Етика на управлението в съвременния бизнес
Принципът на утилитаризма
Изтегляне 74.25 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Категорическият им- ператив на Кантовата етика: категорически
| Принципът на утилитаризма, който в класическата формулировка на Джеръ-
ми Бентам гласи:”Дадено действие е правилно от етическа гледна точка, ако и само ако общата сума от крайните резултати на това действие е по-голяма отколкото сумата от общите резултати на всяко друго действие, което субектът би могъл да извърши вмес- то него”. Смисълът на този принцип е, че етична е постъпката, която носи най-много щастие за най-голям брой хора.Така моралното се измерва процесуално с инструмен- талната ефективност на постъпката. Проблемът, който този принцип не решава, е има ли общочовешки или само строго лични или групови ценностни възгледи за щастие, за полезност. Вторият етичен принцип е принципът на универсализма.Този принцип при- ема, че всеки човек е интелектуално, социално и нравствено съвършено същество, кое- то не се нуждае от това, други да определят за него желаното, доброто и ценното.Това означава, че към индивида не може да се подходи с презумпцията “категорично забра- нено” а само с етическата максима “категорично разрешено”. Това доверие към чове- ка не е просто вяра в неговата доброта, а в неговата воля, в неговата способност за са- моконтрол и самодисциплина.С този принцип в етиката и хуманитаристиката възник- на възгледа за човека като морален агент, за автономността и “свободата на човека да преследва своя личен интерес” (А.Смит). Този образ на човека постави основите на 13. либерализма в политиката и икономическите отношения. Третият етически принцип на мениджърската етика е Категорическият им- ператив на Кантовата етика: категорически, защото не зависи от конкретните условия, императив – понеже не описва, а предписва, не е дескриптивно, а прескрип- тивно морално съждение. В бизнес-етиката са приети две от петте Кантови дефини- ции на категорическия императив: а). “Длъжен съм да действувам по начин, който желая да бъде универсално правило за всички”. В същност, Кант придава философско-теоретична форма на прак- тическото “златно правило” на морала, известно още от предцивилизационните фор- ми на човешко общежитие: “Постъпвай с другите така, както желаеш те да постъпват спрямо теб”… б).”Постъпвай така, че винаги да се отнасяш към собствената си личност и към другите хора не просто като към средство, но винаги и като към цел”.За Кант да се от- насяш към човека като към цел, значи да виждаш в него битие, което е свободно и раз- умно. И друго: за първи път в историята на етиката Кант посочва самоуважението ка- то изходно условие за морала.Ако няма чувство за собствено достоинство и самоуваже- ние, изчезва едно фундаментално условие да се отнасяш морално към “другите”… Кант ни приканя : Мисли сам !; В общуването мисли себе си , поставен в положението на всеки друг! ; Мисли винаги в съгласие със самия себе си ! . Завършващият четвърти принцип е справедливостта, издигнат още от Аристо- тел в “Никомахова етика” и разбиран като синтез-триада от уравнителна, разпредели- телна и въздаваща справедливост.Джон Роулс в своята “Теория на справедливостта” разви съвременното етическо схващане за този принцип: като принцип на равната сво- бода, като равенство във възможностите, като справедливост при задоволяване на пот- ребностите в компенсираща, възмеждяваща или корективна форма… В бизнес-етиката е известен тъй-наречения “Модел на Робърт Блейк – Дебора Карол” на професионалния морал на мениджъра.Интерестно е, че в тяхната шест-сте- пенна скала от принципи петият и шестият се считат за всечовешки и универсални, сто- 14. ящи високо над предписанията на фирмената политика. Всъщност става дума за преформулиране на принципа на утилитаризма и за категорично утвърждаване приоритета на етичните канони над другите социални, исторически, културни и религиозни отношения. Тези четири принципа слагат печат върху етическия образ на самия менид- жър.За да е верен и последователен изпълнител на етичните принципи и моралните ценности в бизнеса, мениджърът трябва да утвърждава личен етичен стил на пове- дение; безкомпромисно да осъжда и отхвърля всичко неетично в бизнес-средата и у служителите; да оценява етическия климат в бизнес-групата и от гледна точка на фирмата, и от гледна точка на всеки служител; да свързва моралните отношения не само с преходното и ежедневното, а и с отдалеченото бъдеще, с перспективните прог- рами и фирмената стратегия… Така стигаме до един интересен проблем: съвременните форми на кодифика- ция на моралните отношения в бизнес-организациите. Изтегляне 74.25 Kb. Сподели с приятели:
|