Българи в троянската война йордан Табов



страница1/4
Дата31.08.2017
Размер489.93 Kb.
  1   2   3   4




БЪЛГАРИ В ТРОЯНСКАТА ВОЙНА
Йордан Табов
Неотдавнашната нова филмова версия по прочутата Омирова “Илиада” ни върна в много стари времена, към раз­търсилата жителите от региона на Мала Азия и Балканите Тро­янска война. Пред нас се разгърнаха епизоди от сражения­та, оживяха покрити с бойна слава герои. Без съмнение една от най-ярките фигури във филма (както е и в “Илиадата”) беше Ахил – водачът на мирмидонците.

Кой е Ахил и какви са мирмидонците?

Дошлите до нас откъслечни сведения не дават възмож­ност да се даде точен отговор на този въпрос.

Ахил е бил българин?


Византийският хронист Йоан Малала съобщава в хро­ни­ката си, че мирмидонците, чиято армия е предвождал Ахил, са били българи1, а друг византийски историк, М. Аталиат, по думите на известните византолози М. Сюзюмов и С. Иванов “сближава Ахил с руснаците”2. За българи във войската на Ахил съобщава и византийският поет Константин Хермониак (ІІІ, 236-240)3. Още през античността се е вярвало, че Ахил е от “скитски” произход1. Като цитира Ариан, “Историята” на ви­зантийския хронист Лъв Дякон споменава “…кройката на на­металото му, закопчано с тока, ... русата коса, светло-сини­те очи” и версията, че той е роден в град на име Мирмикион, разположен близо до Меотидското езеро2.

Историческата школа на ХІХ-ХХ в. счита, че всички тези сведения са грешни. В нея ясно е фиксирана допустимата граница за “поява” на българите в историята: не по-рано отVв.

В същото време на специалистите е добре известно, че в средните векове българите са били считани за старо местно население на Балканския полуостров. Например К. Иречек пише буквално3:

В средните векове южните славяни често са смята­ни за аборигени (коренни жители); но това е недоразумение, произлязло при четене на древните писатели поради незнание на историята.”

И така, оказва се, че, четейки “древните писатели”, на­шите средновековни прадеди са грешали. Иречек тактично пи­ше за това като за “недоразумение”. Такива неща са възможни. Но все пак е интересно да разберем: какво са писали древните писатели и как трябва да се тълкуват “правилно” техните сведения?

Българско име в рода на Ахил


Например, да се заинтересуваме от роднините на Ахил. Баща му се е казвал Пелей, а дядо му е носил името Еак. Но за да разгледаме името “Еак” от обичайна за нас гледна точка, трябва да вземем предвид, че познатата ни буква “Я” в гръц­кия език често пъти се заменя със съчетанието “ЕА”. Затова в рамките на приетата сега у нас ортография “Як” е най-добрият фонетичен еквивалент на гръцкото “Еак”. Обаче думата “як” в българския език си има смисъл и означава “здрав, силен”. За­това името Як – Еак изглежда като типичните за далечното ми­нало имена-прозвища: Петър – камък, Аарон – светъл и т.н.

Името Як - Еак, както е записано и се произнася, е раз­бираемо за всеки българин; без съмнения това е българска ду­ма. Но все пак не може със сигурност да се твърди, че Еак – Як е българско име. Може би именно в този случай е налице слу­чайно съвпадение. Подобни неща се случват, особено при “къ­си” думи от по 3-4 букви. Два или три подобни примера могат да бъдат само мотивация за по-мащабни изследвания – и нищо повече. Все пак в съчетание със сведенията за българ­ския про­изход на Ахил (по-точно на неговите мирмидонци) името Як – Еак вече ни води към хипотезата, че в Троянска­та война са участвали българи.


Вярно ли е това?

Средновековният византийски учен и писател Йоан Цеца е настоявал, че това е така:

И тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби,

и заедно с тях Ахил, синът на Пелей,

и на Тетида, дъщерята на философа Хирон,

водейки войска от хуни-българи-мирмидонци,

на брой две хиляди и петстотин …”1

Според неговите думи, античните пеони, населявали територията на днешните централна и северна Гърция, са били българи:



“А Пирехми водеше пеонците, сиреч българите,

от река Аксиос, сиреч от Вардара …



Хроми и Еном командваха всички мизи.2

И още:


“А пеонци са българите. Не вярвай на глупците,

да смяташ, че пеонците са различни от тях. Те

[глупците] смятат, че Аксиос е различен от Вардара,

и казват, че се пише с дифтонг…1

В последния цитат прави впечатление полемичният стил на Цеца. Той нарича “глупци” някакви хора, които не са­мо са считали, че пеоните не са българи, но и че реката Аксиос не е Вардар. Изглежда, че опонентите на Цеца - “глупците” – са византийските “елинизатори”, които са въвеждали на тери­тори­ята на Византия гръцки названия вместо местните. Спорът на Цеца с тях е свидетелство за методите, с които е била про­веж­дана “елинизацията”, и за неправилните представи за мина­лото на Балканите, с които тази елинизация е била мотивирана.

Но кой е бил прав – Цеца или “елинизаторите”?
На кого да вярваме?

Освен убеждението на Цеца, че старите мирмидонци и пеони са били българи, от горните цитати научаваме и за мне­нието на опонентите му, които са имали други представи за мирмидонците, пеоните и българите.

Кой от тях е бил прав?

За да се ориентираме в тези проблеми, трябва преди всичко да вземем предвид, че Йоан Цеца е бил един от най-об­ра­зованите византийски учени за времето си, с енциклопедич­ни знания.

За изследователите на античността Йоан Цеца е безспо­рен авторитет и ерудит; неговите сведения се ползват с дове­рие. Нещо повече, на базата на цитати в негови произведения и записки специалистите възстанавяват загубени ценни антични текстове; например Дж. Фрейзер2 е използвал “Илиадите” на Цеца при възстановяването на Епитомата към “Митологичната библиотека” на Аполодор. Още през ХІХ в. изтъкнатият визан­толог К. Крумбахер е подчертавал значението на трудовете на Цеца за изучаването на античността3. Енциклопедията Паули отделя много внимание на Йоан Цеца; неговата биография зае­ма в нея около 50 колонки1, от тях на цели три подробно е об­яснено значението на творчеството му. В. Борухович в своя об­зор за “Митологичната библиотека” неведнъж споменава при­носа на Йоан Цеца и брат му Исаак за изследването на антич­ното на­следство2. За А. Любарски Йоан Цеца е “един от най- извест­ните византийски учени3. Произведенията на Цеца са обект на постоянен интерес от страна на специалистите4.

Казано накратко, мнението и текстовете на Цеца са много ценни за съвременната наука.

Обаче другояче се отнасят към същия Цеца съвремен­ни­те “официални” изследователи на историята на България. Те са изправени пред една деликатна задача: да “олекотят” сведе­нията му, защото тези сведения противоречат на техните кон­струкции. Днешната българска историческа наука твърдо от­стоява мнени­ето за късната поява на българите на Балканския полуостров. А именно привържениците на това мнение Цеца нарича “глупци”! Очевидно е, че за тях категоричната позиция на Цеца е неприятно препятствие.

Затова не е никак чудно, че днешните специалисти по българистика се опитват да представят Цеца в друга светлина: за тях той не само не е “един от най-известните”, но и въобще не е учен. За него се пише така:

Йоан Цеца е живял в Цариград през ХІІ век (1110-1180). Развил голяма литературна дейност, като е работил главно в област­та на античната литература. Написал е пор­едица от комен­тари, схолии, писма, стихове, алегории. Най-значитеното му произведение, Илиадите, …1

Излиза, че Цеца е “развил голяма литературна дей­ност”, и нищо повече …


Страхливецът Ахил


Макар че Ахил е един от главните герои на Троянската война, неговият литературен образ в Илиадата не е съвършен. Там той преди началото на войната чисто и просто е предста­вен като страхливец, който се прави на жена и се крие между жените, само и само да се предпази от участие в битките; и са­мо чрез хитрост става възможно да бъде разкрит и принуден да се присъедини към армията на Менелай и Агамемнон. Отчет­ливо се забелязват и колебанията му по време на войната. В определен момент те преминават в желание да изостави обса­дата на Троя и да си замине в къщи. И само смъртта на прияте­ля му Патрокъл го връща отново в строя.

Всички тези детайли намират логично обяснение, ако допуснем, че Ахил не е бил грък, и че макар и да се е сражавал и победил със спартанците, в представата на гърците той е останал “не напълно свой”.



И пак българско име-прозвище

Да се върнем към един от горните цитати, за да обър­нем внимание и на името “Хромий” в него; така са наричали предво­дителя на мизите. Това е също име-прозвище, чийто смисъл в много от българските диалекти е «Куция». Като взе­мем пред­вид, че “мизи” средневековните византийски писате­ли наричат българите, живели покрай долния Дунав, можем да отбележим още един случай на съвпадение на българско и “антично” имена.


  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница