Евангелието на Луцифер
Изтегляне 4.15 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ, emoc intelig
| XIV. ПИСМОТО (1) 23 май 2009 „Скъпи татко, Докато ти пиша, пътувам, с влака на юг. Вали. Лъщящият пейзаж през окъпаните прозорци не изглежда съвсем действителен. Останалите пътници наоколо ми дремят. Татко, надявам се никога да не прочетеш тези думи. Надявам се след няколко месеца да си прибера това писмо и да го изгоря, докато си мисля за последните няколко дни. Когато го напиша и влакът пристигне, ще го изпратя в плик до Амели — готово, запечатано и с марки. Сигурно си я спомняш от времето, когато живеехме във Велизи-Вилакубле. Ще я помоля да изпрати писмото, ако чуе, че съм мъртва. Иначе ще си го прибера от нея и ще се смея на цялата тази история с чаша бяло вино в ръка. Откъде да започна? Както знаеш, в продължение на няколко години помагах на двойка от Амстердам с проучване и изследвания, от време на време и дребни практически услуги — да взема или доставя нещо. Отпусни се, не става дума за наркотици, а за стари книги, писма, ръкописи, такива работи. Просто са фантастични. Симпатични, интелигентни — това е. Той се нарича Дирк ван Рийсевийк и ако четеш това, ще те помоля да им се обадиш на телефон +31 16 522 81 51 и да им разкажеш какво се е случило с мен. Запознах се с Дирк и Моник в един уебсайт. В началото общувах с нея доста свободно и открито. Когато обаче започнах да им помагам, преминахме на зашифровани имейли. Историята е следната: по-рано тази година в катакомби в Киев е бил открит ръкопис. Бил е пренесен контрабандно от Украйна в Норвегия. Преди няколко дни получих писмо от писател от Осло, Кристиян Кайсер. Той издирваше Дирк, но му беше хрумнало, че най-лесно ще се 116 добере до него чрез мен. Писа ми, че имал достъп до екземпляр от ръкопис, съдържащ символа трикветра и изображението на паун. След като прочел, че тези символи присъстват и в много от статиите на Дирк по религиозна иконография, той потърсил помощта му. Писахме си малко. Разказа, че си сътрудничел с археолог на име Бьорн Белтьо, познавам го по име, а аз препращах писмата му на Дирк. Той много се разпали и ме помоли в най-скоро време да поканя писателя в Амстердам. Обадих се на номера му в Осло вчера рано сутринта. Не отговори. Навярно вече е бил мъртъв. Да, някой го е убил, татко! Приятелят му Бьорн Белтьо го е открил мъртъв по-късно на същия ден. Аз обаче не подозирах нищо, когато позвъних. Проявих глупостта да оставя името и номера си на телефонния му секретар. Ами ако убийците все още са били в апартамента му, когато съм се обадила и са разбрали съобщението ми погрешно? Опитах се да позвъня на Бьорн Белтьо, за да го предупредя, но телефонът му е изключен. Дирк ми се обади от Амстердам по-късно следобеда. Тогава разбрах, че писателят Кристиян Кайсер е бил открит мъртъв. Беше крайно необичайно Дирк да телефонира — така да се каже, ние общувахме изключително онлайн. Тревожеше се за мен и попита дали не мога да спя на друго място от съображения за сигурност. Затова се обадих на Пиер и пренощувах при него. Добре че го направих. Тази нощ у дома е имало взлом. Всеки да мисли каквото си ще. Стаята ми била обърната наопаки, така казва домакинът. Не посмях да се прибера. Малко по-късно следобед звънна телефонът. Този път бяха те. Убийците. Сигурна съм. «Мари-Елиз Моние?» — попита мъжки глас. Говореше с източноевропейски акцент. «Да? Кой е?» — попитах аз. Чух щракане в слушалката. И пиукане. 117 После гласът се върна: «Трябва да се срещнем» — каза той. «Притежавате нещо наше.» «Какво притежавам?» — попитах аз. «Къде и кога можем да се срещнем?» «Не мисля, че бих искала да ви виждам» — отвърнах аз и затворих. Беше толкова противен. Като онези, дето звънят посред нощ и стенат в слушалката. Веднага след това се обади отново. Пак затворих. Когато звънна за трети път, не вдигнах. Обадих се в полицията. Те обаче не искаха да ме изслушат. Точно тогава реших да посетя Симонета. Вече две години си говорим, че трябва да намина отново. Беше само на думи. Сега обаче си имам сериозна причина да спазя обещанията си и да отида. Винаги ни е така уютно заедно. Тя живее толкова далеч от вкъщи, че никога няма да ме открият. Влакът вече пристига. Поспах малко. Не успях да се свържа със Симонета, но тя е наблизо. В най-лошия случай ще отседна в някой пансион. Вече трябва да привършвам, татко! Дано никога не прочетеш това писмо!“ С обич: дъщеря ти |