ЧАСТ ПЪРВАСЛУГИТЕ НА САТАНАТА

15
I. МУМИЯТА
1.
Киев 9
май 2009
Мумията се хилеше пред мен като някакъв урод.
Столетията бяха изтеглили кожата назад по лицето, оголвайки зъбите, наподобяващи челюстите на хищник. Венците и носът бяха съсухрени. Тънките устни и кухите очи — продълговати, котешки, не съвсем човешки — придаваха на лицето вид на ръмжащо животно.
— Кой е това? — прошепнах.
— Монах? Пилигрим?
— Прилича ми на вампир.
Консерватор Тарас Корольов се прекръсти.
— Някои трупове изсъхват по този начин. Балсамиращите процеси в природата правят от тях страховити чудовища.
Глъчката на туристите долиташе откъм главния тунел, иззад лентите и загражденията. За да открием забравената камера,
консерваторът ме бе повел през тесни каменни тунели, дълги няколкостотин метра. Корольов беше нисичък, закръглен мъж с оцъклени очи и физиономия, която лесно би те накарала да си помислиш, че беше на ръба да открие нещо изумително. В качеството си на консерватор към музея Киево-Печерска лавра в Украйна, той бе избрал да се занимава с мъртъвци. В дълбоките катакомби на скалния манастир, във варосани монашески килии и гробници, монаси и светци спяха своя вечен сън. Студените, сухи въздушни потоци в мрежата от тунели и пещери бяха мумифицирали труповете през вековете.
Никой не познаваше този монах тук, нито в манастира, нито в музея. Четирима студенти, заети с рутинна поддръжка, открили гробната камера зад каменна стена, зазидана зад олтар в края на тунел без изход.

16
Мумифициран труп. Монах.
В ръцете си, така мършави, че наподобяваха ноктите на влечуго,
мумията държеше свитък.
[1]
Пояснение: Преди клането на християнизирани катари във френския град Безие на 21 юли 1209 един кръстоносец попитал папския пратеник Арно Амори как ще успеят да различат катарите от католиците. Според историка на цистерцианския орден Цезар от
Хайстербах, Амори отговорил: „Убивайте наред! Господ ще познае своите“. В доклада си до папата Амори се похвалил, че избил 20 000
души — млади и стари, мъже, жени и деца, катари, езичници и католици. Няколко години по-късно Арно Амори бил провъзгласен за архиепископ на Нарбон.
↑

17
2.
Незначителните подробности никога не са маловажни.
Недоловимият замах на крилцата на пеперуда може да предизвика ураган. Изгубила равновесие снежинка може да причини лавина. Така математиците обясняват куриозния факт, че дори безкрайно малките вариации в изходните условия на динамичните системи могат да окажат огромен ефект. Така се изразяват те, хората на точните науки.
Аз самият бях вариация в изходните условия.
Когато преди седмица консерватор Корольов бе седял в кабинета си с телефон в ръка, той бе дал началото на верига от събития, чийто обхват, разбира се, нямаше как да предугади. Половин час преди това е бил успял да изтръгне ръкописа от кокалестата хватка на мумията.
Слушалката на телефона вече лепнела в ръката му. На кого да позвъни? На началника си, онзи пияндурник? На полицията? Ако трупът изобщо е жертва на убийство и зазидан, за да прикрият престъплението, това се е било случило преди стотици години.
Археологическите служби? Кой би се отнесъл към проблема със заслужената сериозност? Кого е длъжен да предупреди? На кого би могъл да се довери?
Обади се на мен. Една на практика незначителна подробност,
една нищо и никаква бяла снежинка, безкрайно малка вариация в изходните условия. Един плах археолог в тесен кабинет в университета на Осло.
Спомням си, че учтиво изслушах Тарас Корольов. Представи се и разказа за откритието. Гласът му беше приятен баритон:
— Можеш ли да дойдеш в Киев, мистър Белтьо?
— Аз съм археолог, не палеограф.
— Опитът ти със стари ръкописи е показателен.
— Трябва да се свържеш с експерт. Имам приятел в Исландия,
мога да ти дам номера. Той е изтъкнат…
— Бьорн Белтьо, не е ли вярно, че се натъкна на евангелието на
Христа, написано на ръка?
— Това беше преди десет години. А и ако трябва да бъдем точни,
не аз го намерих. Просто се погрижих за него.

18
— А не откри ли и ръкописа върху папирус на непознатата
Шеста книга на Моисей…
— Чист късмет!
— … и мумията на Моисей?
— Или по-точно тя ме намери.
— Твърде скромен си, Белтьо. Чел съм за теб. Във вестниците. В
международни списания за археология. За другите ръкописи, които си открил. За усърдието ти.
— Усърдие? Повечето биха казали, че съм непоносим инат.
— Ти си човекът. Знам го. Усещам го.
— Слушай, аз съм старши асистент по археология, дори не съм професор.
— Ще ми помогнеш ли?
— Съжалявам. Намери друг!
Никога не съм слугувал на принципи.

19
3.
Мумията лежеше гола върху каменно легло зад олтара, който закриваше камерата. Едва в по-късните години след падането на комунизма бяха започнали да покриват труповете.
— Властите наистина ли ще ми позволят да поема ръкописа? —
попитах аз.
— Тях ги интересува само мумията. Не и ръкописа. —
Консерваторът така изкриви лице, че човек би сбъркал физиономията му с тази на мумията. — Началниците ми вече са се стиснали за гърлата относно формалната отговорност за мумията и кой да поеме финансирането на изследователската работа. Позовавайки се на разположението на гробницата и възрастта на олтара, смятаме, че този монах е по-стар и от свети Нестор Хроникьора, положен да почива тук в катакомбите през 1114 г. Свитъкът — началниците ми биха го тикнали в някое чекмедже из архивите заедно с всички останали текстове, които не сме изучили както подобава.
Той посочи с глава навития на руло ръкопис, който мъртвият притискаше до гърдите си.
— Подмених го с друг текст от същата епоха. Него взех от архива.

20
4.
Оригиналните пергаменти бяха разстлани върху осветена работна маса в кабинета на консерватора. Всяка страница бе разделена на две симетрични колони, следващи като по конец невидими линии.
— Тази част от текста — консерватор Корольов посочи дясната половина, — е изписана със знаци, каквито не съм виждал досега.
Лявата колона е клинопис. Това писмо е създадено в Месопотамия преди пет хиляди години и обикновено се свързва с глинени плочки от
Шумер, Вавилон и т.н. Нека обаче да предположим, че текстът е копие от глинена плочка. Преди да разучим ръкописа филологически,
семантично, палеографично, лингвистично, всичко ще бъде просто догадки. Ако текстът е препис от глинена плочка, все още не можем да допуснем колко стар е оригиналът. След като датираме кожата с
C14, поне ще научим възрастта на самия пергамент.
Повдигнах едно ъгълче и внимателно потърках материята между пръстите си.
— Какъв точно пергамент е този?
— Невъзможно е да се каже след толкова години.
— Пипни го! Усеща се мек, направо като нов. Би трябвало да е корав, сух. Лежал е навит в продължение на хиляда години и все пак се разгъва, остава плосък, почти без ръбове и чупки.
— Че какво знам за съхранението на животински кожи в южните земи? Нищо.
— А непознатите знаци в дясната колона? Какви са според теб?
— Нямам представа.
— Арабски?
— Не, щях да ги разпозная. Символите може да наподобяват математически формули. Вавилонците развили напредничави математически принципи няколко хилядолетия преди Христа.
Изображенията обаче ме объркват.
— Как така?
— Тази трикветра
[1]
например — той посочи някакъв символ най-отгоре на пергамента, — не се свързва с древна Месопотамия. А

21
това — посочи образа на паун, — не е каква да е птица.
Разгледах изображението на птицата с опашка, чиито пера бяха разперени в полукръг.
— Паунът — обясни консерватор Корольов, — е древен символ,
свързван основно с кюрдската секта йезиди. Те почитат най-вече пауна. Смятат го за паднал ангел. В тяхната религия той символизира демиурга, по-нисшестоящо божество, сътворило космоса. Птицата се нарича Мелек Таус. Може да се преведе по няколко начина. Едно от тълкуванията е Божи ангел. Ангелът паун. Съществуват обаче спорове относно сектата. Християните и мюсюлманите имат коренно различно разбиране за тази религия. Символът паун и произходът на
Мелек Таус могат да се тълкуват и по друг начин. Мелек Таус има няколко имена.
— Например?
— Шейтан. Познато ли ти звучи? — За миг зарея поглед и кимна замислено, сякаш в отговор на незададен от мен въпрос. — Шейтан е арабското име на Сатаната.
[1]
Трикветра (или триквестър) — древен слънчев символ,
трилъчева свастика, троица. Има значение на щит, защита. Среща се и в прабългарските надписи. — Б.р.
↑

22
5.
През прозореца на кабинета блещукаха златни шпилове, кули и кубета. Всяка година хиляди православни поклонници пътуват до
Киево-Печерската лавра с надеждата да се докоснат до частичка от
Божието присъствие. Докато Корольов сервираше кафето, аз местех поглед от катедралата и камбанарията напред към безбройните църкви и паметници. Представих си мумията долу в пещерата, в катакомбите с параклиси и подземни църкви. Корольов разказа накратко какво щеше да се случи, ако бе следвал процедурите стриктно. Нищо на практика.
Нищо, освен бюрокрация и формалности… Консерватор Тарас
Корольов бе обсебен от стремежа си да попречи на мумията да предизвика безплодна борба между музеи, църковни и обществени институции. В продължение на столетия монасите от Киево-
Печерската лавра бяха събирали и преписвали многочислени религиозни текстове. А каква полза? Още си лежаха струпани в архивите на музея. След революцията през 1917 г. сбирката била игнорирана.
Архивът потънал в забрава и безразличие.
Комунистическите институции явно не се бяха интересували от религиозното изучаване на християнски ръкописи. По-късно цялата работа се закучила поради липса на пари, борба за надмощие,
бюрокрация.
— За да удостоим ръкописа със заслужено внимание — обясни той, — трябва да го изследваме. Да го датираме с C14. Да го преведем,
разтълкуваме, да открием контекста му. Ние не разполагаме с необходимите ресурси.
— Все още не разбирам каква е моята роля тук.
— Искам да вземеш ръкописа в Западния свят! Искам да го разучиш с ресурсите и познанията, които ти и твоите колеги притежавате.
— Но какво ще кажат украинските служби, ако учен чужденец изнесе подобен ръкопис от страната?
Той ме изгледа. Продължително.
— Не — избухнах аз.

23
— Сега схващаш ли защо ти се обадих, Бьорн Белтьо, тъкмо на теб?
— Не можеш да ме молиш за това!
— Подобен ръкопис заслужава да бъде изследван.
Професионално.
— Искаш да го изнеса от Украйна контрабандно?
— Ти не си като другите. Прагматик си. Не приличаш на формалистите и бюрократите. Ти си истински учен, Белтьо.
Любопитен си. Любознателен.
— Та ти не можеш да ме молиш да изнеса ръкопис от страната контрабандно!
И все пак можеше.
И го направих.
Съдбата е тъкан от нишки — видими и невидими, преплитащи се в шарки, които рядко забелязваме, преди да стане твърде късно.
Когато се сбогувах с консерватор Тарас Корольов на летището, аз го видях за последен път.
Убиха го някоя и друга седмица по-късно, както и останалите,
ненадейно въвлечени във вихрушката около ръкописа.

24

Изтегляне 4.15 Mb.

Сподели с приятели: