Евангелието на Луцифер
За вселенския събор в Никея
Изтегляне 4.15 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ, emoc intelig
| 3. За вселенския събор в Никея 3.1. Исторически факти за Никейския събор С Първия вселенски събор в Никея [2] в Мала Азия през 523 г. от н.е. са свързани многобройни митове и погрешни представи. Например: На събора християнството не е било въведено с просто мнозинство, не са приели християнския библейски канон, нито пък наличието на душа у жената. Император Константин Велики свиква водещи епископи на събора в Никея. Поводът до голяма степен е изглаждането на теологическото разногласие относно арианството — връзката между Отца и Сина [3] . Същевременно императорът безспорно е искал да консолидира могъществото и единството на империята с помощта и подкрепата на църквата. Точният брой на участниците не е известен. Император Константин поканил 1800 епископи. Навярно са се събрали около 250. Откриването на събора било на 20 май 325 г. и продължил два месеца. Важен резултат от вселенския събор е Никейският символ на вярата [4] . Прието е също така и кога да се празнува Възкресение Христово [5] . Важен е и фактът, че вселенският събор в Никея е първият официален събор, където се събира представителна извадка на християнската вяра и различните енории и християнски течения, за да се постигне единство по религиозни спорове [6] 210 Освен това Вселенският събор в Никея свързва църковната и светската власт. Той допринася за поставянето на основите на симбиозата между християнската църква и държавната власт. 3.2. Вселенският събор за „Евангелието на Луцифер“ Разпространен е митът, че на събора е прието изгарянето на спорни апокрифни текстове. Подобна цензура не е документирана в историческите източници. И все пак: Според Потин по-тесен кръг от епископи решава, че „Евангелието на Луцифер“ трябва да бъде унищожено. Една от теориите гласи, че ръкописът е съдържал формулировки, които биха могли да се използват за преобръщането на господстващото антиарианско настроение сред епископите. Тъй като Потин служел на епископ, обявил се против оспорвания възглед на арианците пред императора и сънародника си Арий, то това твърдение не може да бъде взето за доказателство. Също толкова вероятно е евентуалните сатанински черти на текста да са провокирали решението за унищожаването му. Трета теория, основаваща се на откъс от съчинението „Църковна история на епископ Евсевий“ [7] , твърди, че ръкописът съдържал магически формули, които в случай на злоупотреба биха могли да призоват Сатаната. „Евангелието на Луцифер“ не е упоменато в известни, авторитетни извори от вселенския събор. Според Евсевий решението за унищожаването е било пазено в тайна, като само неколцина от епископите били замесени. Трима монаси — Потин, Никазий и Якоб — били натоварени със задачата да изгорят текста. Никой от тях не бил официален пратеник, а просто асистенти на съответните си епископи. Потин пише за възложилите задачата: „Дойдоха, прикрити от мрака. Късно вечерта почукаха на вратата ми. Трима мъже, които разпознах от двореца, пристъпиха прага ми и казаха, че идвали със свещена задача: аз, Потин от Тива и Александрия, бях сред избраните“. 3.3. Неподчинението на монасите Тримата млади монаси се нагърбили с поръчението да унищожат еретичния текст. В рамките на кратък период от време обаче променили позицията си. Потин пише: „Ние обаче се зачудихме. С какво право да унищожим за вечни времена текст, който не сме прочели и разбрали? С какво право щяхме да изгорим думи, които от други се смятаха за свещени?“. 211 Ето защо тримата се съюзили в общото си единодушие да спасят текста. Доводите им не са ясно отразени (освен общото страхопочитание към един стар и свещен текст), но съществуват причини да смятаме, че тримата (под ръководството на Никазий) са обсъждали задачата помежду си (подбуждани от сили, желаещи да спасят текста от унищожение). Отсъствието на идеологически мотиви за неподчинението не ни позволява да изключим възможността да им е било заплатено. Корупцията може би изглежда като вероятното обяснение, тъй като тримата монаси чрез действията си се обявяват и срещу началниците си — епископите, като по този начин губят прехраната и статута си. Голяма сума пари е можела да изгради основите на едно ново съществуване за тях. Мотивацията — независимо дали е била идеологическа, религиозна, принципна или икономическа — не играе първостепенна роля впоследствие. Потин пише: „Ръкописът бе разделен на три. А и ние бяхме трима. По този начин ние и текстът приличахме на пародия на Светата троица, която вселенският събор се канеше да утвърди, едновременно един и трима“. Уговорили се да се срещнат в Тива и да предадат трите части на текста в Александрия. Тъй като се страхували от преследвачи, всеки от тях избрал свой собствен маршрут. Изтегляне 4.15 Mb. Сподели с приятели:
|