемат буквоедите юристи: па знам ли, може би трябва да се поставят на първо място — сама не мога да реша. Философите обаче обикновено осмиват техния занаят като магарешки. Все пак по решението на тия магарета стават най-големите и най-малките дела. Техните имения се разширяват, докато богословът, изучил най-дълбоките тайни на божеството, дъвче боб и води непрестанна война с дървеници и бълхи. Както науките, които имат по-голяма близост до Глупостта, носят повече щастие, така също са най-щастливи и тези, които са далече от всяко общение с науките и имат за водач само природата, която в никоя своя част не е несъвършена, освен ако не желаем да прескочим определените граници на човешката съдба. Природата мрази всяко разкрасяване и най-хубаво е това, което не е развалено от никаква наука и изкуство.
Създаденото от природата колко много надминава във всяко отношение това, което е създало изкуството, подражавайки на нея! Никога не бих могла да възхваля оня петел Питагор[176], който сам е бил всичко: философ, мъж, жена, цар, частно лице, риба, кон, жаба, мисля дори и гъба, но не смятал никое животно по-нещастно от човека, тъй като всички други живи същества били доволни от даденото им от природата, а само човек се опитвал да излезе от границите на своята съдба. Каталог: textove textove -> Платон „апология” textove -> Nikolai Maistorov textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България textove -> Stoyan tsanev 1946 Born in Bourgas, Bulgaria textove -> Stoyan tsanev born in Bourgas, Bulgaria in 1946 textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България textove -> Ralitsa Nikolova Born February 16, 1945 in Polski Senovets textove -> Изложение на книгата в Лайпциг, Германия Самостоятелни изложби textove -> Христо Кърджилов textove -> Христо Кърджилов Изтегляне 1.51 Mb. Сподели с приятели:
|