НЯКОЛКО КРАТКИ НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ АДА

234
снишиш до преизподнята, до най-долните дълбочини на рова». Той поставя знак за равенство между преизподнята и рова. И във вавилонската митология мъртвите се събират в подземна пещера. Това огромно подземно пространство се наричало Иркала.
Религиозните представи за ада се коренят в доеврейски митологии като например шумерската,
акадската и вавилонската. Най-ранните царства на мъртвите не се свързвали с жега и пламъци, напротив —
адът бил студен, каменист и тъмен. В Иркала (Ир-Кала/
Иркалиа/Арали/Кигал/Гизал) властвал богът на смъртта
Нергал
[1]
(предшественик на Сатаната/Луцифер) и богинята му Ерешкигал.
Иркала има множество общи черти с еврейския подземен свят Шеол. На редица места той се отъждествява с ада и подземния свят от гръцката митология — Хадес, но не е задължително тези царства на мъртвите да бъдат еднакви. Геена от своя страна е еврейският паралел на християнския ад (и не съвпада с Шеол). Изначално Геена било бунище извън пределите на Йерусалим (в долината
Хином, където по-рано жертвали деца в чест на бог
Молох). Какви са тогава приликите — и разликите —
между ада и царства на мъртвите като Хадес, Геена, Шеол,
а нека не забравяме и ранния им предвестник Иркала?
Според моята хипотеза Иркала е некропол. Смятам,
че бих могъл да документирам произхода на ада от изключително физическо и реално място; пещера, където вавилонците полагали мъртъвците си да почиват, подобно на практиката в римските катакомби. Следва да разгледам едно класическо разбиране и нови тълкувания като…“
Оставих листите.
Естествено, разбирах какво се опитваше да направи КК. Да ме размекне. Да подготви почвата за някакво откачено твърдение за ада.
Не съм чак толкова наивен. Четиридесетгодишните интерпретации на

235
Джовани Нобиле не могат да разклатят нито логиката ми, нито начина, по който възприемам действителността.
[1]
В четвърта книга Царе 17:30 Нергал е упоменат с истинското му име. — Б.а.
↑

236
3.
— Кажи ми — започнах аз и погледнах КК, който тъкмо си палеше пура, голяма и черна като изгнил банан, — дали все пак не се опитваш да ме убедиш, че се страхувате да не би синът на Сатаната да се появи скоро?
— Съвсем не.
КК засмука като сукалче, докато листенцата тютюн се разпалиха. Бяхме сами в кабинета му. Не беше особено голям.
Прозорецът гледаше към задния двор. Между две високи етажерки висеше карта на света, окичена с цветни карфици. Върху плакат със звездното небе се виждаха няколко очертани с жълто съзвездия. Не съществуват граници за мотивите, които човек може да открие в звездите. Никак не е чудно. Ако разпръснеш хиляди точици върху платно, ще можеш да начертаеш какво ли не между тях.
Бях объркан. През цялото време долавях няколко групи паралелни хипотези — хипотеза А (в чест на Белтьо), която само от време на време докосваше хипотеза В (от която Белтьо все пак трябваше да бъде предпазен) и един по-смътен вариант, С, включващ
А и В, а и не само.
— Е, Бьорн — продължи КК, а димът струеше от носа му, сякаш пред мен седеше раздразнителен дракон, — отлично знам, че няма да се оставиш да те измамят. Нито старите професори, нито още по- старите надписи по стените. Нека ти напомня, че тъкмо ти настоя да посетим катакомбите.
— Заради монаха!… Защо ми показа възгледите на Джовани
Нобиле за ада?
— За да се сдобиеш с възможно най-широка представа за света на идеите му. — Той вдиша буреносен облак тютюнев дим и го изпусна на кратки талази. — Не е изключено и ти да научиш нещо ново, Бьорн Белтьо.
— По-голяма полза щеше да има, ако проумявах какво става около мен.
— Кое точно не разбираш?

237
— Например това: Твърдиш, че представлявате група учени. В
същото време имате на свое разположение отряд командоси, които повече ми приличат на елитни паравоенни части.
— Те са си елитни. Проектът Луцифер разполага не само с военния отряд, а също и с оперативни агенти и най-модерното разузнавателно оборудване, което съществува. Всичко си има обяснение. А и без командосите и секретните технологии, никога нямаше да можем да те освободим. Много малко от нас — КК вдигна ръце и се засмя обезоръжаващо, — биха се измъкнали невредими от физическа конфронтация с когото и да било. Ние сме учени, не побойници.
Нещо в погледа му ми подсказа, че КК никога не бе отстъпвал пред каквото и да било.
— Защо не можеш да ми кажеш какво търсим, какъв е смисълът на мистерията? Искам да знам повече!
— Главното тук и сега е, че има хора, при това страшно много,
които вярват в пророчеството за сина на Сатаната. Вярват, Бьорн!
Склонни са да стигнат далеч, за да бъде изпълнено. Чакат Сатаната и сина му! Точно както цялото християнство е очаквало възкресението
Христово в продължение на две хиляди години. Всичко това обаче е задънена улица в сравнение с всичките теории и хипотези, над които работим от години. — КК си дръпна от пурата. — Нека те предупредя за пръв и последен път: Теориите са сложни и на пръв поглед слабо правдоподобни за непросветените.
— И тайни?
— Ще си получиш отговорите. — Жарта по пурата бавно се придвижваше нагоре. — Имаме три хипотези. Базират се на информацията, с която разполагаме от първите две части от
„Евангелието на Луцифер“ и препратките към третата част в други текстове.
— Чакай, чакай. Да не искаш да кажеш, че притежавате първите две части?
— Да. Та ние не сме се опитвали да скрием това.
— Нали уж се изгубили? Не са ли изчезнали?
— Навремето, да.
— Сега обаче са се намерили?

238
— Притежаваме първа и втора част от „Евангелието на
Луцифер“. Ти, скъпи приятелю, имаш третата.
— Първа част е екземплярът на Джовани Нобиле…
— Техническият консерватор в университета е направил фотографско копие.
— А втората…
— … си я взехме от манастира на дракулсънджейците.
Припомних си новината, която прочетох в тайния архив на
Ватикана.
— Вие ли сте били? Откраднали сте ръкописа от манастир?
— Да? — КК ме погледна с престорена снизходителност. —
Бьорн. Откраднахме го от банда религиозни фундаменталисти с почти същото чувство за чест и същия светоглед като Ал Кайда. Сравни го с отмъкването на лоста от крадец с взлом. Или компютъра на хакер.
— И какво ще правят дракулсънджейците с моя ръкопис, ако вече са изгубили техния?
— Налага се да допуснем, че си имат копия.
— Значи вие сте чели първите две части?
— Да. И първия път, когато четохме първите две части на ръкописа заедно, осъзнахме колко точно и сложно са свързани, и колко сме зависими от третата част, за да открием някакъв смисъл в цялото. Четивният текст в лявата колона е сам за себе си. Пророчески и митологичен Апокалипсис, включващ биографията на автора.
Символите и знаците в дясната колона обаче не могат да се четат по същия начин. Безсмислени са без третата част. Предполагаме, че трябва да се чете вертикално, не страница по страница, а последователно от първата до последната. И така, разработили сме три хипотези на базата на сведенията ни и ги преследваме. А дали някоя от тях е вярна, ще разберем едва — той ме погледна втренчено, преди да продължи — когато ни дадеш третата част.
Докато размишлявах над факта, че каза когато, не ако, КК
вдиша тютюневия дим дълбоко в дробовете си.

239

Изтегляне 4.15 Mb.

Сподели с приятели: