Етнонимът “българи” от европейска гледна точка йордан Табов, Милош Сидоров

Bulge [13] Etymologically, bulge and budget are the same word, and indeed when English first acquired bulge it was a noun, with, like budget, the sense ‘pouch’. It came from the French bouge ‘leather bag’, a descendant of Latin bulga, which may have been of Gaulish origin (medieval bolg ‘bag’ has been compared). The words present-day connotations of ‘swelling’ and ‘protruding’ presumably go back to an early association of ‘pouches’ with ‘swelling up when filled’ (compare with case of bellows and belly, which originally meant ‘bag’, and came from a source which meant ‘swell’), but curiously, apart from an isolated instance around 1400 when bulge is used for a ‘hump of someone’s back’, there is no evidence for this meaning in English before the 17-th century. Additionally, from the 17-th to the 19-th centuries bulge was used for the ‘bottom of a ship’s hull’; it has now been superseded in this sense by bilge [15], which may well be a variant form.

4 Online Ethimology Dictionary.

http://www.etymonline.com/index.php?search=bulge&searchmode=none . Там за “bulge” четем: “bulge (n.) c. 1230, from O. Fr. bouge "leather bag" (see budget). Sense of "swelling" is first recorded 1623. The verb is first re­corded 1677. Bilge (q.v.) may be a nautical variant.”

1 Digitale Bibliothek Band 69: Georges: Lateinisch-deutsches Wörterbuch, S. 7798 (vgl. Georges-LDHW Bd. 1, S. 875). Текстът за превода на bulga е: “bulga, ae, f., der lederne Sack, bes. der Geldsack (s. Paul. ex Fest. 35, 1), Gloss. V, 638, 40. Lucil. sat. 2, 24 u. 6, 23 sqq. Varr. sat. Men. 343 u. 492 (wo Bücheler bulgam, Riese vulgam). - scherzh. v. Mutterleib, Lucil. sat. 26, 13.”

2 П. Голийски. Зиези, от който са българите. Тангра ТанНакРа,София, 2003, с. 362-363.

3http://www.brainyencyklopedia.com/encyclopedia/l/li/list_of_country_name_etymologies.html

4 The American Heritage® Dictionary of the English Language, Fourth Edition. Copyrologies.html; The Americaight © 2000 by Houghton Mifflin Company. Published by the Houghton Mifflin Company.

http://www.bartleby.com/61/roots/IE53.html

5 Тази информация се съдържа в обяснението, което Енциклопедията дава за произхода на названието на Белгия: “Belgium: from the name of a Celtic tribe, the Belgae. Possibly further derived from the PIE "Bolg" meaning 'bag' or 'womb' indicating common descent.”

http://www.brainyencyclopedia.com/encyclopedia/l/li/list_of_country_name_etymologies.html

1 За едно от възможните значения на bhelgh речникът сочи: “O-grade form *bholgh-. blagging, budget, bulge, from Latin bulga, leather sack, from Celtic *bolg-.” http://www.bartleby.com/61/roots/IE53.html

2 Речник на чуждите думи в българския език. София, 1978, стр. 152.

3 Carl Darling Buck. A Dictionary of Selected Synonims in the Principal Indo-European Languages (a contribution to the history of ideas). The University of Chicago Press, Chicago and London, 1988, p. 776.

1 Можем да добавим и няколко примера на думи от старобългарски: боук-арь – «азбукар, грамотей», врат-арь, зна-х-арь.

1 Reiner Sacconi. Summa fratris Reinerii de ordine fratrum praedicatorum de Catharis et Leonistis seu pauperibus de Lugduno. Ed. a. Dondaine, dans: Un traite neo-manicheen du XIII-e siecle. Le “Liber de duobus principiis” suive d’un fragment de rithuel cathare. Roma, 1939, 64-78.

2 Д. Ангелов. Богомилството. Булвест, София, 1993, с. 382.

3 Г. Василев. Български богомилски и апокрифни представи в англий­ската средновековна култура. Корени, София, 2001, с. 162.

1 “Bulgari, quuos quidam vocabant Bulgaros … Burgari, quia latibulum eo­rum speciale est in Bulgaria.” V. Schmidt. Histoire et doctrine de la secte des Cathares ou Albigeois. Paris 1849. II, 278; F. Racki. Borba juznih slovena za drzavnu neodvisnost. Планета, Београд, 1931, с. 345.

2 “Haereticos, quos Bulgaros vocant, vehementer (Philippos Augustus) studiut insectari … Per idem tempus Bulgarorum haeresis execranda …” Chron mon. altissiodor. Ad a. 1180; F. Racki. Borba juznih slovena za drzavnu neodvisnost. Планета, Београд, 1931, с. 345.

3 Д. Ангелов. Богомилството. Булвест, София, 1993, с. 396.

4 Chr. Touzellier. Une somme anticathare, p. 175; Д. Ангелов. Богомилст­вото. Булвест, София, 1993, с. 415.

5 Д. Ангелов. Богомилството. Булвест, София, 1993, с. 396.

6 Д. Ангелов. Богомилството. Булвест, София, 1993, с. 396.

7 Г. Василев. Български богомилски и апокрифни представи в англий­ската средновековна култура. Корени, София, 2001, с. 159.

1 Г. Василев. Български богомилски и апокрифни представи в англий­ската средновековна култура. Корени, София, 2001, с. 159.

2 Oxford English Dictionary. Oxford. At the Clarendon press. v. I. 1933, p. 1160.

3 Фундаити, фундагиагити – от “фунда”, т.е. торба, която богомилите са носили. (F. Racki. Borba juznih slovena za drzavnu neodvisnost. Плане­та, Београд, 1931, с. 358.)

1 В анонимното френско стихотворение “Слова на кобилата към дяво­ла” от ХІІІ в. се разказва, че св. Августин изгонил еретика Вимер, кой­то бил “бугр”. (Р. Нели. Ръкописите на катарите. Мириам, София, 1999.)

1 П. Голийски. Зиези, от който са българите. Тангра ТанНакРа, Со­фия, 2003, с. 363.

2 Д. Дечев. Източно-германскиятъ произходъ на българското народ­ностно име. Годишникъ на Софийския Университетъ, Историко-фило­логически факултетъ, книга ХХІІ, 11. с. 3-25.

3 Wessely, Mitteilungen aus der Sammlung der Papyri Erz­herzog Bainer VI, S. 114; Denkschriften der Wiener Akad. der Wiss., Bd. 37, II. Abt., S. 242; Studien zur Palaeographie und PapyruskundeVIII, S. 189, nr. 1124 und XX, S. 100, nr. 133.

4 Дечев последователно се придържа към догмата за късната поява на българите в Европа и оспорва всяко ранно споменаване на името им. В случая той застъпва гледището, че българското име не би могло да ста­не известно на арабите преди ІХ в., че в папируса всъщност е записано личното име Boulgarik[os], което той вече е обявил за “готско” (Д. Де­чев. Източно-германскиятъ произходъ на българското народностно име. Годишникъ на Софийския Университетъ, Историко-филологи­чески факултетъ, книга ХХІІ, 11. с. 3-25), и че става дума за (гота) Булгарик.

1 Вижте цитираното по-горе от Брейни Енциклопедия.

1 Например plug-ar на румънски означава “орач” (букв. “ралар”); vic-ar е говедар, cizm-ar е обущар (чизмар), propriet-ar е господар, porc-ar е свинар.

2 Примери на думи с наставката “-ар” в унгарския език са: tan-a'r – «учител» (tan – «учение»), vez-e'r – «вожд» (vez-et гл. «води»).

3 Примери на думи с наставката “-ар” в чешкия език са: bednář (бъч­вар), knihař (подвързвач), lhář (лъжец), kovář (ковач), lékař (лекар), pí­sař (писар), vinař (винар), češtinář (читател), pekař (пекар), žhář (подпал­вач), češtinář (учител по чешки), latinář (учител по латински), ušař (ушен лекар), očař (очен лекар), sklář (стъклар).

1 Ето няколко примера: БЛЪГАР’’ЫX, ВЪ БЛЪГАРЭХЪ, БЛЪГАРСКИ СТРАНЫ, БЛЪГАРСКА ЗЕМЛЯ, БЛЪГАРСКО ЦАРСТВО, ЦАРСТВО БЛЪГАРСКОЕ, ПРЭСТОЛЭ БЛЪГАРСКАГО ЦАРСТВА, СКИПТРА БЛЪГАРСКАГО ЦАРСТВА... Двете форми “блъгари” и “българи” не би следвало да ни впечатляват, така както не ни впечатлява съществуването на диалектните форми “длъга” и “дли­боко” наред с “дълга” и “дълбоко”. Как точно е “звучала” думата “бъл­гари” в различните български диалекти е проблем, който би трябвало да бъде изследван специално. Същото се отнася и за възможния произ­ход на “блъгари” от “благо”.

1 Г. Раковски. Съчинения. Т. IV. София, 1988, с. 336.

1 Флоринский, В. М. Первобытные славяне. Ч. I, Томск, 1894, с. 346.

2 Флоринский, В. М. Первобытные славяне. Ч. I. Томск, 1894, с. 348.

1 Теорията за “автохтонния”, “тракийски”, местен произход на бълга­рите (в различни варианти – “тракийски” или “славянски”) са застъп­вали и развивали полският историк Лелевел (1786-1861), А. Д. Чертков (1789-1858), П. Шафарик, П. Берон (1795-1871), А. Беловски, Г. Раков­ски, архиеп. Филарет, архим. Леонид, Куно, С. Захариев, С. Веркович, М. Милоевич, Д. Иловайский, Ц. Гинчев, Г. Ценов, С. Лесной, О. Лу­кович-Пjанович, Г. Сотиров (вж: К. Иречек. История на българите. Корени, София, 1999; Н. Державин. История на българите. Славяни, София, 1946; Г. Ценов. Произходът на българите. София, Печатница П. Глушков, 1910.) и др.

2 Добре известно е, че за много средновековни византийски автори думата “мизи” е била като синоним на “българи”.

3 К. Влахов. Загадката на пеласгите. В: Сборник доклади – 40 години народна власт – Юбилейна сесия на факултета по нови и класически филологии при СУ “Климент Охридски”, 1985, с. 39-47.

4 К. Влахов. Загадката на пеласгите. В: Сборник доклади – 40 години народна власт – Юбилейна сесия на факултета по нови и класически филологии при СУ “Климент Охридски”, 1985, с. 43.

1 Й. Табов. Падането на стара България. Моранг, София, 1997, с. 190-220; руско издание (с някои изменения и допълнения): И. Табов. Закат старой Болгарии. Крафт+Леан, Москва, 2000.

1 Известният специалист по гръцка палеография Гардтхаузен обяснява, че когато буквите на някоя дума в стар гръцки текст са разположени в два реда един над друг, първо се четат долните букви, а след това горните. Но в същото време тутакси добавя, понякога това правило не се е спазвало. V. Gardthausen. Schrift, Unterschriften und Chronologie. Leipzig: V. von Veit und Comp., 1913.

2 Вж. Й. Табов. Падането на стара България. Моранг, София, 1997, с. 252-253.

1 т. е. индоевропейския.

2 К. Влахов. Загадката на пеласгите. В: Сборник доклади – 40 години народна власт – Юбилейна сесия на факултета по нови и класически филологии при СУ “Климент Охридски”, 1985, с. 44.

3 К. Влахов. Загадката на пеласгите. В: Сборник доклади – 40 години народна власт – Юбилейна сесия на факултета по нови и класически филологии при СУ “Климент Охридски”, 1985, с. 44.

4 К. Влахов. Загадката на пеласгите. В: Сборник доклади – 40 години народна власт – Юбилейна сесия на факултета по нови и класически филологии при СУ “Климент Охридски”, 1985, с. 44-45.

1 Тук е уместно да се вземе предвид, че латинската дума “пелис” озна­чава “кожа”. В контекста на интензивните връзки между Гърция и Рим през античността е възможно и в Гърция коренът “пел” да е бил схва­щан като “кожа”.

1 Херодот V, 59.

2 В: Р. Заимова. Арабски извори за българите. изд. Тангра ТанНакРа ИК, София, 2000, с. 37-49.

3 Любопитно е, че според “Именника на българските ханове” първият владетел, споменат в него - Авитохол, е живял също 300 години.

4Дали Хермес е бил първият, който е шил с игла, или това е сторил ня­кой друг, не е толкова важно. Ясно е обаче, че за да се направи качест­вена кожена чанта, освен качествени материали (кожи, конци) са необ­ходими и добри инструменти (игли), с които да се правят хубави и здра­ви шевове. Затова от цитираното сведение на Ал Масуди можем предпазливо да предположим, че Хермес може би е бил почитан и като покровител на тези, които шият с игла, и по-специално на “майстори­те-чантаджии”. “Преведено” на английски, ирландски, френски и др. – евентуално на булгерите, болгерите, бугерите и т.н.

1 Ал-Масуди. Златните ливади и източниците на бисери. В: Р. Заимова. Арабски извори за българите. изд. Тангра ТанНакРа ИК, София, 2000. с. 37-38.

2 Според Хесиод; вж. Hermes in Greek Mythology. http://www.loggia.com/myth/hermes.html ; Ron Leadbetter. Hermes. In: Encyclopedia Mythica, http://www.pantheon.org/articles/h/hermes.html ; Der Brockhaus. Geschichte. Fruezet und Altertum. Grundlagen der G­eschichte. F. A. Brockhaus, Leipzig – Mannheim, 2001. p. 159.

3 “pouch”; вж. Ron Leadbetter. Hermes. In: Encyclopedia Mythica, http: //www.pantheon.org/articles/h/hermes.html ; Der Brockhaus. Geschich­te. Fruezet und Altertum. Grundlagen der Geschichte. F. A. Brockhaus, Leip­zig – Mannheim, 2001. p. 159.

1 Г.Василев. Български богомилски и апокрифни представи в англий­ската средновековна култура. Корени, София, 2001.

2 “Deniqe Bulgaros vocabant nostri usurarios merei moniis operam debant.” Г. Василев. Български богомилски и апокрифни представи в англий­ската средновековна култура. Корени, София, 2001, с. 164.

3 Oxford English Dictionary. Oxford. At the Clarendon Press. V. I. 1933, p. 1160.

1 Според Хесиод; вж. Hermes in Greek Mythology. http://www.loggia.com/myth/hermes.html ; Ron Leadbetter. Hermes. In: Encyclopedia Mythica, http://www.pantheon.org/articles/h/hermes.html

2 М.Сидоров. Българската сурвачка - наследник на древния кадуцей. Вселена, Наука и Техника, № 12, 2001, с. 24-37.

3 Hermes. Messenger of the Gods. Herald of the Immortals. In: Greek My­thology. http://messagenet.com/myths/bios/hermes.html ; Der Brockhaus. Geschichte. Fruezet und Altertum. Grundlagen der Geschichte. F. A. Brockhaus, Leipzig – Mannheim, 2001. p. 159.

1 Според Хесиод; вж. Hermes in Greek Mythology. http://www.loggia.com/myth/hermes.html ; Der Brockhaus. Geschichte. Fruezet und Altertum. Grundlagen der Geschichte. F. A. Brockhaus, Leip­zig – Mannheim, 2001. S. 159.

Каталог: blgary antichna svjat
blgary antichna svjat -> За имената на българските владетели от средновековието
blgary antichna svjat -> Култът към тангра във връзка с един балкански палеотопоним
blgary antichna svjat -> Българи в троянската война йордан Табов